Решение № 314 от 18.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Плевен, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н.а при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело № 20234430104318 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, постоянен адрес ***, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №***, фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски" №125-2, ет.5, оф. 5.3, представлявано от

Д. М. М. - у., против „СТИК КРЕДИТ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.

„Оборище" №13 Б, представлявано от С.Н.Т., в която се твърди следното : на 22.03.2023 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 939510. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800.00 лева, а срокът за погасяване на първи транш е 30 дни.

Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 22.32%, размерът на годишния процент на разходите е 24.75%, а размерът на общата сума, която следва да върне Н. П. е 814.88 лева.

В чл.19 ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл. 29 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.

Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от 1 погасителните вноски,

На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 133.92 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е 948.80 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.29 от Договор за паричен заем, спрямо която Н. П. трябва да заплати неустойка в размер на 720.73лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като се излага следното :

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №509/2007г.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" В този смисъл се заявява, че клаузата, с която в процесният договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 133.92 лева, в случай, че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение - двама поръчители /солидарен длъжник/, които отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното се заявява, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в 2 този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.

№1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение.

Считам, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.

Съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл.33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.21 ал.1 ЗПК клаузата е нищожна.

3

Въз основа на гореизложеното се заявява, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвидена в чл. 29 от Договор за паричен заем № 939510 / 22.03.2023 г., сключен между ищеца и „СТИК КРЕДИТ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от С.Н.Т., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез адв. Х. Н. от АК град Разград, в който се заявява следното : искът е допустим, но неоснователен.

На 22.03.2023 година между ответника, като кредитор, и ищеца, като потребител по смисъла на ЗПК, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 939510, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв., със задължение да я върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей“.

Следва да се има в предвид, че в чл.20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите се излага следното: процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www. stikcredit.bg.

Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.

4

Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит.

Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че

„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.

Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.

Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ.