Решение № 607 от 30.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Русе, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200853 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. В. К. против Наказателно постановление № 233393-000188 от 03.04.2023 г., издадено от ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВРРусе, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месец и „Глоба“ в размер на 100 лева за осъществено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят

Д. К., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. А. С. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник. В хода на пледоарията си адв. С. излага подробни съображения касателно необосноваността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че полицейските служители са подали единствено звуков и светлинен сигнал, но не и сигнал със стоп палка, каквото е въведеното изискване в разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. В подкрепа на така изложеното, релевира доводи за 1 излолираност от останалата доказателствена съвкупност на дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите В. и И. касателно предприетите от тях действия по спиране на жалбоподателя. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитния му разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява юрисконсулт Т. Й.а, която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 22.04.2023 г., а жалбата е подадена на 03.05.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.03.2023 г. свидетелите В. И. и В. В. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на гр. Русе.

При извършен обход в района на Хиподрума, полицейските служители установили на общински път без номер Русе-Николово приведено в покой МПС – лек автомобил, марка БМВ, модел 730Д, с регистрационен номер Р1521, като решили да извършат проверка на последното. При приближаване на полицейския автомобил, горепосоченото МПС било приведено в движение. В тази връзка свидетелят В. И. включил звуковата и светлинна сигнализация, с която бил оборудван полицейския автомобил. Въпреки това, водачът на лекият автомобил ускорил скоростта и продължил движението си, като полицейския автомобил продължил да се движи след него с включена звукова и светлинна сигнализация. Преди да се включи по бул.

„България“, водачът привел в покой процесния автомобил, което позволило и извършването на проверка. От представените документи, полицейските служители установило самоличността на водача – жалбоподателя Д. К..

2

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят В. И. приел, че с поведението си жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН с бл. № 155363/15.03.2023 г., който бил подписан без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл.

103 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месец и „Глоба“ в размер на 100 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 155363/15.03.2023 г. , Наказателно постановленив № 23-3393-000188/03.04.2023 г., справка нарушител/водач и докладна записка, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите В. И. /частично/ и В. В. /частично/.

При кредитиране на показанията на свидетелите В. И. и В. В. съдът взе предвид, че същите са единствени очевидци на случилото се, доколкото свидетелстват за обстоятелства, които са възприели непосредствено при изпълнение на служебните им задължения. Същевременно се констатираха съществени противоречия между дадените от тях показания в хода на съдебното следствие и съставените документи в хода на извършената проверка – докладна записка и АУАН, касателно предприетите от свидетеля В. действия по спиране на жалбоподателя и в частност дали последният е подал сигнал за спиране със стоп-палка. В докладната записка, съставена от свидетеля И., детайлно и в хронологична последователност са описани предприетите действия по спиране на жалбоподателя, като в същата се съдържат данни единствено за подаване на звукова и светлинна сигнализация, но не и за подаване на сигнал със стоп палка. Така изложеното кореспондира и с изложената фактическа обстановка в АУАН-а, в който се сочи, че жалбоподателят „не спира при подаден ясен сигнал със звукова и светлинна сигнализация на служебното МПС“, като отново не се сочи, да е бил подаден сигнал със стоп палка. Отчитайки така изложеното, съдът счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите И. и В. касателно обстоятелството, че последният е подал сигнал със стоп палка.

Съдът изцяло кредитира и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – докладна записка и АУАН. Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове, какъвто е и процесният, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът прие, че същата не се оборва от събраната по делото 3 доказателствена съвкупност, доколкото възприемането на противното становище би довело до абсурдната ситуация административнонаказателното обвинение да се основава единствено на показанията на полицейските служители, извършили проверката.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски служител, а НП е издадено от компетентен АНО – ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и 4 издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят Д. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.

Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил и мотоциклет.

Съгласно чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране, подаден от движещ се полицейски автомобил и мотоциклет, се осъществява чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!“

Видно от гореизложеното подаденият сигнал ясно трябва да манифестира разпореждането на контролния орган водачът да спре управляваното от него ППС.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

В процесния случай, от събраната по делото доказателствена съвкупност, се установи по категоричен начин, че на посочената в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят К., в качеството му на водач МПС – лек автомобил, марка БМВ, модел 730Д, с регистрационен номер Р1521, е възприел подадената звукова и светлинна сигнализация от полицейския автомобил. Същевременно по делото не се установи по категоричен начин да му е подаден своевременно ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. Подаването на звуков и светлинен сигнал няма характер на сигнал за спиране 5 по смисъла на горепосочените разпоредби и съответно не вменява задължение на водача да спре. Както се посочи и по-горе, този вид сигнал вменява на водачите задължение да създадат условия за преминаване на МПС-то със специален режим, включая и при необходимост да спрат. Неизпълнението на посоченото, би могло да обоснове единствено ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на разпредбата на чл. 104 от ЗДвП, а не на чл. 103 от ЗДвП.