Решение № 488 от 09.06.2022, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№

488/9.6.2022г. гр.

Пазарджик

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,

Първи състав в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Тодорка

Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 677 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.А.Б., бивш собственик на ЕТ “Н.Б.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Златарица, обл. Велико Търново, ул. “Проф.В.Златарски“ № 93 против Ревизионен акт № Р-16001320002846-091-001/31.12.2020г., потвърден с Решение № 171/17.03.2021г., издадено от директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив.

В жалбата се твърди, че потвърденият с

Решение № 171/17.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив ревизионният акт е незаконосъобразен и противоречи на действащото данъчно законодателство. Твърди се, че е налице обективно противоречие между правните изводи в РА и събраните, и приложени към административната преписка доказателства. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени ревизионния акт изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител - адвокат И. поддържа жалбата и иска от съда да отмени ревизионния акт. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като поддържа, че ревизионният акт е правилно и законосъобразно постановен. Моли да не се цени допълнителната експертиза, тъй като същата не е изготвена съгласно закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице - данъчно задълженото лице, срещу което е издаден процесният РА, в законоустановения по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Извършената на едноличния търговец ревизия е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320002846-020-001/15.05.2020 г., изменяна със Заповеди Р-16001320002846-020-002/17.08.2020 г. с обхват по видове задължения и периоди:

Вид задължение

За периода от до

Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се

01.01.2014

31.12.2018

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на

ЕТ

01.01.2014

31.12.2018

ДОО - за самоосигуряващи се

01.01.2014

31.12.2018

Данък върху добавената стойност

01.01.2015

31.12.2019

Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се

01.01.2014

31.12.2018

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от

ЗДДФЛ

01.01.2014

31.12.2018

Въз основа на извършената ревизия и констатациите на проверяващите, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320002846-092-001/11.11.2020г. представляващ неразделна част от ревизионния акт. Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-16001320002846-091-001/31.12.2020г. от началник сектор Ревизии и гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Пловдив, с който са установени: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2 011,73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29 лв. и е намалена декларираната от ЕТ данъчна загуба за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. съответно с 29 071,50 лв., 38 144,66 лв., 14 611,70 лв. и 13 054,57 лв. и са определени допълнително задължения за ДДС в размер на 20 834,72 лв. с прилежащи лихви 8 225,31 лв.

В законоустановения срок задълженото лице е обжалвало ревизионния акт пред директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. С Решение № 171/17.03.2021 г., решаващият орган е потвърдил РА № Р-16001320002846-091-001 от 31.12.2020 г., издаден на Н.А.Б. за допълнително установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2 011.73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29 лв. и за установената данъчна загуба за 2015 г., 2016 г.q 2017 г. и 2018 г., както и за определените допълнително задължения за ДДС в размер на 20 834,72 лв., с прилежащи лихви 8 225.31 лв.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт:

С

РА за установени задължения по ЗДДФЛ, а не по ЗКПО и то само за 2014 г. - допълнително е установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 2 011,73 лв., с прилежащи лихви 1 158,29 лв., а за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е намалена декларираната от ЕТ данъчна загуба, съответно с 29 071,50 лв., 38 144,66 лв., 14 611,70 лв. и 13 054,57 лв., като не са установени допълнителни задължения.

По

ЗДДФЛ.

Видно от констативната част на РД и РА и приетите по делото писмени доказателства, ревизиращите органи са увеличили счетоводния финансов резултат на ЕТ за ревизираните години по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО с отчетени по сметка 601 разходи по фактури за хотелско настаняване, нощувки, чанти, яке, обувки, блуза и панталон, панталон, мъжка риза, яке полар и др. по фактури, подробно описани в РД и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По този ред не са признати и разходи за хладилник, телевизор, лед телевизори, пералня, прахосмукачка, машинка за подстригване, контакт, лампа, абажури, корнизи, теракота, шкафове за баня, климатични системи, скара за печене, поставки и кабели,сушилня и перилни препарати, латекс, мивки, акумулаторни четки за зъби, стъклен парапет, маркучи, четки за зъби, столове градински, вертикален фризер, ролетни щори, косачка, алум. радиатори, монтаж климатик, вентилатор и др. Според ревизиращите органи,както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от анализа на представените данни и документи за тях се установява, че процесиите разходи не са свързани с дейността на ЕТ „Н.Б.". В РД и РА са разгледани твърденията на РЛ и възраженията му във връзка със сочения договор за наем на офис, споразумение, договор за послужване и заповед за необходими разходи за работно облекло. Визирани са нормите на чл. 296, ал. 1 от КТ, Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, ЗСч., ЗКПО и ЗДДФЛ, като е посочено, че не са налице условията за признаване на разходи за работно и/или униформено облекло, че процесиите разходи са извън обхвата на чл. 11 от ЗКПО и че „бизнес облекло - костюми и дрехи“ не могат да бъдат приравнени към работното и униформено облекло по смисъла на цитираната НБРУО. Жалбоподателят представя решение от 06.01.2014 г. за осигуряване на работно и униформено облекло и твърди, че „не са направени констатации дали тези разходи за бизнес облекло са направени в полза на лице, което е в облигационни правоотношения и получава възнаграждения за положен труд". Визира се становище на ДОДОП и изтъква хипотеза, при която въпросните разходи на предприятието ще се третират по реда на ЗКПО като разходи за възнаграждения в натура на лицето, които са признати за данъчни цели, но нито при ревизията, нито към жалбата са приложени някакви доказателства в тази насока.Такива доказателства не се представиха и в съдебното производство.

Според разпоредбата на чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

На основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

Условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло са определени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО). Същата е приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г. и обнародвана, ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г.

Съгласно чл. 3 от НБРУО, работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а чл. 4 от цитираната наредба, определя че униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В чл. 5 от наредбата е регламентирано счетоводното отчитане на работното и униформено облекло. Там е посочено, че това облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. Работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност.

С оглед цитираните разпоредби, определянето на вида на работно и/или униформено облекло зависи от неговото предназначение и се определя от работодателя - самостоятелно или с колективния трудов договор, когато е сключен такъв.

Според изключенията, предвидени в чл.

24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от наредбата не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари.