Определение № 37587 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37587 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110151447 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Й. И. срещу „К.“ ЕАД и „.“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 30.05.2025 г. е сключил с ответника „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит № ............, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 2050 лв., при срок на погасяване 18 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 46,49%, годишен процент на разходите 58,48% и общ размер на плащанията 2455,27 лв. Съгласно погасителния план кредитът следвало да бъде погасен на месечни вноски. Твърди, че във връзка с договора за кредит на същата дата е сключил с ответника „.“ ЕООД договор за предоставяне на 1 поръчителство, по силата на който дружеството се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията му към кредитодателя срещу възнаграждение в общ размер на 1684,72 лв. Възнаграждението било разсрочено на месечни вноски, включени в общия погасителен план, и подлежало на заплащане заедно с вноските по кредита. Според ищеца общата сума, която следвало да заплати по двата договора, възлизала на 4139,99 лв., от които 2455,27 лв. по кредита и 1684,72 лв. за предоставяне на поръчителство. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не било резултат от свободен избор, а представлявало предварително предвиден от кредитодателя механизъм за обезпечаване на кредита, при който възнаграждението за поръчителство било известно на „К.“ ЕАД още при сключване на договора за кредит. Сочи, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „.“ ЕООД, поради което двете дружества били икономически свързани. Според ищеца възнаграждението за поръчителство представлява разход, пряко свързан с предоставянето на кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

Невключването му довело до посочване на ГПР в размер, който не отразявал действителното оскъпяване на кредита. Твърди, че действителният ГПР надхвърля установеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение, а уговорката за възнаграждение за поръчителство представлява средство за заобикаляне на това ограничение. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК относно посочването на лихвения процент, годишния процент на разходите и погасителните условия, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва и действителността на уговорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на нейния размер спрямо законната лихва. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство твърди, че същият е недействителен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че уговореното възнаграждение е прекомерно и не съответства на предоставяната насрещна престация, като чрез него се увеличава цената на кредита извън законово допустимите граници. Счита, че недействителността на договора за потребителски кредит обуславя и недействителността на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото последният е сключен с цел обезпечаване на задълженията по кредитното правоотношение. При тези 2 твърдения моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит № ............ от 30.05.2025 г., сключен с „К.“ ЕАД, и на договора за предоставяне на поръчителство от 30.05.2025 г., сключен с „.“ ЕООД, като претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ............ от 30.05.2025 г. между страните, както и предоставянето на заемната сума от 2050 лв. Твърди, че представеният с исковата молба договор е генериран във връзка с подадена от ищеца заявка за отпускане на кредит, която не е била одобрена от кредитодателя. Съгласно приложимите общи условия договорът за кредит се сключва под отлагателно условие и влиза в сила от момента на одобряване на заявлението, за което кредитополучателят следва да бъде уведомен чрез електронна поща или телефон. В случая такова уведомление не било изпращано, договорът не бил подписан от дружеството и заемната сума не била предоставена на ищеца. Оспорва представения договор, като излага, че липсват доказателства за насрещни волеизявления на страните за сключването му. Твърди се още, че във връзка с процесния договор за кредит не е учредявано обезпечение и не е сключван договор за предоставяне на поръчителство или договор за поръчителство.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит е сключен, оспорва твърденията за неговата недействителност. Излага, че договорът и приложение № 1 към него съдържат необходимата информация за годишния процент на разходите и общата дължима сума, като допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са подробно уредени в раздел VII, т. 11 от приложимите общи условия. Според ответника изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено, тъй като законът не предвижда задължение в договора да бъде възпроизведена математическата формула за изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Твърди, че в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, поради което не е необходимо посочването на условия и процедури за неговата промяна. В договора и приложение № 1 били посочени общият размер на кредита, условията за усвояването му и падежите на погасителните вноски. По възражението за противоречие на уговорената възнаградителна лихва с 3 добрите нрави излага съображения, че при небанковото кредитиране рискът от несъбираемост на вземанията е по-висок в сравнение с банковото кредитиране, тъй като до този вид кредити прибягват потребители с ниски или недоказани доходи, които нямат достъп до банкови кредити, което обосновава уговарянето на по-висок лихвен процент. Сочи още, че ЗПК установява ограничение на годишния процент на разходите до петкратния размер на законната лихва, като възнаградителната лихва е компонент на ГПР и може да представлява единствения разход по кредита. Поради това оспорва приложимостта на ограничение на договорната възнаградителна лихва до трикратния размер на законната лихва. Оспорва твърдението, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било задължително условие за отпускане на кредита, като сочи, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите общи условия кредитоискателят има право да избере обезпечение чрез банкова гаранция, предоставена в десетдневен срок от кандидатстването, или чрез поръчител, както и да кандидатства за необезпечен кредит. В последния случай кредитодателят разглежда заявлението и извършва оценка на кредитоспособността съобразно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити не представлявали отделни кредитни продукти и не се различавали по начина на отпускане, размера на кредита и условията за погасяването му. Твърди се още, че чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично предвижда възможност потребителят да избере необезпечен кредит, а съгласно раздел III, чл. 13 от общите условия кредитоискателят можел преди подписване на договора да промени първоначално заявените условия чрез телефонен разговор с кредитодателя, при което първоначалното заявление се анулира и се заявяват новите условия, поради което предоставянето на поръчител не било задължителна предпоставка за отпускане на кредита.

При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 30.05.2025 г. във връзка с договор за потребителски кредит № ............ от същата дата. Твърди, че представеният с исковата молба договор 4 не е подписан от дружеството и че между него и ищеца не е възникнало твърдяното договорно правоотношение. Оспорва автентичността на представения договор, като изрично заявява, че същият не носи подпис на дружеството. Оспорва и валидното сключване на договора за потребителски кредит между ищеца и „К.“ ЕАД, както и предоставянето на заемната сума.

Излага, че договорът за предоставяне на поръчителство има акцесорен характер спрямо кредитното правоотношение, поради което действителното му съществуване е обусловено от наличието на валидно сключен договор за кредит.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен, оспорва твърденията за неговата недействителност. Излагат се съображения, че „К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при индивидуално договорени условия, като обезпечаването на кредита е въпрос на избор на кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит потребителят има право да кандидатства за кредит без обезпечение, като заявлението му подлежи на разглеждане и оценка по вътрешните правила на кредитодателя. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, не представлявали отделни кредитни продукти и не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за неговото погасяване. Оспорва твърдението, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит. Излага, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО в общите разходи по кредита се включват разходите, които са свързани с договора за кредит и са известни на кредитодателя към момента на сключването му, като разходите за допълнителни услуги се включват, когато сключването на договора за съответната услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение чрез поръчител било доброволно и зависело от избора на потребителя, поради което възнаграждението за тази услуга не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за потребителски кредит, като „К.“ ЕАД не е страна по него и към момента на сключване на кредитния договор не разполага с информация за размера на възнаграждението, което потребителят би уговорил с поръчителя. Поради това възнаграждението не 5 представлявало известен на кредитодателя разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следвало да бъде включвано при изчисляването на ГПР.

Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са два обективно кумулативно съединени установителни иска, както следва:

1. иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен от Д. Й. И. срещу „К.“ ЕАД, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ............ от 30.05.2025 г., поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК и противоречие на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави.

2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, предявен от Д. Й. И. срещу „.“ ЕООД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 30.05.2025 г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № ............ от 30.05.2025 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.