Решение № 448 от 16.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. П., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101919 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е. М.“ЕОО с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.М. 4, Бизнес парк С. №1 бл.15, вх.А, ет.4, управлявано от Р. М. - Т. срещу Г. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д.“№4, ет.8, ап.40 в обстоятелствената част на която се твърди, че на 18.09.2015г. между „У. Б.“ АД и ответницата Г. К. е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104, по силата на който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/. Съгласно т.

7 срокът на договора е бил една година. Съгласно чл. 12.1 същият се удължава с период от една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, не е в просрочие по нито едно от своите задължения и не е подал искане за отказ от удължаване срока на овърдрафта.

Твърди се, че първоначалният определен краен срок за погасяване (издължаване) на кредита е бил до 18.09.2016 . Кредитополучателят не е подал искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1, като същият е бил продължаван няколко пъти.

Последно договорът е бил подновен с още една година със срок до - 18.09.2022г. Поради неизрядността на кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022г., като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем. По договора е останало непогасено задължение в размер на 3021,79лв., от които: главница - 2 000лв., договорна лихва- 306.61лв. и лихва за забава- 715.18лв.

Твърди се, че на 10.06.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. Б.“ АД с ЕИК ***** и ищцовото дружество „Е. М.” ЕООД, по силата на който задължението на ответницата Г. К., произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., е изкупено от „Е. М.” ЕООД.

1

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М." ЕООД.

Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Денев-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „У. Б.“ АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомление е изпратено на 11.12.2024г. и се е върнало със статус „преместен“. Поддържа се, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Твърди се ,че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.01.2025 г. Образувано е частно гражданско дело №211/2025г, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което ищецът е бил уведомен със съобщение, надлежно връчено ни на 11.04.2025 г.

Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск за установяване на вземането по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №211/2025г по описа на Районен съд П..

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 3021.79лв., от които: главница - 2 000 лв., договорна лихва- 306.61лв. за периода от 18.02.2022 до 18.09.2022 г. и лихва за забава- 715.18лв. за периода от 18.02.2022 до дата на подаване на заявление-20.01.2025г., дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски за заповедното и за исковото производство.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и , е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът не неоснователен. Не се оспорва твърдението, че е била страна по сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, за сумата от 2 000 лева, с определен краен срок на погасяване 18.09.2016 г.

Не се оспорва също твърдението на ищеца, че не е подавала искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1. като не и било известно, че договорът е бил подновяван няколко пъти и последно до 18.09.2022г. като след тази дата кредитът е станал изцяло изискуем, тъй като не е давала съгласие за неговото продължаване.

Твърди, че не й известно също, че договорът е бил подновяван с още една година със срок до - 18.09.2022 год., тъй като изобщо не е подписвала последващите договори. Не й е известно също, че след последното продължаване на договора, крайният му срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022 год., като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем, тъй като не е подписвала този договор и изобщо ответницата твърди, че не е давала съгласие за неговото продължаване. Соченото от ищеца основание в чл.12.1, от ОУ предвижда, че крайният срок за погасяване на кредита се 2 определя съгласно т. 7. Предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една година, при условие че кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, в т. ч. по т. 10.9 и т. 17. и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора срокове, включително и по т. 7, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта.

Твърди се, че началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска - в тази насокаизрично решение №45/17.06.2020 год. по т. д. № 237/2019 год. на ІІ-ро т .о. на ВКС.

Дори и да се приеме, че цялата усвоена сума от ответницата - кредитополучателката е отнесена в забава и е станала изискуема към 18.09.2016 год. то спрямо нея давността по чл.110 от ЗЗД е изтекла на 18.09.2021 год. в тази насока банката-кредитор не е предприела никакви действия по събиране на възникналите спрямо нея задължения по процесния договор. Следва да се съобрази и че няма никакво значение дали процесният договор действа или е прекратен. Както се посочи вземанията по отношение на ползваните от ответницата суми в рамките на същия са станали изискуеми на собствено основание, банката-кредитор не е предприела никакви действия в насока събирането им, което е и единствено правнорелевантно за приложението на чл.110 във връзка с чл. 114 от ЗЗД. За действието на тези норми законът не поставя изискване самото договорно отношение да е прекратено. Всяка вноска по използваната част от сумата се дължи на собствено основание, на отделен падеж и има отделна изискуемост. Същността на тази облигация е издаването и ползването на револвираща кредитна карта с чип от страна на ответницата за усвояване на предоставения овърдрафт по разкрита от банката-кредитор разплащателна сметка съобразно чл.1,2 и 3 от същият. Следователно без средството кредитна карта, ответницата не е могла по никакъв начин да ползва предоставената й банкова услуга, тъй като самата карта е единствения начин за достъп до осигурения от банката паричен ресурс. Съобразно доказателствата но делото срокът на валидност на издадената кредитна карта е 18.09.2016 год. като последваща не е издавана. Банката - кредитор не й е издала нова кредитна карта, предвид обстоятелството, че към 18.09.2016 год. усвоените изцяло суми по договора от нейна страна не са изплатени и сама е отнесла същите в забава. Следва да се съобрази и че самият договор, сключен между страните е с основен предмет именно издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, чрез която да се ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна сметка. Следователно при липса на карта не може да съществува и функционира самия договор. Не случайно в условията на договора неизпълнението на същия от страна на кредитополучателя води до блокиране на наличната кредитна карта, респективно до неиздаване на нова, което пък е предвидено като основание за едностранно прекратяване на договора от банката. Самата банка не е продължила овърдрафта по сметката след изтичане на договора, сторила е това и без да изпълнява хипотезата на чл.12.1 от него, което ясно сочи, че е налице от друга страна едностранно прекратяване на процесния договор. Вземанията на банката като главница и лихви са погасени по давност именно поради бездействие.Револвиращият кредит, какъвто по естеството си е процесният, е автоматично възобновяем, т. е. в рамките на определен интервал от време, едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия, до настъпване падежа за пълно издължаване на главницата по кредита, т.е. до срока от 12 месеца, или 18.09.2016г.

Твърди се, че срокът на ползване на кредита съгласно чл. 6.2 от договора, изтича на 3 крайната падежна дата, посочена в договора, т.е. на - 18.09.2016г., с изтичане на 12 месеца от сключването му. Усвоената част от кредита /главницата/ е дължима именно на крайната падежна дата Следователно, ако към падежната дата, длъжникът е бил неизряден и е съществувало задължение към банката (тогава) за главницата и начислените лихви, то съгласно чл.12.1 от договора е предвидено прекратяване ползването на кредита, а не продължаване на договора. Единствената смислена причина за продължаване на договора при тези условия и липсата на деактивиране на картата, е възможността за начисляване на лихви, за които не е ясно изначало дали са годишна лихва или помесечна. При условие, че е съществувало задължение към - 18.09.2016 год. то същото е станало изискуемо на тази дата и поради бездействие на кредитора - банката е погасено по давност, с изтичане на петте години съгласно чл. 110 от ЗЗД.Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца - като неоснователна и недоказана.Претендират разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и намира за неоснователни възраженията на ответника.

В съдебно заседания ответниът Г. К., чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по същество на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№211/2025г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 20.01.2025г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед рег.№130/22.01.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. С. К. с ЕГН********** / ответник по делото/ да заплати на „Е. М.“ЕООД / ищец по делото/ следните суми: сумата от 2 000лв. представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 20.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 306.61лв., представляваща договорна лихва за период от 18.02.2022г до 18.09.2022г. , сумата от 715.18 лв. лихва за забава за периода от 18.02.2022г. до 20.01.2025г.В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявление е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., вземанията , по които са цедирани на заявителя на 10.06.2024г.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.03.2025г и на 25.03.2025г е подадено възражение срещу заповедта. С разпореждане №2904 от 26.03.2025г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 11.04.2025г. и на 09.05.2025 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.