Решение № 126 от 06.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500939 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл. 437, ал.2, във връзка с чл.435, ал.4 от ГПК.

Предмет на жалбата , подадена в приложното поле на чл.435, ал.4 от ГПК от И. М. Д., с ЕГН: ********** от гр.Горна Оряховица е извършен на 24.08.2023 г. от ЧСИ- И.Ц., с рег. № ... в КЧСИ, с район ВТОС по изпълнително дело № 311/ 2022 опис на движими битови вещи, находящи се в жилищен имот / къща/ на адрес: с.Раданово , ул.“...“ №...

Моли за отмяната му като неправомерно посегателство върху чужда собственост с твърденията , че е титуляр на правото на собственост върху този имот, описаните вещи са част от имуществото му, не е уведомяван за изпълнителното действие, а лицето Д. М.

И. , заради което е предприето, не живее в имота под наем или въобще , а само го наглежда и храни кучетата му.

Частният съдебен изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Длъжникът Д. М. И. , счетен за редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в срока по чл.436, ал.2 от ГПК и в съдебно заседание не е възразил срещу жалбата Взискателят „Банка ДСК“ АД- гр.София в срока по чл. 436, ал.2 от ГПК и в съдебно заседание не е възразил срещу жалбата.

Жалбата е допустима.

Правото на обжалване принадлежи на жалбоподателя , поради изложени от него твърдения на обстоятелства, очертаващи казуистичен модел – годен да запълни хипотеза установена с разпоредбата на чл.435, ал.4, изр.1-во от ГПК.

Подадена е в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК.

Действието - предмет на обжалването/ опис на движими вещи / е безспорен и официално документиран/ следователно установен – чл.179, ал.1 от ГПК/ факт съгласно протокол от 24.03.2023 г. / на л.149, 150 от изпълнителното дело/.

1

Правото на собственост върху посочения по- горе жилищен имот е прехвърлено на длъжника от неговия баща с договор за дарение през 2011 г./ вж. данните от справка № 1006173/04.08.2023 г. на АВ- Служба по вписвания В.Търново – л.137 и нотариален акт № .., том ., рег.№ .., н.д. ../2011 г. на нотариус , вписан под № ...в регистъра на НК, с район ВТРС- л. 34 / , а на 22.11. 2016 г. първият го е прехвърлил на жалбоподателя с договор за продажба / вж. данните от справка № 685882/31.05.2023 г. на АВ-Служба по вписвания В.Търново- л.114 и нотариален акт № .., том .., рег.№ .., н.д. № ../2106 г. на нотариус вписан под № ..в регистъра на НК с район ВТРС – л. 52 /. Към деня на описа и преди това длъжникът е обитавал къщата, заедно с жената, с която съжителства на семейни начала и децата им – обстоятелства, установени от съдържанието на разглеждания протокол за опис, предходен протокол за опис от 31.05.2023 г. и разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение от 15.02.2023 г./ чл.179, ал.1 от ГПК/ и несъвместими с твърденията в жалбата, неподкрепени с каквито и да било доказателства по делото.

Правото на съдебния изпълнител да извърши опис /а съответно и запор и оценка / на дадена движима вещ за принудително изпълнение на парично вземане в резултат на получената цена от последващата й продажба по някой от начините, посочени в текста на чл.474, ал.1 от ГПК, възниква, когато той установи на място , че тя се намира без съмнение във фактическата власт на длъжника- чл. 465, пр.1-во от ГПК. И обратно – не възниква, когато тя без съмнение не се намира във фактическата му власт, или от обстоятелствата е явно, че тя , макар и да изглежда да се намира в нея, принадлежи на друго лице , т.е. налице са данни, че правото на собственост е негово, а не на първия- чл.465, пр.2-ро/ накрая/ от ГПК.

Правилата, изведени от посочената разпоредба на закона се подчиняват на общата повелителна идея, че обект на принудително изпълнение на парични вземания е допустимо да бъдат само вещи- собственост на длъжника – чл. 442, чл.451, ал.1, чл.435, ал.4, изр.2-ро от ГПК, чл.133 от ЗЗД .

По начало няма нищо по-нормално, и обикновено в живота е така, фактическата власт върху една вещ да се осъществява от нейния собственик, тъй-като без нея съдържанието на правото на собственост ще е лишено от двете си основни жизнени правомощия – владение и ползване. Затова и лицето, което я осъществява се предполага от закона , че е неин владелец- чл.69 от ЗС, а щом е такъв, то по житейска логика, ще е много вероятно да е и неин собственик/ аргумент от чл.68, ал.1 от ЗС/, понеже при обикновено и нормално положение на нещата , никой не би осъществявал фактическа власт върху дадена вещ „ като чужда “ или когато е чужда/ има се предвид, когато не последица от кражба, грабеж, обсебване, присвояване/, освен ако собственикът й не му е предоставил правно основание за това /да я държи не като своя- например наем, заем за послужване, вещно право на ползване, влог, отчетност на довереника при поръчка и много други /- чл.68, ал.2 ЗС, и владението е предпоставка, освен за придобиване по давност/ чл.79, ал.1, ал.2 от ЗС/ и за упражняване на правомощието ползване от съдържанието на правото на собственост.

Щом длъжникът и семейството му трайно обитават жилищния имот, в който се намират описаните движими вещи от битов/ домакински / характер, каквито в съвременността според средния цивилизован стандарт на живот е нормално да използват жилищните обитатели, то те се намират в негова фактическа власт, която предполага владение, а владението – собственост . Доводи за правилността на този извод са обстоятелствата , че жалбоподателят не живее/ не твърди да живее или да е живял/ в имота , не твърди , че в обхвата на прехвърленото му право на собственост са включени и описаните вещи , нито от договорното съдържание на нотариалния акт се извличат такива данни , не твърди / даже отрича/ да е отдал под наем имота, заедно с тях. Следователно не установява по какъвто и да било начин , че е техен владелец по смисъла на чл. 435, ал.4, изр.1-во от ГПК, вр. с чл. 68, ал.1 от ЗС.

По изложените съображения жалбата търпи санкция на отхвърляне.

Предвид това , съдът по реда на чл. 437, ал.2, ал.3, ал.4 от ГПК 2

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на И. М. Д., с ЕГН: ********** от гр.Горна Оряховица срещу извършен на 24.08.2023 г. от ЧСИ- И.Ц., с рег. № ... в КЧСИ, с район ВТОС по изпълнително дело № 311/ 2022 опис на движими битови вещи, находящи се в жилищен имот / къща/ на адрес: с.Раданово , ул.“...“ № ...

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3