Решение № 7247 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7247 гр. С., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110147669 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Г.-**" ЕООД срещу „Г. ****“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 614,16 евро /1201,20 лв./, представляваща дължима от ответника „Г. ****“ ЕООД част от заплатени от ищеца суми за охрана на административна сграда, с адрес: гр. С., ул. „А. Ж." № * (високо тяло) за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на РС - Т..

Ищецът твърди, че е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Г. М.“ по плана на гр. С., с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот 11-етажна административна сграда, заедно със 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, като сочи, че е придобил имотите въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда, като излага, че ответникът е придобил имотите също въз основа на апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди, че са собственици в режим на етажна собственост на 1 всичките самостоятелни обекти, заемащи единадесет етажната административна сграда, с адрес гр. С., ул. „А. Ж." № * (високо тяло).

Основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната сграда. В административната сграда е осигурена денонощна жива охрана, като охраняването винаги се извършвало от ангажирани от ищеца дружества.

Твърди, че през периода 01.02.2024 г. – 31.03.2024 г., сградата се охранявала от „П. Е. Е. Г.“ ЕООД по сключен с ищеца договор за осъществяване на охранителна дейност /физическа охрана/ на обект от 01.02.2024 г. Излага, че в периода 29.06.2007 г. - 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и охрана на сградата, са уреждани доброволно, като ответникът заплащал дължимите суми на ищеца. Твърди, че през периода 2012 г. – 2016 г. ответникът е преустановил плащанията за разходи за управление и поддръжка на сградата, в това число и за охрана, като сочи, че многократно го е канил да погаси дължимите суми. На 11.09.2016 г. е свикано първото общо събрание на етажните собственици, на което били взети различни решения, сред които и решение за одобряване като уместно направени и в интерес на ЕС, извършените от страна на ищеца разходи за управление и поддръжка на ЕС, в това число и за охрана на сградата. Твърди, че сумите за охрана на сградата за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. са му присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № ****/2016 г. по описа на СГС, а дължимите суми за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2019 г. му били присъдени с решение по гр.д.

№ *****/2019 г. по описа на СГС. Твърди, че в периода от 31.05.2019 г. до 31.03.2024 г. е заплащал всички разходи за охрана на цялата сграда, като извършените разходи в периода от 31.05.2019 г. до 30.11.2023 г. били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС съгласно протокол № */**.**.**** г., протокол № */**.**.**** г., протокол № */**.**.**** г., протокол № */**.**.**** г. и протокол № */**.**.**** г., като всичките общи събрания на ЕС са свикани и проведени при спазване на нормативните изисквания. Ответникът през процесния период е разполагал с достъп до обектите си и ефективно ги е ползвал. Твърди, че за процесния период 01.03.2024 г. – 31.03.2024 г. разходите за охрана възлизат на 4 400 лв. без ДДС, като частта на ответника съобразно притежаваните от него ид.ч. от общите части възлизала на 1201,20 лв. Твърди, че е заплатил сумите за охрана на основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда, като съгласно посочената разпоредба ответникът бил задължен да заплати припадащата му се част от тези разходи, съответстваща на идеалните му части в етажната собственост. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че с ищеца са собственици на посочените в исковата молба имоти, в това число и размера на ид.ч. от общите части на административната сграда. Излага 2 доводи, че за управлението на общите части в сградата следва да се прилагат разпоредбите на ЗС, а не на ЗУЕС. Оспорва като нищожни всички решения, обективирани в протоколи № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, включително и решенията за приемане и изменение на правилника за вътрешния ред. Твърди, че през процесния период е бил лишен от достъп до асансьорите в сградата, както и че не е ползвал собствените си три етажа, в това число и общите части поради пречки, създадени от ищеца. С оглед изложеното, сочи, че плащането на разходи за охрана, не е било в негова полза, както и че не представлява уместно предприета чужда работа. Поддържа, че за извършване на разходи за охрана е необходимо единодушие на всички собственици, каквото в случая оспорва да е налице. Твърди, че е бил възпрепятстван от ищеца да ползва етажите си, поради което бил принуден да премести офиса на дружеството и да наеме друг офис. Твърди, че е сключил договор за наем с трето лице на 18.04.2016 г., по силата на който наел апартамент № *, находящ се в ж. к. „Я.", бл. **, ет. *, както и че поради неправомерните действия на ищеца, изразяващи се в ограничаване на достъпа на ответника до етажите му, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на наем за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. в общ размер на 29 108,27 лв. С оглед изложеното прави възражение за прихващане с тази сума. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на заявление с вх. № ****/02.07.2025 г. на „Г.-**" ЕООД е образувано ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на РС Т., по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1 201,20 лв. (хиляда двеста и един лева и двадесет стотинки), представляваща припадаща се на длъжника „Г. ****” ЕООД, ЕИК: ******** част от заплатено от кредитора възнаграждение (главница) за охрана на цялата административна сграда с адрес: гр. С., ул. А. Ж. № * (високо тяло) за периода 01.03.2024 год. 31.03.2024 год., дължима пропорционално на притежаваните от последния 27,3% идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в СРС на 01.07.2025 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземане в 3 размер на 1 201,20 лв. за охрана на административна сграда с адрес: гр. С., ул.

А. Ж. № * (високо тяло) за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г., предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предприел управлението на чужда работа (със собствени средства и труд) по осигуряване на денонощна жива охрана в процесната сграда за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г, без да е бил натоварен, както и че е предприел работата уместно с грижата на добрия стопанин, така както, ако би бил упълномощен, че е сторил разходи, с които ответникът се е обогатил, както и размера на сторените разходи.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си към ищеца.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е собственик на 54,42% идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Г. М.“ по плана на гр. С. с площ от 4900 кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етаж в построената в поземления имот единадесет етажна административна сграда, заедно със 72,7% идеални части от общите части на сградата; че ответникът е собственик на обособена част в същата сграда, състояща се от девети, десети и единадесети етаж, заедно с 27,3% идеални части от общите части на административната сграда.

Между страните не се спори и видно от регистрационна карта на сграда/вход в режим на ЕС, намираща се в гр. С., ул. „А. Ж." № * – високо тяло /л.32/ в сградата има 11 етажа с 16 самостоятелни обекта, като формата на управление е общо събрание.

Институтът на гестията е уреден в разпоредбите на чл. 60 и сл. ЗЗД, и представлява източник на облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице (гестор), съзнателно предприема извършването на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията - доминус. Разпоредбата на чл. 61, ал.

1 ЗЗД предвижда, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е приел, и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им.

Фактическият състав на гестията съдържа следните елементи: извършване на фактически или правни действия; извършената работа се извършва за друго лице, така, че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера; работата се извършва в чужд интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа; липса на натоварване на гестора за нейното извършване и той не трябва да има задължение, произтичащо от закон или договор; следва да е налице 4 оправдание за осъществяване на тази работа и поемането и да отговаря на интересите и на предполагаемата или действителна воля на доминуса. Ако работата е била извършена и в собствен на гестора интерес, то доминусът отговоря само да размера на обогатяването. В този случай гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването, и то само ако работата е предприета уместно.

По делото е представен и правилник за вътрешния ред в обект „Търговско-административна сграда Г. (високо тяло)“, гр. С. /л. 79/, приет с решение № 2, обективирано в протокол № * от проведено ОС на ЕС от 11.09.2016 г., в който е предвидено, че сградата поддържа денонощна жива охрана, като за целта се наема денонощна охранителна фирма /чл. 14, ал.1/.

Идентично решение е прието и на проведено на 22.07.2020 г. общото събрание на етажните собственици за извършените разходи за периода 01.02.2020 г. – 30.06.2020 г., обективирано в протокол № 5 от 22.07.2020 г. /л.

101/. С решение № 4 е въведено изменение в правилника за вътрешния ред, като остава приетото с първоначалния правилник задължение за осигуряване на жива денонощна охрана на сградата, но се добавя чл. 21 съгласно който етажният собственик, притежаващ по-голям дял от общите части на сградата заплаща цялата стойност на разходите за управление и поддръжка, а впоследствие издава проформа фактура на етажния собственик с по-малък дял от общите части. След издаване на проформа фактура, етажният собственик с по-малък дял от общите части следва да заплати задължението в 7-дневен срок. В едномесечен срок от приемане на Правилника, етажният собственик, притежаващ по-малък дял от общите части на сградата, се задължава да заплати на другия етажен собственик всички дължими разходи за управление и поддръжка, а за всички незаплатени в срок задължения за управление и поддръжка на сградата, се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.