Решение № 743 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6761/2025
- Вид
- Решение № 743
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 27.06.2026
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28А · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т.32 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 743 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330206761 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000579 от 09.10.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Ж. Н. Ш., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв./102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ж. Н. Ш., чрез пълномощник, обжалва атакуваното наказателно постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени противоречия на процесуалните правила, по изложени в жалбата съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, но в писмено становище от същия се иска отмяна на наказателното постановление с твърдението за съществено опорочен административнонаказателен процес. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При 1 условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Ж. Н.
Ш. за това, че на 14.08.2025 г. в 23:50 часа, в община Марица, на път Трети клас № 606, като водач на лек автомобил Мерцедес А 150, ********, България, при обстоятелства: За това, че на 14.08.2025г. в 23:50 часа на републикански Път III 606 км 84+260 посока от север към юг при посещение на настъпило ПТП между два автомобила, лек автомоли „Мерцедес“ с рег.№ 5498 ХС и лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ********. При извършена проверка от **** К. И. Ц. се установява, че участник в ПТП Ж. Н. Ш. правоспособен водач категория „В“ управлява лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ********, на който регистрацията е прекратена на 18.03.2022г., по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради това, че след като автомобилът е прехвърлен нотариално на М. К. Ш. не е извършена пререгистрация на МПС в законоустановения срок. По случая на Ж. Ш. е съставен АУАН сер.GA бл.№ 4170663/15.08.2025г., който е прекратен на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е изпратен на компетентната прокуратура за евентуално образуване на ДП по чл.345, ал.2 от НК. След извършена проверка по преписка № 10800/2025г., с Постановление от 29.09.2025г., РП Пловдив, прокурор Н.Мавродиев отказва образуване на ДП и връща преписката за възобновяване на АНП. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е образувано настоящото Административнонаказателно производство за извършено нарушение от водача Ж. Ш. по чл.140, ал.1 от ЗДвП, управление на МПС нерегистрирано по надлежния ред. Деянието е доказано в хода на проверката водачът не е спазил изискването на ЗДвП, ЗП и КЗ, да се убеди, че автомобилът притежава всички необходими за управлението му по републиканската пътна мрежа документи. Деянието не е маловажен случай по чл.28А от ЗАНН и параграф 6, т.32 от ДР на ЗДвП. При индивидуализирането на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.3, ал.1 от ЗАНН.
2
С това е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията св. К. И. Ц., които съдът кредитира изцяло като обективни, детайлни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. Прочее, жалбоподателят не оспорва, че на инкриминираната дата и място е управлявал процесния лек автомобил, собственост на баба му – М. Ш., както самият той сочи в жалбата, но оспорва да е знаел за задължението на баба му за пререгистрация на автомобила, след закупуването му. Актосъставителя Ц. свидетелства, че Ш. му е заявил, че не е знаел за дерегистрацията на автомобила, но също и че е знаел, че е „трябвало да го прехвърли на негово име в КАТ“, т.е. жалбоподателят е бил наясно, че автомобилът не е бил регистриран в законоустановения срок, още повече, че както се установява от дерегистрацията – 18.03.2022г., до датата на нарушението са били изминали 3 години и пет месеца. Всъщност, знаейки, че автомобилът не е пререгистриран в КАТ в законоустановения срок, жалбоподателят е бил напълно наясно, че ще настъпят законовите последици, произтичащи от разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДвП, които водят до дерегистрацията на МПС-то. Следователно негово е било задължението като водач на същото, преди да започне процеса на управление, да се убеди, че ще управлява регистрирано МПС.
В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид това безспорно, с оглед установените факти и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано.
Неговото нарушение е по чл.140, ал.1 от ЗДвП в качеството му на водач, а не по чл.143, ал.15 от ЗДвП в качеството на собственик на МПС, каквото той няма.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на обсъжданото нарушение от субективна страна при 3 наличие на извинителна грешка, съдът счита за неоснователно. Установените по делото факти и анализът на законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение с проявена непредпазливост под формата на небрежност.
Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди. С оглед установената роднинска връзка между жалбоподателя и собственика на автомобила М. К.
Ш., която е негова баба, и предприемане на управление на процесното МПС от нарушителя на 14.08.2025г., което е изключително продължителен период от време след датата на дерегистрацията, респ. на закупуването му, потвърдено от св.Ц., съдът приема, че у водача Ж. Ш. е съществувало знание кога се е осъществило придобивното основание, т.е бил е наясно с извършената прехвърлителна сделка от своята баба, в резултат на която последната е станала новия собственик на процесния лек автомобил и е следвало да е наясно като водач, че е задължен да управлява регистрирано по съответния ред МПС. В случая жалбоподателят при полагане на елементарни добросъвестни усилия е могъл без затруднение да узнае от своята баба като собственик на автомобила, дали е изпълнила задължението си да регистрира новопридобитото МПС и едва след това да пристъпи към неговото управление. Така също при преглед на СРМПС жалбоподателят, който фактически е ползвал и управлявал чужд автомобил, е имал възможност да забележи, че в него като собственик е вписано лицето – К. Г. Т., което е различно от неговата баба, предоставила му въпросния лек автомобил. В този смисъл санкционираното лице като водач на МПС има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, включително да се увери, че същото е надлежно регистрирано, което в случая не е сторено. Според чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост, поради което жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност.
Неизпълнението на установеното от закона задължение е довело до 4 съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която към дата на нарушението предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца до 12 месеца и глоба от 200лв. до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя, което наказващият орган правилно е обосновал съобразно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили съществено правото на защита на наказаното лице до степен да правят невъзможно разбирането на обвинителната теза и да налагат отмяна на наказателното постановление. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, тъй като в конкретния казус административнонаказателното производство е започнало по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно по повод постановление на прокурор при РП Пловдив, който е отказал да образува наказателно производство, поради което именно това постановление, което е посочено в НП е стартирало развитието на настоящото административнонаказателно производство.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 25-6207-000579 от 09.10.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Ж. Н. Ш., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв./102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
По делото не са претендирани разноски, поради което съдът не се 5 произнася по въпроса за присъждане на такива.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-6207-000579 от 09.10.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Ж. Н. Ш., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв./102.26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6