Решение № 660 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

ЧЛ.ве:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20241100500457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

С постановление от 30.10.2023г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20238380404579 е отказано прекратяването на производството по изпълнително дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.

С постановление от 30.10.2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20238380404579 е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Гореописаните постановления са обжалвани от длъжника „Л.“ АД с частна жалба с вх. № 53856/24.11.2023г. и с частна жалба с вх. № 53854/24.11.2023 г. Жалбоподателят твърди, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, е погасена изцяло от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, поради което са налице всички изискуеми обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК . Твърди, че по изпълнителното дело е представил разписка за извършено плащане № 200000036331129 от 26.07.2023 г., от която е видно, че процесната сума е внесена на взискателя И.С. при „И.П.“ АД, като г-жа С. може срещу лична карта да получи сумата на всяка една каса от веригата. Поддържа също така, че И.С. е известена за 1 извършеното плащане. Сочи, че на 14.07.2023 г. процесуалния представител на длъжника е изпратил на официалния имейл адрес на арбитражния съд, който е постановил осъдителното решение, съобщение, с което желае да разбере по какъв начин да заплати присъдените разноски и секретарят на съда е препратил това съобщение на пълномощника на взискателя още на същия ден. Също така на 28.07.2023 г. „Л.“ АД е входирал по арбитражно дело № 21/2022 г. уведомление за извършеното плащане на процесната сума, който документ е сведен до знанието на пълномощника на ответника, както и на 27.07.2023 г. „Л.“ АД е входирал уведомление вх. № 68441 по изп. д. № 2711/2021 г., че разноските по арбитражното дело са внесени за взискателя и той може да ги изтегли на всеки един обект на „И.П.“ АД, за което съобщение е бил залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Като последица от това поддържа, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание чл.

433, ал.1, т.1 ГПК. При условията на евентуалност - в случай, че не бъде уважена жалбата му срещу постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство, моли съда да разгледа жалбата му срещу постановлението за разноски. Поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. Твърди, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да е в минимален размер от 200 ,00 лв., тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и действията на процесуалния представител на взискателя се свеждали единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му се следва възнаграждение от 200,00 лв. Последният не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер на горницата над 200,00 лв. С изложените доводи, подробно развити в жалбите, длъжникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК , евентуално- за отмяна на постановлението за разноски.

Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

2

Ответната по жалбата страна –взискателят И.С., действаща като ЕТ „ИВИ- И.С.“, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадено чрез процесуалния представител адв. Н.А. становище от 08.12.2023 г. Сочи, че представената разписка касае сумата от 1300,00 лв., докато изпълняемото право има за предмет вземане в общ размер от 1350,00 лв., поради което не е налице пълно погасяване на вземането. Поддържа, че за прекратяване на изпълнителното дело на соченото основание е необходимо освен внасяне на сумата на името на взискателя, последният да бъде уведомен затова и кумулативно да е получил сумата. В случая посочените предпоставки не са налице, тъй като опитите да бъде уведомен взискателя са направени на адрес, за който длъжника знае, че е бивше жилище на И.С. – продадено на публична продан по изпълнително дело, по което взискател е бил “Л.” АД. Твърди, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 417,50 лв., което е повече от приетото от ЧСИ- 400,00 лв. По изложените съображения моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски в производството пред СГС.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбите са неоснователни.

По жалба вх. № 53856/24.11.2023г. срещу постановлението от 30.10.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК:

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител/чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя ЕТ “ИВИ- И.С.”, гр. Пловдив, подадена на 09.10.2023 г. против длъжника “Л.” АД за принудително събиране на парично вземане, предмет на издаден въз основа на разпореждане № 6655/27.09.2023 г. по т. дело № 1553/2023 г. по описа на СГС, VI-11 състав изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение от 26.06.2023 г. по арб. дело № 21/2022 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив. Вземането е формирано от главница в 3 размер на 1300,00 лв. и разноски за държавна такса от 50,00 лв. Молбата е депозирана чрез адв. Н.А., като към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който взискателят е възложил на адв. Н.Г.А. действия както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство. С договора е уговорено възнаграждение в размер на 450,00 лв., като е посочено че същото е изплатено в брой и договора служи като разписка за получената сума от 450,00 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор на банкови сметки.

С постановление от 09.10.2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, са приети разноски по изпълнителното дело в общ размер на 516,00 лв., от които адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното производство в размер на 450,00 лв.

Н а 09.10.2023 г. е изпратена от частния съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 10.10.2023 г.

С молба от 25.10.2023 г. длъжникът по изпълнението “Л.” АД е поискал от ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение поради погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното производство на дата 26.07.2023 г., за което е представил разписка № 200000036331129 издадена от “Easy Pay”, според която същият е внесъл изцяло дължимата сума по изпълнителния лист в полза на кредитора и взискател по изпълнение. В документа е отбелязано като основание за паричния превод “разноски по арб. дело 21/2022 г. по описа на АССАП”, с наредител “Л.” АД за сума– 1300,00 лв., като липсва отбелязване сумата да е изплатена на адресата на плащането. Към молбата длъжникът е представил уведомление от “Л.” АД до И.С. С., в качеството й на ЕТ “И.-И.С.”, с което се съдържа изявление, че присъдената сума като разноски по арбитражното дело може да бъде получена от всикателя от всяка една каса на всеки един обект на И.П. АД срещу лична карта. Това уведомление е представено пред ЧСИ К.П., рег. № 824 на КЧСИ, по изп. дело № 20218240402711 на 27.07.2023 г. Представено е уведомление по чл. 47, ал.

1 ГПК, като длъжностното лице по връчването при ЧСИ К. П. е удостоверило върху разписка, обективирана на обратната страна на уведомлението, че на 04.09.2023 г. е залепено уведомление на входната врата на адрес, находящ се в гр. Пловдив, ул. ****, както и че адресатът следва в двуседмичен срок от 4 посочената дата да се яви в кантората на ЧСИ за получаване на съобщение, заедно с приложени книжа.

На 25.10.2023 г. длъжникът е подал искане по чл. 78, ал. 5 ГПК до ЧСИ М.Б., с което е посочил че не е дал повод за предявяване на вземането и не дължи разноски по изпълнителното дело, евентуално е поискал от ЧСИ да бъде намаЛ. адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановление от 30.10.2023 г., предмет на проверка в настоящото производство, частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство. За да постанови този резултат ЧСИ е приел, че от приложените документи не се установява изпълнение на дължимата престация или получаване на дължимата сума.

Нормата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК , на която длъжникът-жалбоподател се позовава в конкретния случай, установява основанията за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство, а именно:

1/ представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, 2/ представяне на заверена квитанция от пощенска станция или 3/ писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая, процесната сума е била внесена в клон на ”И.П.” АД, за което на вносителя е била издадена представената по делото разписка. След извършена справка от публично достъпния търговски регистър се установява, че “И.П.” АД е търговско дружество, което притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл. 12, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ за извършване на парични преводи като неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл. 38, т.4 от Закона за пощенските услуги , вр. с чл. 4, ал.1, т.6 ЗПУПС . Следователно издадените от това търговско дружество документи за плащания попадат в приложното поле на чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК, като документи, издадени от пощенска станция.

Прекратяването на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 1, 5 предложение второ ГПК-при представяне на квитанция от пощенска станция, че сумата е платена, за разлика от хипотезата, при която се представя писмо от банката, че сумата е внесена по банковата сметка за кредитора /взискателя/, преди образуване на изпълнителното производство, предполага установяване освен на внасянето на сумата, но и на получаването /плащането / на сумата на взискателя. Т.е. освен внасяне на сумата в пощенски клон с квитанция, сумата следва и реално да е получена от кредитора, за да е налице осъществен фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Това следва от волята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същата е свързана с установяване на основания, при които взискателят е удовлетворен преди датата на образуване на изпълнителното производство. При паричните преводи нареждането на извършване на превода /внасянето/ на сумата по сметка на пощенската станция /или в случая на “И.П.”/ на името на взискателя няма погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент за взискателя не съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази възможност възниква на първо място – само ако взискателят бъде уведомен /от момента на уведомяването/ от страна на пощенската станция за паричния превод и на второ място - съществува само до крайния момент, до който съгласно общите условия на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно получаването на сумата, тъй като след този момент- тя се връща по сметка на наредителя. Ето защо, в хипотезата, отнасяща се за паричните преводи, приложение намира изискването на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК за представяне на доказателства, установяващи изплащането на сумата на получателя. Този извод следва и от материалноправните разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 68, б. “а” ЗЗД паричните задължения са “носими” и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т.е. на адреса или в седалището му. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово – чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, то плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на 6 преминаването на сумата в патримониума на кредитора /чл. 75, ал. 3 ЗЗД /. В случая, правилото на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД не се прилага, тъй като пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението /чл. 75, ал. 1 ЗЗД /. При условие, че получателят не може да бъде открит или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми в записа се връщат обратно в станцията на подаването. В този смисъл са и Общите условия на "И.П." АД за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги /публикувани на интернет страницата на дружеството/, в Раздел VI „Наличен паричен превод”, в чл. 1. 2 е предвидено, че при получен в И.П. наличен паричен превод, непотърсен от получателя в рамките на 7 (седем) работни дни от датата на нареждане на превода, И.П. връща средствата на платеца в брой на каса на И.П. или чрез превод към платежна сметка по IBAN, предоставен от платеца.