Решение № 474 от 11.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Видин, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20241320200840 по описа за 2024 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №BG25122023/1000/Р8-4494/13.05.2024г. издадено от Директор на Националното тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което на Ю. Р. Кадер от с.Воден, община Първомай , обл.Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата

/ЗДвП/.

Жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.

За АНО се явява редовно упълномощен представител, който развива аргументи за потвърждаване на НП.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Видинският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

На 25.12.2023г. в 13:22 часа на излизане от територията на Република България на ГКПП „Капитан Андреево пристигнало пътно превозно средство с рег. РВ1473НХ , вид „влекач“, марка и модел „ДАФ ХФ 480 ФТ“ с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона. Същото било управлявано от жалбоподателя К.. След извършена проверка било установено, че на 12.12.2023г. в 09:38 часа превозното средство било засечено на с. Гъмзово по път №12, км. 13+388, като за същото не е била заплатена дължима пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Предвид констатираното в хода на проверката, на жалбоподателя бил съставен АУАН от свидетелката З. П. на длъжност „държавен инспектор“ в отдел МП Капитан Андреево , териториална дирекция „ТД Митница Бургас". Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № №BG25122023/1000/Р8-4494/13.05.2024г. от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.

За от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. За от ЗДвП.

Установената фактическа обстановка се базира на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните органи съгласно чл. 189е, ал. 1 и ал.12 ЗДвП и приложените по делото заповед № РД-11167/08.02.2021г. на председателя на Управителния съвет на А., Заповед № ЗАМ – 332/3266544 от 28.02.20220 г. на директора на Агенция Митници и Заповед № РД -11760/19.08.2022г. на председателя на Управителния съвет.

Наказателното постановление съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Съдът въз основа на горното формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Мястото на извършване на нарушението е определено точно и изчерпателно – с. Гъмзово по път №12, км. 13+388 е номерът на пътя съгласно Решение № 101 от 20 февруари 2020г. на Министерски съвет за приемане на списъка на републиканските пътища, за което се събира такса за изминато разстояние – тол такса, обнародвано в ДВ. бр. 16 от 24.02.2020г.– точното място от пътя, определено в километри и метри.

Във връзка с квалификацията на нарушението наказателното постановление е посочен чл.

179, ал.3а ЗДвП, както и че не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т.2 ЗП. С изменението на Закона за пътищата (ЗП), обнародвано в ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., се въвежда терминът "Платена пътна мрежа, който съгласно т.31 от ДР ЗП означава система от пътища и техни участъци, за преминаването по 2 които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3 ЗП. Съгласно чл. 10 ал.1, т.1 и т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и изминато разстояние, а именно по чл. 10, ал.1, т.1 ЗП - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 (заплащането дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа), както и такса за изминато разстояние по чл. 10, ал.1, т.2 ЗП - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП (заплащането дава право на пътното превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък). Безспорно в случая се касае за преминаване по платена пътна мрежа от пътно превозно средство по чл. 10б, ал.3 ЗП, а именно всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9. Както е указано в същата разпоредба, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство.

Правилно административно наказващият орган е определил дължимата и неплатена такса като такава по чл. 10, ал.1, т.2 ЗП за ППС по чл.10б, ал.3 ЗП. В тази връзка правилно е посочена и санкционната разпоредба за констатираното нарушение, а именно по чл. 179, ал.3а ЗП. Тя гласи, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Посочената като нарушена материалноправна разпоредба – чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, въвежда задължение за водача на ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 t преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице, т.е. да има бордово устройство.

ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като тази система не представлява автоматизирано 3 техническо средство, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и одобрение от Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка от БИМ.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл.

53, ал. 1 от ЗАНН.

По категоричен начин е установен факта, че на посочените дата и място в НП процесното ППС се е управлявало от жалбоподателя. В този смисъл са и изявленията на служителите на АНО, и обстоятелството , че жалбоподателя не е възразил,че не е бил водач на процесното МПС.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП , предвижда административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. за водач, който управлява ППС с технически допустима маса над 3.5 t, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което П П С не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, което води до незаплащане на дължимата такса за изминато разстояние.Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът от хвърли оспорването, ответникът има право на разноски. Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. е справедливо.

4

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 , вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал.

1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №BG25122023/1000/Р84494/13.05.2024г. издадено от Директор на Националното тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което на Ю. Р. Кадер от с.Воден, община Първомай , обл.Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

ОСЪЖДА Ю. Р. Кадер от с.Воден, община Първомай , обл.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Македония" № 3 сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН.

Решението може да се обжалва от страните пред АС Видин в 14 - дневен срок от съобщението .

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________