Определение № 2489 от 08.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2489 гр. София, 08.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501985 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от З. К. С., с която обжалва протоколно определение от 22.05.2026 г. постановено по гр. д. № 306/25 по описа на Софийски окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца З. К. С., с правно основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р България.

В частната жалба се твърди, че същата е процесуално допустима, тъй като същото е самостоятелен съдебен акт, което го прави обжалваемо по смисъла на чл. 274, ал.

1, т. 1 от ГПК. Твърди, че същото е неправилно, тъй като съдът е приложил грешен критерии по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р България, тъй като съдът не е анализирал нито един от изложените аргументи, не е обсъдил решенията на КС, СЕС или ЕСПЧ, не е приложил критерия „убеденост“ и е постановил немотивиран отказ. В тази връзка твърди, че е налице противоречие с чл. 7 и чл. 56 от Конституцията, с чл. 13 от ЕКПЧ, противоречие с цитирани решения на КЩС и смесване на чл. 132 от Конституцията с чл. 7 от същата, тъй като не се съди съдията, а държавата. Излага доводи по съществото на повдигнатия спор. С оглед на това моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното, да върне делото за ново произнасяне по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както и да укаже на първоинстационния съд да обсъди всички изложени аргументи и приложи правилния критерии от определение № 2 от 13.03.24 г. по к. д. № 8/24 г.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протоколно 1 определение от 22.05.2026 г. постановено по гр. д. № 306/25 по описа на Софийски окръжен съд, съдът е оставил без уважение искането на ищеца З. К. С., с правно основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р България.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски окръжен съд е образувано по повод постъпила искова молба от З. К. С. срещу Софийски градски съд, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 25 055 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от постановяването на окончателно решение по в. гр. д. № 9 270/21 г. по описа на Софийски градски съд и за сумата от 25 055 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от постановяването на окончателно решение по в. гр. д. № 15 432/16 г. по описа на Софийски градски съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба вх. № 5 082/12.05.26 г. ищецът е поискал от съда да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията като спре производството по настоящето дело и сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 49 от ЗЗД в онзи негов тълкувателен смисъл, съобразно който държавата не носи отговорност за вреди от окончателни и неотменяеми съдебни актове.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 256 от 11.06. 26 г. постановено по гр. д. № 306/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 6 първоинстанционен състав съдът е отхвърлил предявените искове.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случайте, когато определението прегражда по нататъшното развитие на делото, а съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК когато обжалваемостта е изрично посочено в закона. Частните жалби се подават в едноседмичен срок от уведомлението (чл. 275, ал. 1 ГПК).

Атакуваното протоколно определение не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, по който ред се разглеждат само частни жалби срещу определения, с които се прегражда производство, нито по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В частта му, с която са оставени без уважение несамостоятелните искания на жалбоподателя 2 за сезиране на КС, атакуваното определение не е преграждащо развитието на производство, нито пък в закона е предвидена процесуална възможност за обжалване на отказите на съда да сезира КС. От изложеното следва, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.

Като допълнително основание за горния извод следва да се посочи, че съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията на РБ разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. В решение № 10 от 06.10.1994 г. по к. д. № 4/1994 г.

Конституционният съд приема, че проблемът за конституционосъобразността на завареното законодателство по прилагането на правната норма по конкретен казус е разрешим по принцип от компетентните за всеки конкретен случай правоприлагащи органи (съдебни, административни и др.). Както е разяснено в решение № 72 от 21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 2377/19 г. на ВКС, IV-то г. о., обаче, съдът не разполага с такова правомощие по отношение на законите, приети при действието на Конституцията, т. е. след 13.07.1991 г., което следва от разпоредбите на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 15 ЗСВ. Ако приет при действието на Конституцията от 1991 г. закон противоречи, компетентен да установи и обяви това, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, е Конституционният съд. В този см. е практиката на ВКС, обективирана в определение № 2 144 от 24.04.2026 г., постановено по к. ч. гр. д. № 1 415/26 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

В конкретния случай е направено искане за отправяне на такова до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.

49 от ЗЗД. Процесната норма е част от закон, които е приет през 1950 г., т. е. преди влизане в сила на действаща Конституция, поради което за правоприлагащия орган съществува възможността да се произнесе по нейната конституционосъобразност, поради което е неоснователно искането за отправяне на искане до КС на Р България за установяването на такава. Произнасянето по този въпрос е по съществото на спора, поради което определението, с което е оставено без уважение искането за сезиране не подлежи на самостоятелен контрол.

С оглед на това настоящият състав намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5 616/26.05.26 г., подадена от З. К. С., като недопустима.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС с частна жалба..

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4