Решение № 613 от 11.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Б., 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202502 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба от Н. С., гражданка на Т. , родена на ********* г, в Т., с национален паспорт №*********, изд. на ********* г., валиден до ********* г., чрез адв. М. В. от БАК срещу Наказателно постановление №5382а-471/04.07.2025 г., издадено от Началник сектор „Миграция“ в ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.48,ал.1,т.3 ЗЧРБ , за извършено нарушение по чл. 34 ЗЧРБ е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лева.

В жалбата е формулирано искане за отмяна на атакуваното НП. Изложени са пространни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП , свеждащи се в съдържателна непълнота поради дерогиране изискването на чл.57,ал.1,т.8 ЗАНН- за отчитане и оценка на смекчаващи и отегчаващи отговорността фактори, както и поради неосигуряване на преводач на санкционираното лице, което е опорочило действията по предявяване на АУАН и е нарушило правото на информация на привлеченото лице- да узнае логическата същност на вмененото му административно нарушение.Съдържа се и изобилие от факти, коментиращи особености от индивидуалния личен и семеен статус на С., подбудите на евентуално извършеното деяние –напреднала бременност към 11.06.2024 г., с регистриран от медицински специалист риск при полет със самолет,обстоятелствата, свързани със сключен на 18.06.24 г. брак с български гражданин и пр. В евентуалност се настоява за превквалифициране на деянието като маловажно по см. на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М. В., която настоява предвид аргументираните в жалбата подробни съображения за отмяна на оспорваното наказателно постановление. Настоява и съдът да възложи в тежест на въззиваемата страна направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган Началник сектор „Миграция“ в ОДМВР-Б. И.Д.М., редовно призована, се явява лично. Излага аргументи в защита на процесуалната законосъобразност на НП.

Поддържа,че познава в детайли случая,както и оспорва документите, удостоверяващи причини от медицински характер предвид издаването им след датата на напускане 11.06.24 г. Оспорва размера на адвокатския хонорар като прекомерен.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 04.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 16.07.2025 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се 1 явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 04.07.2025 г. около 12.15 ч. актосъставителят П. К., мл. полицейски инспектор в „Сектор Миграция“ при ОДМВР съставила срещу жалбоподателя Н. С. АУАН №5382а-470/04.07.2025г.,за това,че на 04.07.2025 г. около 12.15 ч. в Сектор Миграция се явила чуждата гражданка и след проверка в масивите на МВР и паспорта й се установило,че има влизане през ГПП М.Т., на ******** г. с виза тип С №********** от ******** г., валидна до ********** г. с право на еднократно влизане и разрешен срок на пребиваване 30 дни.

Обективирана е констатация в АУАН, според която чуждата гражданка Н. С. е следвало да напусне Р България, до изтичане на разрешения й срок,който бил до 11.06.2024 г.

Интерпретацията на посочените факти мотивирала актосъставителя да формулира правен извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

Въз основа АУАН №5382а-470/04.07.2025г. е било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл.34 ЗЧРБ на основание чл.48,ал.1,т.3 ЗЧРБ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. В наказателното постановление била пресъздадена и качествено различна фактическа картина на деянието, като е посочено,че на 04.07.2025 г. около 12.15 ч. в Сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Б. на ул.“П.“ № ** се явила Н. С. и след извършени справки в информационни системи на МВР и национален паспорт на лицето било установено,че същата не е напуснала РБ до изтичане на разрешения 30-дневен срок за престой в страната съгласно виза вид „С“ №**********, издадена на ******** г., валидна до ********** г., който срок е бил до 11.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство чрез разпита на служителя П. К., които съдът кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор „Миграция“ в ОДМВР-Б., на основание чл.53,ал.2 ЗЧРБ и съгл. т.II. 9 от Заповед №8121з-378/06.04.2020г., а АУАН съставен от оправомощено за това лице-мл.полицейски инспектор в Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Б. съгл.т. I. 6 от Заповед №8121з-378/06.04.2020г., на министъра на вътрешните работи.

Според съда при проверка за съответност на АУАН и НП със съдържателните критерии на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, се констатира процесуално отклонение от формално установеното задължително съдържание на НП. Административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изпълнение на задачата да формулира точно и безпротиворечиво описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без да променя фактическия обем на административно-наказателното обвинение, заложен в АУАН.

В НП е пресъздаден напълно различен съставомерен факт, с уточнението,че периодът на разрешения престой в страната на чуждата гражданка Н. С. е до 11.06.2025 г ., което е в неотстранимо логическо противоречие с фактическото съдържание на нарушението, представено в АУАН ,съгл.което чуждата гражданка е следвало да напусне РБ до изтичане на разрешения срок – до 11.06.2024г. Изложеното несъответствие между АУАН и НП създава неясен темпорален мащаб на действието на разрешения срок за пребиваване в страната с визата за еднократно влизане и пребиваване, респ.създава неяснота относно датата, на която е поставено началото на изпълнение на продълженото нарушение. Касае се за неяснота относно съществен фактор от обективна страна с влияние върху преценката относно неговата съставомерност и социална укоримост.

В случая неясна остава волята на наказващия орган, както за съда,а така също и за санкционираното лице, какво е конкретното фактическо съдържание на неправомерното поведение на Н. С.. Неясно остава, считано от кой начален момент това поведение влиза в противоречие с императивното правило на чл.34,ал.1 ЗЧРБ предвид въздигането като конститутивен обективен елемент от законния състав на нарушението задължението за напускане на страната „до изтичане на разрешения срок на пребиваване“

2

Ето защо според съда е нарушена изискуемата еднопосочност и последователност във фактическата рамка на обвинението, като в НП, в разрез с изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е прокарано изменение на фактите на административно-наказателното обвинение.

При това положение съдът намира,че двата документа АУАН и НП не пресъздават логически издържана последователност от факти чрез единно описание начина на негативно повлияване на правнозащитените с чл.34, ал.1 ЗЧРБ обществени отношения с действията на жалбоподателя. С това нововъведено в мотивната част на НП обстоятелство /бел. „ същата не е напуснала РБ до изтичането на разрешения 30-дневен срок за престой в страната съгласно виза С №**********, /…/ който срок е бил до 11.06.2025 г.“/ се видоизменят съществено логическите елементи, поставени в основата на стандартизираната със състава на чл.34 ЗЧРБ неправомерна дейност, респ. засяга се правото на информираност относно обективните характеристики на нарушението.

За административнонаказателното производство са установени строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.

В случая по мнение на настоящия състав е нарушена особено значимата публична функция на наказващия орган, да прилага стриктно нормите, които дефинират административно-наказателната отговорност на всеки нарушител, в рамките на формалния практически мащаб, установен от закона, в т.ч. и от процесуалните изисквания на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Изграждането на последователна версия относно деянието и свързаните с него обстоятелства, която да бъде представена по еднакъв и консолидиран начин в АУАН и в НП , чрез точен правен извод относно приложимия материален закон, е изискване, което не може да бъде дерогирано, нито коригирано с потенциала на въззивните съдебни правомощия по чл. 63,ал.2,т.4 ЗАНН.Когато определено лице е привлечено към административнонаказателна отговорност, органите, осъществяващи правомощията по съставяне на АУАН и НП, са длъжни, съобразно посочените правни норми, да конкретизират точно всички фактически признаци от състава на съответното административно нарушение, по които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца.

Изпълнението на това задължение е от значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи,в какво точно е обвинен, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административнонаказателното право.

Административните наказания са форма на държавна принуда, водеща до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение на определено лице. Поради това и всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна, в който контекст съдът намира,че допуснатото процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН е съществено и предопределя отмяна на формално основание на НП.

Не така стои въпросът с релевираното в жалбата възражение за нарушаване правото на превод, като фундамент на правото на информация, на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

При установяване нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат, за какво нарушение са обвинени.

В процесния случай не се констатира твърдяното нарушение на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Н. С. е получила базисна осведоменост за характера на нарушението, като видно от показанията на нейния съпруг, същият макар и да не е боравел с терминологията на приложимия материален закон, й е разяснил на английски език,че подлежи на наказание глоба в размер на 500 лв, за това че не е напуснала страната в срок. Това се установява от показанията на разпитания пред съда св.П.В. и от разпита на актосъставителя П. К..

Процесуалното предназначение на действието – връчване на АУАН на лицето, за което се твърди,че е автор на административното нарушение, е това лице да може да узнае, в какво се изразява това деяние и коя правна норма е нарушена. Тази цел на процесуалното действие, представляващо връчване на АУАН, не може да бъде действително постигната, ако на лицето не е осигурен достъп на разбираем от него език и ако органът, провеждащ процедурата не положи усилия да разясни на това лице, съдържанието на акта. В случая правно ирелевантни са действията 3 и прийомите, предприети в рамките на конкретните, провокирани от ситуативните особености на случая езикови възможности на нарушителя и административния орган- чрез осигуряване на преводач, чрез устно и непосредствено превеждане на текста, ако самият орган познава езика на привлеченото към отговорност лице, чрез ползване на други лица, които са свидетели и притежават езикови умения да преведат текста на АУАН на разбираем език за привлеченото лице.