Решение № 1366 от 28.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1366

**, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110143372 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 238164/22.07.2024 г.

/подадена чрез електронен адрес на СРС на 18.07.2024 г./, с която от името на „С“ АД, против Ю. А. В. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за суми, както следва: 1/ сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на доставена и потребени вода и ВиК услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва върху горепосчената сума, считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 593,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. - 16.09.2022 г., за които суми на 14.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.

Със заявление вх. № 357625/12.12.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ю. А. В. за суми, както следва: 1/ сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на доставена и потребени вода и ВиК услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва върху горепосчената сума, считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 593,95 1 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. - 16.09.2022 г. На 14.12.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 414ГПК, считано от датата на връчване на заповедта по този процесуален ред, не е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 25.06.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена чрез електронна поща на 18.07.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Ю. А. В. дължи на „С“ АД суми, както следва: 1/ сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на доставена и потребени вода и ВиК услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва върху горепосчената сума, считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 593,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. - 16.09.2022 г., за които суми на 14.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат М. М. от САК, с който се оспорват исковете по изложени в отговора съображения. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите 3 и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т.2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т.3/.

Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се задължа солидарно с подписване на декларация-съгласие.

От събраните в производството доказателства се установява в производството, че за процесния период ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за обект, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за доброволна делба, вписан в Аганция по вписвания към Служба по вписвания на 12.05.1998 г., ответникът Ю. А. В. е придобил в изключителна собственост процесния недвижим имот, представляващ *, находящ се в **. В качеството си на собственик на горепосочения недвижим имот именно ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги за обект, представляващ *, находящ се в **, клиентски № *** и е следвало да отговаря за заплащането на стойността на доставените и потребени в имота, през процесния период, вода и ВиК услуги.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.

От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че стойността на предоставените през процесния период В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в размер на 2072,32 лева, като същите са начислени в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.

4

Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през заявения в исковата молба период, не се оспорва, като същевременно горното обстоятелство се установява и от приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.

Доколкото съдът достига до извод за наличие на основания ответникът да отговаря за задължения за потребени и незаплатени задължения за ВиК услуги за периода от 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г. в размер на 2072,32 лева, то следва да се разгледа своевременно наведеното възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

Съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на главницата, представляваща стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 12.12.2023 г., .т.е. тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.12.2020 г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. /които са публично достъпни на сайта на ищеца, секция „Документи“, подсекция „нормативни документи“ и са служебно известни на съда/ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Вземането по фактура № 100498465 от 09.10.2020 г., начислено за периода от 11.09.2020 г. до 09.10.2020 г., е станало изискуемо на 09.11.2020 г. /тоест преди датата на подаване на заявл ението по чл. 410 ГПК, поради което по отношение на вземането по фактура № 100498465 от 09.10.2020 г. е изтекла кратката 3-годишна давност/. Следователно, всички претендирани вземания за периода от 13.01.2016 г. д о 09.10.2020 г., са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 10.10.2020 г. до 02.08.2022 г. /доколкото изискуемостта на вземането по фактура № 101265942/11.11.2020 г. е настъпила на 13.12.2020 г., 5 респективно до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.12.2023 г., не е изтекла кратката 3-годишна давност за това вземане/, които съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза са в общ размер на 697,98 лева.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 10.10.2020 г. до 02.08.2022 г., които съгласно заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза са в общ размер от 697,98 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан.