Решение № 1342 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Ирена Н. Петкова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100502165 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52698/28.06.2024г. по описа на ВРС, депозирана от К. Н. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г. Т., срещу Решение №2394/24.06.2024г., поправено с Решение №3258/16.09.2024г. по гр.д. № 2740/24г. по описа на РС- Варна, ХІV-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Д. кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.344 ал.1 т.1 и т.4 КТ срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море – Варна, ЕИК по Булстат 8311600780024, за отмяна на уволнението, извършено с Акт № 0000000721 от 20.12.2023 г. на управителя на ответното дружество и за промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка на ищеца, поради погасяването им по давност на осн.чл.358, ал.1 КТ и е осъден въззивника да плати на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море – Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът е цитирал всички факти, на които ищецът се е позовал, но не ги е обсъдил и е направил необосновани изводи от тях. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал волята на ищеца в отправеното заявление като такава за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, а не като предложение за прекратяване по взаимно съгласие. Предложението е било прието от работодателя, поради което и доколкото е имало налице съвпадане на волите на двете страни, работодателят е следвало да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ. Именно от момента на връчване на издадената заповед на работника е станало прекратяването на трудовото правоотношение. Затова и от този момент следва да тече давностният срок за обжалване на уволнението. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което и отхвърлянето на 1 исковете като погасени по давност е незаконосъобразно. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море – Варна, ЕИК по Булстат 8311600780024, чрез процесуален представител юрисконсулт Попова, с който отговор жалбата се оспорва. Излага се, че решението е валидно, допустимо, законосъобразно и правилно. Излага, че съгласието на работодателя е било именно за прекратяване на поисканото от ищеца основание- едностранно с предизвестие. Това си проличава от резолюцията, че молбата се уважава, като следва да се отработи предизвестието. Излага се, че поведението на ищеца след подаване на заявлението също обективира волята му- не е поискано оттегляне на заявлението, изискана е трудовата книжка. Твърди се, че в хипотезата на чл.326 ал.1 КТ прекратяването на правоотношението настъпва с изтичане на срока на предизвестието, т.е. 23.12.2023г. Именно от този момент започва да тече и срокът за атакуване на уволнението и изтича на 23.02.2024г. Предвид изложеното и се твърди, че правилни са изводите на ВРС за погасяване по давност на предявените искове. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът Д. излага, че с трудов договор от 18.05.2004 г. е назначен в ответния клон „Черно море“ – Варна на „Напоителни системи“ ЕАД, за неопределено време на длъжност „ техник напояване строителство ОПВВВ“. Със заявление вх № ЧР -21129/22.11.2023 г. до управителя на ответния клон ищецът поискал да бъде освободен от заеманата длъжност след изтичане на предизвестието от един месец, уговорено в трудовия договор, т.е. считано от 23 декември 2023 г. Желанието му било уважено - получил копие от заявлението си с резолюцията на управителя, която беше „Да“. На 22 декември 2023 г. се разболял и желаейки да бъде лоялен към работодателя си, подал заявление вх № ЧР-21-147 от 22.12.2023 г., за да се промени датата за прекратяване на трудовото му правоотношение, като прекратяването на правоотношението бъде, считано на 02.01.2024 г., но получил отказ.

Тъй като бил доста зле, а все още не бил получил заповед, че го освобождават от работа, считано от 23.12.2023 г., се снабдил с болничен лист за временна неработоспособност до 29 декември 2023 г . На 02.01.2024г. му връчили акт за прекратяване на трудовото му правоотношение № 0000000721 от 20.12.2023 г. Видно от същия, прекратяването на правоотношението било от 23.12.2023 год. При посещение в Инспекцията по труда разбал, че е освободен не по постигнатото взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор, а на основание, според което лично той прекратява трудовия си договор. Твърди, че не такава е била волята му. Погрешно е смятал, че член 326, ал 1 от КТ е норма, върху която е изградена уговорката в трудовия договор за прекратяване на същия при спазване на едномесечно предизвестие. Базирайки се на това, работодателят му е отказал да уважи искането по допълнителната молба, като продължи предизвестието до 02.01.2024 г. В трудовата книжка неправилно е посочено, че трудовия договор е прекратен на 23.12.2023 г., вместо на 02.01.2024 г., когато му е връчена заповедта. Неправилно не е отразено постигнатото между страните съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Предявените искове са за отмяна на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, както и за вписване на поправка на основанието, посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като вярното такова се твърди, че е чл.325 ал.1 т.1 КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковите претенции за допустими, но неоснователни като подадени след изтичане на предвидения в закона давностен срок за предявяването им. Давностният срок за предявяване на искове по 2 трудовите спорове за отмяна на актове за прекратяване на трудовото правоотношение (какъвто е искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ) е двумесечен, съгласно чл. 358 ал.1 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, а моментът, от който започва да тече двумесечният срок за предявяване на иска - е денят на прекратяването на трудовото правоотношение съгласно чл.

358 ал. 2 т. 1 от КТ. В конкретния случай се твърди, че двумесечният давностен срок за предявяване на иск по чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ започва да тече от 23.12.2023 г. и изтича съответно на 23.02.2024 г. Предвид входирането на исковата молба, в деловодството на Районен съд - Варна, под вх.№ 18485 от 06.03.2024 г., счита, че иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е подаден след изтичане на давностния двумесечен срок, поради което прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на акт, с който е извършено. Ако не се приеме изложеното, в евентуалност се твърди, че до работодателя не е отправяно искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, при което основание трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, а напротив -ищецът е упражнил субективното си право сам по собствена воля и инициатива едностранно да прекрати трудовото си правоотношение, след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, считано от 23.12.2023 г., съгласно негово Заявление вх. № ЧР-21-129 от 22.11.2023 г. Предвид това волята му е била изразена недвусмислено, което обстоятелство категорично не може да бъде възприето като искане за постигане на взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.

325, ал.1. т.1 КТ. Отправеното от ищеца 30-дневно предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.1 КТ, съгласно цитираното заявление, с резолюцията на управителя „Да“ - да бъде отработено предизвестието", не е предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ води и до неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, поради пълно съответствие между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и вписването в трудовата книжка. За яснота следва да отбележи, че изтичането на срока, включен в предизвестието е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение (чл.335, ал.2, т.1 КТ при прекратяване с предизвестие - с изтичането срока на предизвестието). Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползва някакъв вид законоустановен отпуск. По всички изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установяват от представените по делото писмени доказателства следните обстоятелства:

С трудов договор № 0000000028/18.05.2004г. ищецът е започнал за изпълнява длъжността „специалист напояване“ в ответното дружество.

По силата на допълнително споразумение № DS0000004213/28.04.2022 г. ищецът от длъжност „Техник напояване строителство ОПВВВ“ с място на работа „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море, Административна сграда Варна, преминава на длъжност „Техник строителство ОПВВВ“, код по НКПД: 31423005, да изпълнява и задълженията на „Ръководител ХТР Добрич“ до назначаване на титуляр на тази длъжност, считано от 01.04.2022г.

С подадено до работодателя заявление, заведено с вх.№ ЧР-21-129/22.11.2023 г. ищецът е уведомил работодателя, че на основание чл.326 ал.1 КТ желае да бъде освободен 3 от заеманата от него длъжност слез изтичане на законовото предизвестие от 30 дни /или срока на предизвестието по трудовия договор/, считано от 23.11.2023г. Поискал е да му бъде оформена трудовата книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на правоотношението, както и да бъдат начислени обезщетенията по чл.221 ал.1 и чл.224 КТ.

Заявлението е получено на същия ден от работодателя, който е дал съгласие като е поставил резолюция "Да. Да бъде отработено предизвестието“.

Във връзка с отправеното искане ищецът е получил още на 01.12.2023г. оформена трудовата си книжка, което се установява от приложената декларация.

На 22.12.2023 г. ищецът е подал заявление с искане да му бъде удължено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение до 02.01.2024г. Депозирал издаден болничен лист, установяващ разрешен отпуск поради временна неработоспособност, считано от 19.12.2023г. до 29.12.2023г. Работодателят е отказал с резолюция от 02.01.2024г., като е приел, че не е налице законово основание за удължаване срока на предизвестието. На същата дата с уведомително писмо ищецът е известен, че считано от 23.12.2023г. трудовият му договор е прекратен на осн. чл.326 ал.1 КТ и следва да се яви, за да му бъде връчен акт за прекратяване, обходен лист, както и трудовата книжка, /издадена нова такава, тъй като старата не е открита./ Това писмо не е могло да бъде връчено на ищеца, тъй като е останало непотърсено.

С Акт за прекратяване № 0000000721/20.12.2023 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море е прекратено трудовото правоотношение на ищеца К. Д., с предизвестие от 22.11.2023 г., считано от 23.12.2023 г. Посочено е, че прекратяването е на основание чл.326 ал.1 вр. чл.335 ал.2 т.1 КТ и съобразно подаденото от служителя заявление за прекратяване с предизвестие от 22.11.2023г. В акта за прекратяване е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение за 15 дни неизползван отпуск. Актът за прекратяване е връчен лично на ищеца срещу подпис на 02.01.2024 г., който е вписал забележка „Ще обжалвам по компетентност пред ВРС“. На същата дата е заверен трудовия му стаж и връчена отново трудовата книжка.