Решение № 510 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330107771 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 203 ал. 2 от КТ и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Кармес“ ООД, ЕИК: 115007959, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Явор“ № 25, ет. 5, представлявано от ********** Т. С. Ш., чрез пълномощник адв.

Д.

К., е предявил против

В.

С.

И.,

ЕГН:

**********, от

*****************************, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 12 223, 51 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на ПТП, изразяващи се в заплащане на ремонт на камион марка „Волво“, модел FH, рег. № ***** и сумата от 4 613, 21 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 28.04.2022 г.- 28.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че ответникът изпълнявал длъжността „**********“ при ищеца по силата на сключен между страните трудов договор от 29.03.2021 г., който бил прекратен на основание чл. 325 т. 1 от КТ, считано от 01.10.2021 г. Твърди се, че на 15.08.2021 г. в изпълнение на трудовите задължения на ответника му било възложено да извърши превоз на 120 броя прасета, които да натовари от село **********, община **********, област **********, до гр. **********, в предприятието на ищеца, за да бъде стоката разтоварена. За извършване на превоза му се предоставил собствен на дружеството камион марка „Волво“, модел FH, рег. № *****, номер на шаси: **********. По време на 1 транспорта на въпросната дата- 15.08.2021 г. около 11 ч. на АМ „Хемус“, км. 359 посока **********- **********, ответникът като водач причинил ПТП- допуснал нарушение на правилата за движение, загубил контрол при управлението и ударил камиона в разделителната мантинела в ляво. За настъпилото ПТП бил съставен протокол № 1815531/ 15.08.2021 г. на служител на ОД на МВР- Шумен. В следствие на това ПТП на камиона били причинени значителни повреди, за възстановяването на които се извършил ремонт в оторизиран сервиз на „Волво Груп България“ ЕООД. Стойността на ремонта, включваща материали и труд по възстановителните операции, бил изцяло заплатен по банков път от ищеца и възлизал общо на сумата от 16 752, 48 лева с ДДС, съгласно фактура № 0001137523/ 30.09.2021 г. По повод на това ПТП било образувано ДП № 169/ 2022 г. по описа на РУ на МВР- Шумен, като в последствие с влязла в сила присъда ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1, буква „а“, вр. чл. 342 ал. 1, предложение трето от НК. Наказателният съдебен състав признал, че стойността на действително причинените имуществени вреди на ищеца била в размер на 12 223, 51 лева. В тази връзка се моли за осъждането на ответника да заплати тази сума, наред с мораторна лихва върху нея в размер на 4 613, 21 лева за периода 28.04.2022 г.- 28.04.2025 г.

Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че в момента на ПТП- то страните били в действащо ТПО и ответникът изпълнявал своите трудови задължения. Работодателят бил длъжен незабавно да декларира инцидента като възникнала трудова злополука пред съответното ТП на НОИ и като не го направил, нанесъл имуществена вреда на работника, защото така ответникът не можел да получи обезщетение от застрахователя на ищеца по застраховката „професионална отговорност“ и да го обезщети за настъпилите имуществени вреди. Отделно, според чл. 206 ал. 1 от КТ за вреди по повод изпълнение на трудови задължения работникът отговарял до размера на уговореното си трудово възнаграждение, което според трудовия му договор било в размер на 650 лева. Моли за отхвърляне на исковете, като се прави възражение за прихващане със същите суми, поради неподаване от ищеца на декларация за трудова злополука. Алтернативно, исковата претенция била основателна само в размера до 650 левауговореното ТВ на ответника. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С трудов договор № 2/ 29.03.2021 г., сключен между страните, ответникът е назначен на длъжност „**********“ при ищеца.

Със заповед № 9/ 01.10.2021 г. трудовият договор между страните е прекратен по тяхно взаимно съгласие.

С присъда № 15/ 27.05.2024 г., постановена по н.о.х. дело № 82/ 2024 г. на Районен 2 съд- Нови пазар, ответникът е признат за виновен за това, че на 15.08.2021 г. на АМ „Хемус“, км. 359, посока **********- **********, при управление на товарен автомобил марка „Волво“, модел „**********“, рег. № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20 ал. 1 от ЗДв.П, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на „Кармес“ ООД в размер на 12 223, 51 лева- престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „а“, вр. чл. 342 ал. 1, предложение трето от НК. Наказателното дело е приложено по настоящото производство.

Представен е и протокол за ПТП № 1815531/ 15.08.2021 г. по случая, подписан от ответника без възражения.

Прието е и свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка „Волво“, модел „**********“, рег. № *****, в което е посочено, че е собственост на ищеца.

Представена е фактура № 0001137523/ 30.09.2021 г., издадена от „Волво Груп България“ ЕООД, с получател- ищеца, касаеща извършен ремонт на гореописания автомобил, на обща стойност от 16 752, 48 лева с ДДС, включваща материали и труд. Прието е и удостоверение за извършено плащане по фактурата.

Приета е и справка от електронен калкулатор за изчисляване на размер на мораторна лихва за периода 28.04.2022 г.- 28.04.2025 г., върху сума от 12 223 лева, възлизащ на 4 613, 21 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното:

Няма спор между страните, че те са били в трудово правоотношение, по време на което ответникът като работник е причинил имуществена вреда на ищцовото дружествоработодател, в следствие на предизвикано от него ПТП, за което е бил и осъден.

Според чл. 203 ал. 2 от КТ за вреда, причинена в резултат на престъпление, отговорността се определя по гражданския закон, дори и да се касае за непредпазливост, както е по настоящем, доколкото става въпрос за съставомерно деяние, каквото има извършено в случая според присъдата- чл. 343 ал. 1 буква „а“, вр. чл. 342 ал. 1, предложение трето от НК. В този смисъл отговорността тук се определя и следва да се реализира по общия исков ред и претенцията за репариране на вреди, причинени от деликт, намира правното си основание в института на непозволеното увреждане.

За да се ангажира отговорността на работника по чл. 203 ал.2 от КТ, освен наличието на трудово правоотношение към момента на увреждането, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, а именно- да е причинена щета, тази щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, както и наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

От приложеното наказателно дело се установява, че ищецът виновно е предизвикал ПТП, от което са настъпили имуществени вреди за работодателя му в конкретен размер. По отношение на осъдителната присъда, намира приложение нормата на чл. 300 от ГПК, според 3 която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

В този смисъл по безспорен начин по делото се установява, че на ищеца като работодател е причинена имуществена щета в размер на 12 223, 51 лева, поради противоправното поведение на ответника, действал по непредпазливост (като форма на вина), като е налице причинна връзка между деянието и вредата, а всичко това е предпоставка за настъпване на гражданските последици от деликта, изразяващи се в претърпените от пострадалото юридическо лице имуществени вреди, за които в наказателното производство не е предявен граждански иск.

Размерът на вредите е елемент от наказателната присъда, а и предвид приетите по наказателното дело САТЕ и СОцЕ, както и издадената фактура за ремонт на повредите части на собствения на ищеца товарен автомобил, се установява и пазарната стойност на вредите, причинени на МПС- то. В този смисъл искът за главница следва да се уважи изцяло като доказан по основание и размер и същият възлиза на сумата от 6 249, 78 евро.

Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата се претендира в тригодишен срок назад, който не попада в погасителна давност, считано от подаване на исковата молба, или за периода 28.04.2022 г.- 28.04.2025 г., като размерът й се доказва чрез представената справка от електронен калкулатор- 4 613, 21 лева/ 2 358, 70 евро, която може да се ползва като доказателство- чл. 162 от ГПК. Доколкото главницата не е била платена веднага след влизане в сила на осъдителната присъда (в случая дори не е необходимо изпращането на покана, защото задължението произтича от непозволено увреждане- чл. 84 ал. 3 от ЗЗД), а продължава да не е погасена и до момента, лихвата за забава също е дължима, като акцесорно вземане към главното, което е признато за съществуващо.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират и те възлизат в размер на 1 500 лева/ 766, 94 евро- за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Доколкото ищецът е освободен от разноски по силата на закона, предвид осъдителната присъда- чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от бюджета на съда разходи за заплащане на възнаграждение за особения му представител в размер на 1 915, 30 лева/ 979, 28 евро, както и да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове, която на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза общо на 673, 46 лева/ 344, 33 евро- за исковете за главница и за лихва.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН: **********, от *****************************, да заплати на „Кармес“ ООД, ЕИК: 115007959, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Явор“ № 25, ет. 5, представлявано от ********** Т. С. Ш., следните суми: сумата от 6 249, 78 (шест хиляди двеста четиридесет и девет евро и седемдесет и девет евроцента) евро- главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на ПТП, изразяващи се в заплащане на ремонт на камион марка „Волво“, модел „**********“, рег. № ***** и сумата от 2 358, 70 (две хиляди триста петдесет и осем евро и седемдесет евроцента) евро- мораторна лихва върху главницата за периода 28.04.2022 г.28.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН: **********, от *****************************, да заплати на „Кармес“ ООД, ЕИК: 115007959, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Явор“ № 25, ет. 5, представлявано от ********** Т. С. Ш., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 766, 94 (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента) евро.