Решение № 4572 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4572 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100108073 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 29.07.2022 г. „БАНКА ДСК“ АД (ДСК) е заявила, че на 02.04.2007 г. е сключила с ответника Ф. Д. и Ц. Д.а договор за кредит за 158 000,00 лева. До 17.07.2007 г. Ф. и Ц. Д.и са усвоили кредита. На 12.11.2009 г. ДСК от една страна и от друга страна Ф. и Ц. Д.и са сключили допълнително споразумение към договора за кредит.

[2] В договора за кредит е било уговорено, че ДСК е могла да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при допусната забава над 90 дни в плащанията на главница или лихва. Понеже Ф. и Ц. Д.и не са били заплатили повече от три вноски, ДСК е уведомила Ф. и Ц. Д.и, че обявява кредита за предсрочно изискуем. На 19.04.2010 г. е настъпила предсрочната изискуемост, но Ф. и Ц. Д.и не са заплатили на ДСК дължимите суми.

1

[3] По заявление на ДСК, СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ф. Д., които са му били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова СРС е указал на ДСК да предяви иск срещу Ф. Д. в едномесечен срок. Ето защо ДСК моли съда да признае за установено, че Ф. Д. ѝ дължи:

- 153 427,15 лева главница;

- 18 551,09 лева възнаградителна лихва от 19.01.2010 г. до 06.01.2011 г.;

- 19,74 лева наказателна лихва от 29.10.2018 г. до 16.06.2019 г. ДСК моли съда да осъди Ф. Д. да ѝ заплати 3 439,56 лева държавна такса и 2 143,74 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и разноските в настоящото производство.

[4] Ако съдът приеме, че кредитът не е бил редовно обявен за предсрочно изискуем, с исковата молба ДСК обявява кредита за предсрочно изискуем. ДСК също моли съда, ако отхвърли първия иск, да осъди Ф. Д. да ѝ заплати:

- 160 059, 48 лева главница плюс законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане;

- 183 745, 95 лева възнаградителна лихва от 16.04.2010 г. до 29.07.2022 г.;

- 4 892,62 лева обезщетение за забава от 13.06 .2010 г. до 29.07.2022 г.;

- 2 092,68 лева заемни такси (искова молба, л. 2-8) .

2. На ответника

[ 5 ] Ф. Д. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че искът е неоснователен, понеже не съществува договор за ипотечен кредит от 03.05.2016 г. (писмения отговор, л. 53-54).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

2

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ТВЪРДЕНИЯ

НА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[6] На 02.04.2007 г. ДСК от една страна и от друга страна Ф. и Ц. Д.и са сключили договор за ипотечен кредит. По него ДСК се е съгласила да предостави на Ф. и Ц. Д.и 158 000,00 лева при лихва от 7,29 % (договора, л.

9). Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот на Ф. и Ц. Д.и (нотариалния акт, л. 11-12). Ф. и Ц. Д.и са усвоили кредита (стр. 2-3 от заключението на вещото лице Х., л. 69-70).

[7] На 12.11.2009 г. ДСК от една страна и от друга страна Ф. и Ц. Д.и са сключили допълнително споразумение към договора за кредит от 02.04.2007 г. С него те са се съгласили, че остатъкът от дълга по кредита е бил 156 356,48 лева.

[8] Те също са договорили:

- непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка на главницата;

- за гратисен период за издължаване на главницата по кредита от шест месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита;

- в срока на гратисния период Ф. и Ц. Д.и да заплатят 600,00 лева - част от месечната лихва;

- лихвата да стане 9,29%. ДСК се е отказал от вземането си за 1,84 лева наказателни лихви за периода от 20.10.2009 г. до 12.11.2009 г.

(споразумението, л. 10). В изпълнение на споразумението ДСК е капитализирало, т. е. е отнесло към главницата, 6 692,34 лева възнаградителна лихва (стр. 9 от заключението на вещото лице Х., л. 68-90).

[9] На 13.01.2010 г. Ф. и Ц. Д.и са престанали да плащат вноски по кредита (стр. 5 от заключението на вещото лице Х., л. 68-90). Не се спори, че 3 на 19.04.2010 г. ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила Ф. и Ц. Д.и за това. Към този момент размерът на дълга без да се отчита извършената капитализация е бил:

- 153 367,15 лева главница;

- 8 602,87 лева възнаградителна лихва;

- 8,15 лева лихва за забава;

- 452,02 лева заемни такси (стр. 9-10 от заключението на вещото лице Х., л. 68-90).

[10] На 07.01.2011 г. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ф. и Ц. Д.и (заявлението, л. 2-12). С разпореждане от 18.01.2011 г. СРС е постановил издаването в полза на ДСК срещу Ф. и Ц. Д.и на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Те са били за:

- 153 427,15 лева главница;

- 18 551,09 лева договорна лихва от 19.01.2010 г. до 06.01.2011 г. включително и законната лихва върху главницата от 07.01.2011 г. до изплащане на вземането;

- 3 439,56 лева държавна такса;

- 2 143,74 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта за изпълнение, л. 15).

[11] По молба на ДСК и въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, ЧСИ В.Н. е образувал срещу Ф. и Ц. Д.и изпълнително дело № 20138640400205. На 15.04.2018 г. ЧСИ Н. е връчил на Ц. Д.а при отказ покана за доброволно изпълнение заедно с издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист (поканата, л. 42). ЧСИ Н. е връчил на Ф. Д. поканата за доброволно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК (поканата, л. 48-49).

[12] На 29.06.2022 г. СРС е уведомил ДСК, че спира изпълнението на заповедта за изпълнение по отношение на Ф. Д.. СРС също е указал на ДСК 4 да предяви иск срещу Ф. Д. за установяване на вземането (разпореждането и съобщението, л. 64-65 от делото на СРС).

[13] ДСК е заплатила 3 551,63 лева държавна такса (л. 40) и 800,00 лева за вещо лице (л. 65, 99). Ф. Д. не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] ДСК е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че Ф. Д. дължи главница и лихви по договор за заем. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД

[15] С договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забава (чл.

79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: