Решение № 555 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300500869 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Д. Р. А., лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Н. Р. А. от гр.***, чрез адв.М. Г. от АК Пловдив против Разпореждане от 10.03.2023г., съставено от ЧСИ П.Н. рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив за определяне на разноските по изпълнително дело № 228/2023г., с което е отказано да се редуцира приетия за събиране адвокатски хонорар в размер на 6211 лева както и в частта относно дяловото участие на страните в разноските относно двете жалбоподателки.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Иска се изменение на разпореждането и намаляване на адвокатския хонорар на минимума по НМРАВ в размер на 200 лева и определяне на дяловото участие на страните в разноските, съобразно квотите определени в решението на съда допуснал делбата.

Въззиваемата взискателка Н. Д. А., чрез пълномощника адв.В. И. в отговора на частната жалба я намират за неоснователна по посочени в нея 1 мотиви.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателката Н. Д. А. по представен изпълнителен лист от 20.02.2023г., издаден въз основа на решение № 260019/30.01.2023г. по гр.д.№ 4340/20г. на Районен съд Пловдив, с което на публична продан е изнесен САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр.Пловдив апартамент от 115 кв.м. и таван от 23 кв., ведно с ¼ идеална част от ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор ***. Квотите в собствеността за жалбоподателките са различини. За САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА са както следва - за Д. Р. А. 1/12 идеални части и за Н. Р. А. 1/12 идеални части. За ¼ идеална част от ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ са както следва - за Д. Р. А. 1/6 идеални части и за Н.

Р. А. 1/6 идеални части.

В съобщение до жалбоподателките ЧСИ П.Н. е посочила, че същите имат задължение по изпълнителното дело възлизащо на 1/8 идеална част от 7 268,26 лв., от които 6 211 лева разноски по изпълнителното дело и 1 057,26 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, като е уточнено, че това е ориентировъчна сума, с оглед на бъдещите изпълнителни способи, които ще се реализират и таксите, които ще се дължат по тях.

Първо по възражението относно дължимостта на 6 211 лева разноски по изпълнителното дело, за платен от взискателката А. адвокатски хонорар от 6 211 лева на адвокат В. И., за образуване и защита по това изпълнително дело. Тези разноски не се дължат от съделителите по делото за съдебна делба в неговата фаза на изпълнително дело. Това е така защото съдебната делба е особено исково производство, което се регулира от нормите на чл.341 – чл.355 от ГПК. Разноските по това дело се определят не по общия за ГПК ред 2 чл.78 – чл.79 от ГПК, а по специалната норма на чл.355 от ГПК. Това е така, защото в делото за делба всяка една от страните има качеството и на ищец и на ответник. Поради което съделителката и взискател Н. А. като процесуална фигура с нищо не се различава от съделителките и жалбоподателки Д. Р. А., Н. Р. А.. Съотвено в това производство прилагането на класическата схема длъжник – кредитор е невъзможно.

С т.9 на ППВС №7/1973г. е прието, че съдебните разноски се определят съобразно признатия дял в прекратената съсобственост /чл.355 от ГПК/, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно общите правила на ГПК /чл.78 от ГПК/. Трайната практика на ВКС / Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК и Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 542/2010 г., II г. о., ГК/ е доразвила това тълкуване в смисъл, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата на чл.64 ГПК (отм.), сега чл.78 ГПК. В настоящото производство по делбата е във фаза на изпълнително производство. В изпълнителното производство между съделителите не може да възникнат спорове за материални права и спорове по въпроса за размера на квотите или начина на извършване на делбата, защото това са въпроси изключително от компетентността на исковия съд и съдебния изпълнител няма право да решава подобни спорове – чл.439 от ГПК. Ето защо в това изпълнително производство съделителите не си дължат разноски за процесуално представителство от адвокат. Всеки съделител сам следва да си заплаща разноските, ако иска да се защитава от адвокат в изпълнителния процес. При това разрешение на този въпрос абсолютно правно нелогично е да се иска и намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност от един от съделителите, защото същият не дължи нищо по този адвокатски хонорар и няма подобен правен интерес за обжалване на вземане, което не дължи. В тази част като незаконосъобразно разпореждането следва да се отмени.

По второто възражение за определянето на 1/8 идеална част от 3 дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ, въззивният съд съобрази следното.

По решение на съда квотите в собствеността за съделителките Д. Р. А., Н. Р.

А. са по 1/12 идеални части относно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА и по 1/6 идеални части относно ¼ идеална част от ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ.

Свеждането на тези две квоти до една от 1/8 идеална част се обосновава от ЧСИ със съображения за по-лесно изчисляване. Въззивният съд не може да се съгласи с това процедиране. Първо не е посочено как математически квотите са трансформирани от две по 1/12 и 1/6 до една обща от 1/8. На второ място дори и математически това да бе обосновано то пак това решение е незаконосъобразно. Това е така, защото квотите касаят два различни обекта на собственост, които имат различна пазарна стойност, съответно ще бъдат продадени на различна стойност при публичния търг от съдебния изпълнител, при което най-малко таксата по т.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ ще бъде различна за всеки обект съобразно неговата стойност.

Ето защо при голяма разлика в цената на тези два имота прилагането на усреднена обща квота, сериозно ще промени размера на дължимата такса по т.26 от Тарифата. Видно от изпълнителното дело горните имоти се изнасят на публична продан с една обща цена, при което възниква въпроса как ще се прилагат тези различни квоти, при условие, че няма две различни цени за двата имота. Безспорно ще се наложи след евентуално успешно станала публична продан ЧСИ да разграничи /лично или чрез вещо лице/ цената за която са продадени двата имота и да приложи квотите така както са дадени от РС Пловдив за всеки от имотите за изчисляване на таксата по т.26 от Тарифата. За другите общи за двата имота такси е допустимо да се прилага усреднена обща квота, ако същата е изчислена ясно математически и няма спор относно нея от страна на страните по делото. Ето защо и в тази част разпореждането е неправилно и следва да се отмени.

По искането за разноски от жалбоподателките в това производство важи казаното по първи въпрос и разноски не се дължат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.03.2023г., съставено от ЧСИ Петя Николова рег.№ 911, район на действие ОС Пловдив за определяне на 4 разноските по изпълнително дело № 228/2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5