Присъда № 24 от 11.07.2025, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда№24/11.07.2025 г. по НОХД № 224/2025 по описа Районен съд – ******

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-****** обвинителен акт против Ч.С.А. с ЕГН ********** за това, че за времето от 03/04.07.2024г. до 07.07.2024г. в село ******, община ******, област ******, унищожил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Ауди“, модел“А6“ с рег.№******, на стойност 4700 лева, собственост на М.И.М. - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава XXVII от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание, участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното против подс. А. обвинение, като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по отношение размера на наказанието заявява, че същият следва да бъде определен от около 9 месеца и съотв.редуциран на осн.чл.58а от НК. Визира в случая и наличните предпоставки за приложението на чл.66 от НК.

Подс. Ч. А. участва в производството лично и със защитник – адв. Д. от ВАК. В хода на съдебното следствие подс. А. прави самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление за постъпката си.

Защитникът на подс. А. - адв. Д. не оспорва изложените в обвинителния акт факти, като изтъква, че по отношение наказанието за извършеното престъпление по чл.216, ал.1 от НК, следва същото да бъде наложено в предвидения от закона минимум, с приложението на чл.66 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Св.М.А. живеела на съпружески начала със св.М.М. и в дома му в с.

******, община ******, обитаван и от неговият баща - И.М.. Св.М.М. работел като полицай “ООР“ в ОДМВР-******, РУ-****** и притежавал лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 6“, с рег.№******, който обичайно паркирал на улицата пред дома си.На 03.07.2024г. св.М. се прибрал в дома си след нощна смяна и около 09,30 часа и влязъл в банята, за да се изкъпе. Тъй като св.А. го подозирала в изневяра, възползвайки се от ситуацията взела 1 телефона му, за да провери с кого е комуникирал, като когато същият излязъл от банята, двамата се скарали, при което си разменили упреци и обидни думи, вкл. се стигнало до физическа интервенция, в резултат на която св.М.А. А. получила кръвонасядания по гръдния кош и горните крайници, а св.М.И.М. контузия на дясното стъпало, травматичен оток в областта на гръдния кош, порезни рани в областта на десния долен крайник и ожулвания по десния долен крайник. Разстроена от случилото се св.А. позвънила по телефона на брат си - св.П.А. и му разказала собствената си версия за конфликта.

Последният веднага пристигнал, взел сестра си и я откарал в дома на баба им в с.******, където живеел и самият той. По това време там се намирал и подс.Ч. А., със семейството си – всички те живеещи и работещи в чужбина, като неговата съпруга – св.А.Х.Х. била родственица по съребрена линия от 3та степен /леля/ на св.М.А.. Когато същата била доведена и разказала на всички за инцидента, подс.А., който бил силно привързан към свидетелката, чувайки разказа й се ядосал много, убеден във виновността на св.М., който приел, че е нанесъл побой над момичето. Възмутен от това, подс.А. решил да го „накаже“ запалвайки автомобила му. За целта още същата вечер подс.А. отишъл заедно с други съпричастни роднини на св.М.А., неустановени по делото в с.******. Там, подсъдимият срещнал свой познат - св.С.С. и го помолил да го закара до бензиностанция „******“ в южната част на град ******, казвайки му че иска да си купи оттам нещо за пиене. Св.С. се съгласил и с личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „ Q 7“ с рег.№****** го закарал до бензиностанцията, откъдето подс. А. закупил една бутилка с минерална вода 1, 5 л, както и две сокчета и две вафли. На място излял водата от бутилката, след което поискал от служителка на бензиностанцията - св.С.

А.а К., да му я напълни с бензин, споделяйки пред св.С., че „ще го запали“, визирайки автомобила на св.М.. Разбирайки за намеренията му, св.С. започнал да го разубеждава, като останал с впечатление, че обв.А. се е отказал да реализира плановете си и двамата се върнали обратно в с.******, след което св.С. се прибрал в дома си, а подс.А. останал в центъра на селото.Тогава обаче в изпълнение на намисленото подс.А., след полунощ на 03/04.07.2024г. вземайки пълната с бензин бутилка пеш отишъл до дома на св.М. пред който бил паркиран автомобилът му - марка „АУДИ“, модел „А 6“, с рег.№******. С помощта на дървен кол, който намерил наблизо, счупил стъклата на предната и задната леви врати на автомобила, след което с нож разрязал и гумите му, но в един момент взел решение да си тръгне без да го запалва, тъй като не искал да рискува да бъде разкрит поради наличието на много хора в селото. Ето защо се прибрал в село ****** с неизползвания приготвен бензин.

На 05.07.2024г. подс.А. организирал ритуал - традиционно обрязване на сина си, което се осъществило в град ******. На следващия ден вечерта 06.07.2024г., във връзка с това събитие, в село ****** били поканени много близки родственици на семейството, на тържество. По време на тържеството, под влияние на употребения алкохол, подс.А. решил да довърши започнатото по отношение автомобила на св.М.. Когато гостите си тръгнали и съпругата на 2 подсъдимия – А.Х. и другата й племенница - св. А. А., отишли с лек автомобил до гр.******, щом излезли от дома, около полунощ на

06/07.07.2024г., подс.А. помолил св.П.А. А. да го закара до село ****** с ползвания от последния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№В 2381 ТМ, зелен на цвят, собственост на св. М.А., казвайки му, че иска да се поразходят. Св.А. А. се съгласил и двамата се отправили към селото, като подс.А. взел бутилката от минерална вода с по-рано закупения бензин. Когато стигнали там, по указание на подс.А., св.А. А. спрял автомобила в друга пресечка недалеч от улицата, където се намирал домът на св.М.. Подсъдимият А. вдигнал горнището на анцунга си над главата така, че да не се вижда лицето му, т.к минавали покрай магазин, на който знаел, че има монтирана камера, придружаван от св.А. на когото подсъдимия споделил за намерението си когато двамата пристигнали до паркирания лек автомобил на св.М. където и извадил носената бутилката с бензин. Св.А., който знаел за случилото се между него и св.М.А. опитал да го разубеди, но подс.А. не го послушал. Той извадил по-рано приготвения парцал, залял го обилно с бензин от бутилката, след което го запалил със запалка и го хвърлил в купето на автомобила през по- рано счупеното стъкло на задната лява врата. Веднага след тези негови действия двамата със св. А. бързо напуснали мястото, отишли до автомобила и потеглили обратно в посока село ******.

Междувременно в купето на автомобила започнало бурно горене на стичащата се течност по тапицерията. Отделящите се при горенето пламъци и горещи димни газове с висока температура се движели отвътре навън и отдолу нагоре. Огънят бил забелязан от св.М., който по същото време бил в дома си и който незабавно сигнализирал на ЕЕН 112 за случилото се, като едновременно предприел действия с подръчни средства за гА.ето на пожара. До пристигането на служители на РСПБЗН-****** пожарът се разрастнал и обхванал изцяло купето на автомобила, който изгорял напълно.

В хода на образуваното във връзка с пожара досъдебно производство, била назначена СВТЛИЕ , възоснова на приобщените по делото записи съдържащи се в CD-запис от магазин ****** от 07.07.24г., от дом на М.И.М. с.******, от 07.07.2024, записи от къща в с.******, записи от бензиностанция ******. Видно от заключението на вещото лице при БНТЛ при ОДМВР******, видеофайловете са годни за възпроизвеждане. При прегледа им не са установени следи от манипулации, изразяващи се в наслагване на кадри, нелогични движения, експортиране или импортиране на обекти. Установени са лица, описани в експертизата като лице 1, лице 2 и лице 3, като от лицата и техните действия са извлечени кадри, подредени в хронологичен ред.

Резултата от сравнителния анализ позволява да се направи извод според експерта, че заснетите изображения на гореописаните лица в първите три записа са негодни за целите на лицевата идентификация. На посочените фотокопия на лице 3, заснето във видеофайла, съдържащ се в DVD-R“Maxell” със записи от бензиностанция ******, според заключението на вещото лице, най-вероятно е заснето лицето, посочено като Ч.С.А.. Като на видеофайла 3 заснет на 03.07.2024г., лицето, установено като Ч.С.А., условно наречено „лице 3“ се вижда как предава прозрачна бутилка на лице от видим женски пол, което зарежда гориво от колонка на бензиностанция и отново я предава на лицето от видим мъжки пол.

По делото е извършена СПТЕ, видно от заключението на вещото лице по която пожарът е възникнал от купето на автомобила вследствие за захвърлена през счупен прозорец от лявата страна текстилна материя, напоена с бензин и възпламенена с открит огън. Отделената висока темпуратура от пожара и възникналият лъчист топлообмен са пренесли горенето в съседство, към стряхата на близкия навес, ПВЦ контейнер с битови отпадъци и към покрива на едноетажна жилищна постройка. Само бързото му откриване и взетите незабавни мерки за гА.е и съобщение на ЕЕН 112 са предоствратили нанасянето на по-големи щети върху съседни имоти. Пожарът не е представлявал заплаха за нечий живот. Съгласно същото заключение пожарът е възникнал вследствие на умишлен палеж.

Видно от заключението на вещото лице по извършената по образуваното досъдебно производство СОЕ, стойността на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 6“, с рег.№****** към 07.07.2024г., е 4 700 лева.

Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП, съдът прие за установена, като се позова на направените самопризнания на подс.А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на св.М., св.А., св.А. А., св.К., св.С., св.Х., самопризнания на подсъдимия; извършения оглед на местопроизшествие, следствен експеримент и очна ставка и изготвените експертизи – СПТЕ, СОЕ, СЛИЕ, от останалите писмени и веществени доказателства.

Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, които са непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите, обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите правни изводи и приема, че подсъдимият Ч.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.

216, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото безспорно се уставява, че действията на подсъдимия, а именно запалване на 07.07.2024 г. на процесния чужд автомобил са довели до неговото унищожаване. В резултат от предприето от него лекият автомобил е засегнат до степен, която не позволява последващата му експлоатация според неговото предназначението - изцяло и окончателно.

Съдът прие, възоснова на доказателствения материал по делото и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че деянието е 4 осъществено от подсъдимия именно на посочената дата 07.07.2024 г., когато същият е предприел конкретните по унищожаването на автомобила на св.М. действия, поради и което оправда подсъдимия за това да е извършил деянието за времето от 03/04.07.2024г. до 06.07.2024г. От една страна безспорно решението за осъществяване на деянието е взето няколко дни преди реалното му извършване, но доколкото и релевантно за отговорността на дееца е единствено обективираното на същото чрез действията му, то и такива по унищожаването на автомобила са реализирани на посочената дата.От друга страна предходната деятелност на подсъдимия би могла евентуално да се разглежда на фазата на опита, но единствено в случай че е налице обвинение за деятелност при условията на продължавано престъпление, като доколкото такова липсва, то и е безпредметно обсъждането й.