Определение № 596 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900795 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: „Глобо Енерджи" ЕООД, ЕИК 200495471, със седалище и адрес на управление гр.София, *** Б, ет. 4, представлявано от К. – К. Д. - управител срещу

ОТВЕТНИК: „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от двамата членове на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д., Д. К. Д..

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника:

„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, *** , конституирано с Определение No 428 / 21.03.2022г.

С разпореждане No 5625 / 15.12.2021г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение, като на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните,на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.

По предварителните въпроси:

По отношение на твърдения за наличие на основание за спиране на производството:

В исковата молба ищецът е изразил становище, че в случай, че производството по делото не бъде спряно до постановяване на влязло в сила решение по административните 1 дела по оспорване на Решение No СП -1/ 15.10.2020г. и Решение No СП – 2 – 15.10.2020г., то и решението в настоящото производство би било недопустимо. Страната не е отправила, обаче, изрично искане за спиране на настоящото производство. Дори и искането да беше отправено, обаче, съдът намира, че същото е неоснователно.

Решение No СП -1/ 15.10.2020г. и Решение No СП – 2 – 15.10.2020г. на КЕВР, като административни актове се ползват с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал. 9 от ЗЕ с оглед законодателната преценка за наличие на особено важен държавен и обществен интерес. В този смисъл и по силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен. Спирането на настоящото производство поради висящността на административното производство по оспорване на решението на КЕВР означава неприлагане на правните последици на издадения акт, т.е. индиректно би довело до спиране на изпълнението на решението на КЕВР, което е недопустим правен резултат. На осн. чл.235, ал.3 ГПК решаващият по съществото спор съдебен състав е длъжен да зачете всички осъществили се към приключване на устните състезания релевантни за защитаваното субективно материално право факти, като за допустимостта на иска на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК следи и служебно. /в този смисъл и решение No 60073 / 16.11.2021г., постановено по т.д. No 1184 / 2020г. на ВКС/. Поради това, обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По отношение на искането за упражняване на инцидентен съдебен контрол:

Искането е с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК относно валидността на Решение № СП - 1/15.10.2020 г. на КЕВР и по същото съдът ще се произнесе с решението по същество на спора.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, депозирано е и становище от третото лице –помагач, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2022г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

2

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че е производител на електроенергия от възобновяем източник вятър, която продава по регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния период се е изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на електроенергия № 195 от 24.02.2012г. Вятърната електрическа централа е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи" АД на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 3054-2008-ПД10-173-23.08.2010 от 02.09.2009г.

Сочи, че през м.септември 2018 г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 808,932 MWh, за която е издал Фактура № 122/30.09.2018 г. на стойност 162 035.69 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 706,962 била 191лв./MWh. Фактурата била издадена по тази цена, тъй като съответните количества ел.енергия били произведени докато централата работила под 2250 часа и преди да е надхвърлен прагът от 1 907 KWh нетно специфично производство на електроенергия – НСПЕ от инсталирам 1 kW мощност. Тази фактура била изцяло платена. Впоследствие, през същия месец септември, ВяЕЦ била произвела електроенергия в размер на 101,970 MWh, за която Ищецът е издал Фактура № 123/11.10.2018 г. на стойност 1 661,02 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството 101,970 MWh е 13.57 лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към този момент през месец септември 2018 г, ВяЕЦ била работила при прехвърлянето на прага от 1907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника изцяло.

През целия месец септември 2018 г. ВяЕЦ била работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като в края на месец октомври 2018 г. ВяЕЦ достигнала 2 139 kWh НСПЕ, Ищецът издал Дебитно известие № 127/30.11.2018 г. към Фактура № 123 на стойност 21 710,51 лв., с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 191 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец септември 2018 г. преди достигането на 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, в размер на 101,970 MWh. През целия процесен месец септември 2018 г. ВяЕЦ работила при прехвърлянето на прага от 1 907 kWh. НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Следователно, през целият месец септември 2018 г., произведеното количество електроенергия е подлежало на изкупване по преференциалната цена, установена в т. 7 от Решение Ц-18 в размер на 191лв./MWh.

Към настоящия момент ответникът не бил заплатил на ищеца сумата в размер на 21 710,51 лв., с ДДС по Дебитно известие № 127, като тя оставала дължима и неплатена. Освен 3 заплащането на дължимата сума в размер на 21 710,51 лв., с ДДС по Дебитно известие № 127, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 6 434,71 лв. за забава на плащането на сумата от на 21 710,51 лв., считано от 16.12.2018 г. -датата на която ответникът бил изпаднал в забава до датата на подаване на настоящата искова молба, съгласно чл. 86 от ЗЗД.

През месец октомври 2018 г., ищецът произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника, електроенергия в общ размер на 976,732 MWh, произведена след достигане на границата от 1 907 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни годишни часове работа, за която е издал Фактура № 126/12.11.2018 г. на обща стойност 14 257,79 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 976,732 MWh е 12.16 лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към този момент през месец октомври 2018 г., ВяЕЦ е работила при прехвърлянето на прага от 1 907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През процесния месец октомври 2018 г.

ВяЕЦ била работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, когато е произвела електроенергия в размер на 826,030 MWh от общо произведеното количество през същия месец в размер на 976,732 MWh. Следователно, единствено и само разликата в размер на 150,702 MWh електроенергия била произведена при надхвърляне на прага от 2 139 kWh НСПЕ и само това количество подлежало на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Затова, след като в края на месец октомври 2018 г. ВяЕЦ достигнала 2 139 kWh НСПЕ, ищецът издал Дебитно известие № 128/30.11.2018 г. към Фактура № 126 на стойност 177 268,15 лв., с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 191 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец октомври 2018 г. преди достигането на 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, в размер на 826,030 MWh. През процесния период на м. октомври 2018 г. ВяЕЦ работила при прехвърлянето на прага от 1 907 kWh, НСПЕ, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Следователно, произведеното количество електроенергия в размер на 826,030 MWh през м. октомври 2018 г. подлежало на изкупване по преференциалната цена, установена в т. 7 от Решение Ц-18 в размер на 191 лв. лв./MWh.

Към настоящия момент ответникът не бил заплатил на ищеца сумата в размер на 177 268,15 лв., с ДДС по Дебитно известие № 128, като тя оставала дължима и неплатена. Освен заплащането на дължимата сума в размер на 177 268,15 лв., с ДДС по Дебитно известие № 128, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 52 540,43 лв. за забава на плащането на сумата от на 177 268,15 лв., считано от 16.12.2018г. – датата , на която ответникът изпаднал в забава до датата на подаване на настоящата искова молба, съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е налице валидно сключен договор за изкупуване на електроенергия с ответника, който е в сила за страните, считано от 24.02.2012г. и се е 4 изпълнявал в процесния период. С оглед промените в Закона за енергетиката, въведени със ЗИД ЗЕ публикувани в ДВ № 41 от 21.05.2019 г. се въвел нов механизъм за изкупуване на електроенергия, произведена от производители на електроенергия от ВИ, а именно посредством продажба през организиран пазар на електроенергия и договори за компенсация с премии сключен между производители на електроенергия от ВИ и Фонд Сигурност на Електроенергийната Система. Вследствие на тези промени на ЗЕ, считано от 01.10.2019 г. договорите за изкупуване на електроенергия, произведена от ВИ от краен снабдител и обществен доставчик били прекратени, но независимо от това, през процесния период валидността, както и действието на клаузите на договора за изкупуване не били оспорвани нито от ищеца, нито от ответника.

Ищецът бил произвел и доставил електроенергия на ответника за м. септември и м.октомври 2018 г., която фактурирал в съответствие с Договора за изкупуване и действащото законодателство.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Договора за изкупуване цената, дължима от ответника за количествата електроенергия, произведени и доставени от ищеца на ответника се определя от ДКЕВР (сега КЕВР). Видно от чл. 16, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на сключване на договора се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-018 на ДКЕВР. Съгласно действащото законодателство и Договора за изкупуване, тази преференциална цена се прилага за период от 12 години и е била приложима към процесния период. Съгласно чл. 16, ал.2 от Договора за изкупуване, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електроенергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ бр.35 от 03.05.2011 г., в сила от същата дата), по силата на § 7 ПЗР от ЗЕВИ, Договорът за изкупуване между ищеца и ответника запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. преференциалната цена по Решение Ц-18.