Определение № 30979 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30979 гр. ., 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110122495 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл.422 ГПК по предявени искове „.“ ЕООД срещу М. С. Х. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми по сключен между страните договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 27.12.2012г.

Видно от направена по делото справка за постоянен и настоящ адрес за ответника, се установи, че М. С. Х. е с адрес в гр.., а не в гр.., като в действителност както е посочено и от ищеца в договора за лизинг е включена клауза, съгласно която страните са се съгласили Софийски районен съд да е местно компетентен да разгледа исковете, свързани със спорове между страните. Въпреки това настоящият състав приема, че нормата на чл. 117, ал.1 ГПК, на която се позовава ищеца, не намира приложение в разглежданата хипотеза, а следва да се съобрази разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК. Аргументите на съда за това са следните:

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. По силата на чл. 119, ал. 3 ГПК за тази местна подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание.

Ответникът е физическо лице и от съдържанието на договора и останалите материали по делото не се установява да го е сключил в рамките на своята търговска или професионална дейност. Ето защо съдът приема, че ответникът Х. има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата, предоставена на потребителите от материалния и процесуалния закон. Същевременно не съществува спор, че местната подсъдност се определя към момента на предявяването на иска., в случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2026г. Към тази дата, както и понастоящем, постоянният и настоящият адрес на ответника Х. са в гр. ., поради което по правилото на чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е Районен 1 съд – ..

Както беше посочено по-горе ищецът се позовава на клаузата на чл. 72 от договора за лизинг от 27.12.2012г, в която страните са уговорили, че всички спорове във връзка с договора се отнасят за разрешаване пред компетентния съд в гр. .. Клаузата има характер на договор за избор на местна подсъдност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 ГПК обаче договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие, само ако е сключен след възникването на спора.

Посочената разпоредба следва да бъде тълкувана във връзка с действащата редакция на чл.

113 ГПК. При първоначалното приемане на ГПК подсъдността по чл. 113 ГПК е била изборна – потребителят е могъл да предяви иска и по своя настоящ или постоянен адрес.

След изменението, обнародвано в ДВ, бр. 65 от 2018 г., местната подсъдност по потребителските спорове е уредена като специална и дерогираща общата, като за нея съдът следи служебно.

Поради изложеното чл. 117, ал. 3 ГПК следва да се съобрази с актуалния режим на чл.

113 ГПК, като специалната подсъдност по искове на и срещу потребители може да бъде дерогирана само с писмен договор, сключен след възникването на конкретния спор между страните. В този смисъл е и решение № 363/17.01.2019 г. по т. д. № 1900/2018 г. на ВКС, II т. о. Обратното разрешение би създало неоправдано неравновесие в полза на икономически по-силната страна, която предварително е определила съда, пред който да предяви бъдещ иск срещу потребителя.

Процесният договор, в който е инкорпорирана клаузата за избор на съд, е сключен на 27.12.2012 г., а спорът между страните е възникнал значително по-късно, най-късно с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.04.2026 г.

Следователно уговорката по чл. 72 от договора е постигната преди възникването на спора и съгласно чл. 117, ал. 3 ГПК не поражда действие. Тя не може да дерогира специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Съгласно чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, а когато установи, че делото не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд. Ето защо производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото – изпратено на местно компетентния Районен съд – ..

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 22495/2026г., по описа на Софийски районен съд, 153 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. ..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3