Решение № 240 от 07.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000352 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 294 вр. чл. 268 и сл. ГПК и е образувано повторно (след касиране на предходен въззивен акт) п о въззивната жалба на

„ГБС-ВАРНА“

АД, срещу решение

№260321/29.10.2020 г., поправено с решение N260020/26.01.2021 г. по т.д.946/2019 г. по описа на ВОС, с което са били отхвърлени предявени от този възложител на строителни услуги кумулативно съединени искове за присъждане на осн. чл. 92 от ЗЗД на дължима от изпълнителя „СК-ВАРНА 2007" ЕООД сума 27 720 лв., претендирана като неустойка за забавено изпълнение на престирани след уговорени срокове строително-монтажни работи по конструкции на тела Б, В и Д на обект „Жилищна група с ограда“, изграждан в имот с идентификатор *****, ***** и за връщане, на осн. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД на задържана на отпаднало основание сума от 22 557,62 лв. с ДДС, съответна на получено от изпълнителя възнаграждение за зидарски работи, платени по фактури № 300 от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г., останали отчасти непрестирани след развалянето на договора поради значителната забава на строителя, ведно със съответни законни лихви до окончателно изплащане на всяка от претендираните главници, както и са били определени разноски в полза на ответника.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани още при първоначалното сезиране на въззивна инстанция и са възприети без корекция и от настоящия състав (доколкото касационната инстанция е дала задължителни указания за повтаряне само на действията по съдебното дирене, необходими за 1 произнасянето по съществото на спора). Подготовката за това свое произнасяне, въззивният състав е провел, след като служебно е констатирал и отстранил процесуален пропуск по ясно очертаване на заявеното за защита спорно вземане за мораторна неустойка (определение № 538/27.08.24г) с конкретизиране на твърдения (молба вх.№7612/24. 10.2024г на л. 22 от делото) за обема и стойността на предложеното след уговорени срокове частично изпълнение на строителни работи, прието от възложителя преди разваляне на договора за останалата неизпълнена в срок част. Тези подготвителни действия не надхвърлят правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на жалбата(макар неяснотата в твърденията да не е била коментирана в отменителния акт на касационната инстанция), доколкото за редовното предявяване на претенция съдът следи във всеки етап от процеса и възраженията на въззиваемия ответник в тази насока (в становище на л. 82 от делото) не са основателни. Не намира опора в закона и оспорването на овластяването на адвоката на въззивника с доводи за отпадане на представителната му власт след промяна в управлението на дружествотоупълномощител. Адвокатът не е представител на управляващия орган, а на управляваното дружество, съответно изявлението за натоварване на довереник на юридическо лице, извършено чрез неговия орган, действащ в надлежен състав към този момент, валидно поражда представителна власт.

Затова промяната на лицата, осъществяващи управителните функции не може да рефлектира с обратна сила върху вече породени последици от техни действия, а липсват данни за оттегляне занапред на пълномощното от новите представляващи. Всички действия, които адвокат Д. е продължила да извършва от името на доверителя се зачитат като надлежно упражнени права на въззивника-ищец.

Въззивният състав е отчел и оповестил на страните (определение № 697/13.11.2024г.) новоустановените, след приключване на висящи между същите страни съдебни спорове, факти по приемане на изпълнение на други части от възложените със същия договор работи и нуждата от специални знания за съпоставянето им с документирането на процесното изпълнение.

При разглеждането на тези предварителни въпроси съставът допълнително е обявил на страните и приложими императивни норми, ограничаващи договорна свобода при поемане на задължения за неустойка. Същевременно, като е зачел на осн. чл. 297 ГПК влезлите в сила актове, включително и установените с тях прихващания с вземания, идентични с тези, предявени евентуално и в настоящия процес, въззивният съд е намерил, че въпреки порано дадените указания на касационната инстанция, поради липса на каквато и да е остатъчна част от вземанията на ответника, повторното разглеждане на евентуалните възражения за съдебно прихващане е вече безпредметно. Така въззивният състав е ограничил доклада си до относимите към съществото на спора оплаквания на насрещните страни (след разглеждането доводите по неправилна квалификация и разпределение на доказателствена тежест от касационната инстанция).

Въззивникът–възложител на строителната услуга

„ГБСВАРНА“АД, чрез адв. Д., е обосновал оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила и неправилно интерпретиране на доказателства, довели до необосновани изводи за съхранено договорно основание за 2 получено плащане на фактурирани, но неправилно актувани като изпълнени зидарски работи, въпреки прекратяване на действието на договора с изтичане на уговорения срок, евентуално след упражнено право на разваляне без предизвестие поради продължаващата забава на съответната неизпълнена част от договора(подробно индивидуализирана с уточненията в настоящата инстанция) към момента на отправената покана за изпълнение или с исковата молба. Оплакванията по установяване на фактите по забавеното изпълнение, твърдяно от ищеца като основание както за упражненото потестативно право, довело до отпадане на част от действието на договора занапред, така и като основание за пораждане на вземането на мораторната неустойка, се свързват с оценката на доказателствена стойност на писмени документи, противопоставими на насрещната страна, като подписани от служители на изпълнителя(приет инструктаж по безопасност и здраве при започване на работа на строителния обект; протоколи и фактури за завършени етапи от изпълнението) в съвкупност с признание за допусната забава(подразбиращо се в защитната теза за закъснение по вина на възложителя и заявено от самия изпълнител прихващане). Именно пропуснатото всестранно обсъждане на доказателствата и доводите на страните по установените факти е указано и от касационния съд като повторно дължимо в настоящото разглеждането на тази жалбата.

Представителят на въззивника – ищец пледира за уважаване на съедините искове след отмяна на неправилното решение. Доводите по съществото на спора са развити в подробни писмени бележки, като са коментирани безспорните обстоятелства и събраните по делото доказателства(със съпоставяне на изводите на различните вещи лица и оспорваните документи). Сочи, че изпълнението на зидарските работи, чиято стойност е била включена във вече изплатени фактури не е убедително доказано със съставени протоколи за приемането им към момент, в който вещите лица сочат техническа пречка за извършване на този вид дейности, респективно липса на други доказателства в полза на ответника за това изпълнение и насрещно събрани други такива за допълнително възлагане на същите видове работи и изпълнението им от други изпълнители. Обосновани са предпоставките за връщането на сборна сумата от 22 557.62лв., платена за актувани, но неизвършени до момента на разваляне работи, получена на отпаднало основание от ответника (чл. 55 ал.1 т. 3 ЗЗД) и за начисляване на уговорената мораторна неустойка, лимитирана до 15 % от стойността на цялото договорено изпълнение, при установеното със заключенията на вещите лица неполучено значително изпълнение в рамките на уговорения срок за довършване на всяко от телата, отчитани не само според датите на официалните документи на строежа (заповедна книга, дневник за бетонови работи, инструктажи), но и на съставените от изпълнителя протоколи.

Изложени са и доводи за добросъвестното уговаряне на страните на този максимален размер на неустойката, като обезщетение за предвидимите вреди за възложителя (обичайни допълнителни разходи за повторно възлагане и необходим допълнителен надзор).

Въззиваемият ответник „СК ВАРНА 2007“ЕООД, чрез адв. С. оспорва въззивната жалба с доводи за правилно определена квалификация и приложена доказателствена тежест при преценка на ангажираните от страните 3 доказателства по установените факти. В отговора си въззиваемият ответник е изложил становище, което изцяло подкрепя мотивите както за недоказаност на забавата на изпълнителя като основание за търсената неустойка, така и за липса на изявление за надлежно упражнено право на разваляне на договора и сторниране на счетоводните записи за пълното изпълнение на фактурирани работи. Въззиваемият ответник не е обосновал никакви евентуални свои оплаквания по преценката на доказателствата от първата инстанция, като поддържа доводите за непротивопоставимост на документи, съставени от трети лица и обвързването на получателя на услугата с признато при осчетоводяване на сделката изпълнение.

В становище по уточнената пред настоящия състав претенция за мораторна неустойка, въззиваемият е обосновал доводите си по недоказаното начало на срока за изпълнение на конкретните работи чрез предоставен по договора труд(обусловен от технологичната възможност за всеки отделен вид по нивата на сградата), както и за отричане на действителността на неустоечната клауза като несъвместима със справедливостта уговорка пораждаща задължение извън присъщите функции на неустойка. Поддържа се и оспорването на твърдяното отпадане на основанието за плащане на части от фактурирани задължения, като са коментирани обвързващите възложителя протоколи за изцяло прието изпълнение и липсата на убедително им опровергаване с експертизи, изградени на предположения и съпоставки с непротивопоставими документи с оспорена истинност.

Същите доводи, наред с възраженията по редовността на сезирането на съда, са изложени и в писмените бележки по съществото на спора. Въз основа на тях, в пледоарията си пълномощникът на ответника моли правилното отхвърляне на неоснователните претенции да бъде потвърдено.

Насрещните главни страни претендират за определяне на разноски, като са конкретизирали исканията си в списъци по чл. 80 ГПК (л.136 и л.140), в допълнение към вече описани разходи в предходните фази на производството ( л. 9 и л.13 от ВТД 139/21 и л.89 от КТД 1942/21). Въззиваемият е оспорил размерът на хонорар, изплатен на представител на насрещната страна за повторното разглеждане на делото като прекомерен.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част, след извършената поправка, съответства на разгледани съединени искове на възложител на строителна услуга, за начислена неустойка за забавено изпълнение на част от възложената за изработка работа(чл. 92 ЗЗД) и за връщане на част от изплатено възнаграждение на отпаднало основание, съответно на зидарски работи, останали неполучени от възложителя след развалянето на договора поради значителната забава на изпълнителя.

Още в първоначална искова молба(предявена като насрещен иск, отделен от ГД 4023/2019г на ВРС) ищецът е основал исканията си твърдения за връщане на стойност на конкретни зидарски работи на стойност 22 557.62лв (индивидуализирани по нива и тела на новостроящата сграда) като е посочил, 4 че същите не са били изпълнени от ответника, получил вече плащане за тях по фактурирано с процесните четири фактури цялостно изпълнение (за дейности по различни нива на тела Б, В и Д, актувани от 28.12.2017 до 02.04.2018), нито към 06.07.2018г. (когато възложителят поискал изрично да се осигури нужната работна сила за преодоляване на вече допусната забава), нито до момента на сезирането на съда с насрещната искова молба (когато самият възложител вече бил възложил на заместващо изпълнение на друг строител).