Решение № 758 от 27.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Бургас, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20232120201824 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Ж. К. Б. , от *********, ЕГН:

**********, срещу Наказателно постановление №22-0769-003873/07.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Й., който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на доверителя си.

Същият изрично уточнява, че жалбата е депозирана от подзащитния му - Ж. К. Б., чието име погрешно е посочил.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2022г. в 01,06 часа в гр.Бургас, лек автомобил „АУДИ А 4“, с peг. № 1

*******, се движел със скорост 140 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч. в гр.Бургас, ПП-Е773, к.м.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв.Ветрен към КПП-1.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № S0000737F105 от автоматизирано техническо средство ATCC MultaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно себе си като лице, което го е управлявало.

АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „АУДИ А 4“, с peг. № ******* е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 60 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 във, във връзка с което на същия било издадено процесното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 30.08.2022г. в 01,06 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „АУДИ А 4“, с peг. № ******* се движел с наказуема скорост 140 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 145 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 140 км/ч.

2

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 30.08.2022г. в 01,06 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е *******. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №02-СГ-ИСИС/09.02.2022г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“. При справка в същия како и от представеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888/08.12.2010г., се установява, че процесната система с номер в регистъра 4888 е одобрен тип средство за измерване.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 140 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай жалбоподателят - Б., е подал такава декларация, в която е посочил, че той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с издаденото постановление.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Единственото възражение на жалбоподателя в случая е, че въпреки депозираната пред КАТ декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, не той, а негов приятел е управлявал автомобила. По делото липсват обаче данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Тъкмо напротив, той е посочил себе си като водач, а едва за първи път с жалбата се въвежда твърдение в обратната насока, което съдът намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е 3 дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.2 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от 27.10.2021г. по к. адм. н. д. № 1969 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив).

Накрая, след като в конкретния случай с жалбата е поискано да бъде допуснат до разпит свидетел, който се твърди, че е управлявал автомобила, то съвсем спокойно е могло да бъде спазена процедурата по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като очевидно другият водач е бил известен на жалбоподателя. С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.

Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под страх от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност.

Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като твърдение пред съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят не е изпълнил това изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата, като твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, бъдат приети за доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса.

Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317 4 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.

В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото съобразно раз поредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага този институт. Отделно от горното обаче и процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока навежда и обстоятелството, че към настоящия момент жалбоподателят е бил наказван с 22 НП, 19 ЕФ и 5 ЗППАМ за неспазване правилата за движение по пътищата, в това число и многократно за неправилно избиране /превишаване/ скоростта на движение. Това безспорно очертава същия като лице склонно да нарушава правилата на ЗДвП респ. повишава обществената му опасност като водач.