Определение № 223 от 10.10.2017, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е гр.Оряхово, 10.10.2017 г.

Оряховски районен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И.КЪНЕВА-САНКОВА като изслуша докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.дело № 243 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

От Г.М.В., с ЕГН ********** *** против Й.П.Б., с ЕГН ********** ***, е предявен иск за разваляне на Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 91, т.4, дв.вх.р. № 1926/2012 г. и Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 34, т.5, дв.вх.р. 2299/2012 г., поради липса на съгласие за изменение на договорите в частта за размера на арендното плащане.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства: Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 91, т.4, дв.вх.р. № 1926/2012 г. и Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 34, т.5, дв.вх.р. 2299/2012 г., нотариална покана от 09.07.2013 г. до Ответника чрез Съдия по вписванията при ОРС, Покана от 2015 г., Протокол от 15.07.2013 г. във връзка с нотариална покана от 09.07.2013 г. с нотариална заверка на подписа, Покана от 23.2.2017 г., 3 броя обратни разписки, Удостоверение за наследници на В. М. В.

№ АО-У-264/23.05.2012 г. на Община Мизия, Удостоверение за наследници на Димитър Маринов Влъчков № 2298/08.05.2012 г. на Столична Община, район Красна Поляна, Удостоверение за наследници на Гана Лилова Лиловска № АО-У-370/19.06.2012 г. на Община Мизия, Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АО/У-789/19.10.2012 г. на Община Мизия,Декларация за материално и гражданско състояние на ищцата, Разпореждане за отпускане на пенсия от 12.11.2012 г. на ТП на НОИ гр.Враца, Справка за имоти на собственик към 22.07.2013 г. от ОСЗ Оряхово, Решение № 43587/28.01.1998 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на В. М. В. на ПК Мизия, Протокол за въвод във владение № 4/14.07.1998 г. на ПК Мизия, 1 брой скица, Решение № 43587/28.01.1998 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Гена Лилова Лиловска, Протокол за въвод във владение № 4/14.07.1998 г., 6 броя скици, разписка за платен наем/аренда на земя от 02.12.2012 г. и друга такава от 2013 г.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.

В становище депозирано преди откритото съдебно заседание ответника намира претенцията на ищцата за неоснователна. Счита, че изложеното в ИМ е некоректно посочено, тъй като след сключване на договорите, всяка година с изключение на стопанската 2013/2014 г. сумите за арендно плащане са нараствали според обстоятелствата.

Видно от приложените към ИМ договори, страните са уговорили наемно плащане в размер на 20% от добитата продукция в натура или в пари по средна пазарна цена на даден вид култура. Сочи се, че размера на рентното плащане през годините прогресивно се е увеличавал, като за стопанската 2012/2013 г. е било 35 лв., за стопанската 2013/2014 – 30 лв., а за стопанската 2014/2015 и 2015/2016 г. – 40 лв. Независимо, че договорът не е изменен писмено в частта на размера на арендното плащане, такова след сключване на договора през 2012 г. практически е имало и то в положителна възходяща посока. Освен рентното плащане в пари, всеки арендодател е получавал и по 1 литър олио на декар арендувана земя. Към становището са представени и приети разписки за платена рента на земя, които не са оспорени от ищеца.

В откритото съдебно заседание ищцата поддържа иска си и моли съда да постанови решение, с което развали процесните арендни договори, поради отказ на ответника арендатор за промяна на същите в частта за арендното плащане.

Ответника в съдебно заседание оспорва иска, като счита, че не са налице основанията на закона за прекратяване на договорите и прави искане съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, че между страните са налице валидни договорни отношения по силата на Договори за аренда на земеделска земя в землището на гр. Мизия, останали в наследство на ищцата от общите и наследодатели В. М. В., Димитър Маринов Влъчков и Гана Лилова Лиловска, като договорите са сключени с един от наследниците – Ивайло Димитров Влъчков.

Не се спори по делото, че между ответника и наследниците на В. М. В., Димитър Маринов Влъчков и Гана Лилова Лиловска, са сключени Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 91, т.4, дв.вх.р. № 1926/2012 г. и Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 34, т.5, дв.вх.р. 2299/2012 г. за срок от 10 стопански години, с наемна цена в размер на 20% от добитата продукция, която се издължава до края на всяка календарна година в натура или в пари по средна пазарна цена на даден вид култура.

Ищцата не оспорва, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че всяка стопанска година ответника е изпълнявал в срок задълженията си по сключените договори - да заплаща уговорената рента вноска.

С нотариална покана и 2 броя писмени покани, последната от 23.02.2017 г., ищцата недоволна от размера на уговореното рентно плащане, е поканила ответника - арендатор, да постигнат съгласие за изменение на сключените Договори за аренда на земеделска земя, в частта относно размера на дължимото арендно плащане, като същото бъде променено от 20% от добитата продукция на 60.00 лева на дка.

Ищцата твърди, че до този момент, ответника не е взел становище по изпратените му и получени от него покани, поради което иска от съда да постанови решение, с което развали сключените с ответника арендни договори, поради липса на съгласие за изменението им.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за разваляне на сключените процесните Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 91, т.4, дв.вх.р. № 1926/2012 г. и Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 34, т.5, дв.вх.р. 2299/2012 г., е недопустим поради следните съображения:

Закона за арендата в земеделието е специален закон, касаещ сключване, изменение, прекратяване на арендните договори. Затова чл. 27 от него изброява хипотезите, при които може да бъде прекратен аренден договор, а те са: изтичане на срока, за който е сключен; при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго; по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите; едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи; освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго; при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост. В разпоредбата на чл.27 ал.1 т.2 се визира хипотезата за "неизпълнение на аренден договор", като е посочено, че договор за аренда се прекратява поради неизпълнение по общия исков ред, но само доколкото в ЗАЗ не е предвидено друг начин,а този начин е визиран в разпоредбата на чл. 28 от ЗАЗ.

Съгласно чл. 28 от ЗАЗ договора за аренда може да бъде развален при определени условия: забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца или при забава на плащането най-малко на две последователни вноски, когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година. В ал.2 на чл. 28 от ЗАЗ се квалифицира прилагането на ал.1, т.е. развалянето може да стане по съдебен ред или извънсъдебно, в зависимост от срока на сключване на арендния договор.

Следователно разваляне по съдебен ред се прилага само при договори над 10 години и пожизнено, а разваляне извънсъдебно при договори под 10 г.

В случая арендните договори са сключени за срок от 10 г., т.е. попадат в хипотезата на чл. 28 ал.2 от ЗАЗ и развалянето им може да стане само по извън съдебен ред, с отправяне на едностранно предизвестие до арендатора и вписване в АВ, като това е и по-лесния начин за разваляне арендния договор предвиден от законодателя при неизпълнение на договора.

В настоящия случай предявеният иск е недопустим и на друго основание. Съгласно чл.87 ал.3 от ЗЗД по съдебен ред се развалят само договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, а настоящия договор за аренда на недвижим имот няма такъв предмет и следователно развалянето му по съдебен ред е недопустимо.

Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен хода на делото по същество, а производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л

И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.09.2017 г. по ГД № 243/2017г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 243/2017г. по описа на РС Оряхово, поради недопустимост на иска предявен от Г.М.В., с ЕГН ********** *** против Й.П.Б., с ЕГН **********

*** , за разваляне на Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 91, т.4, дв.вх.р. № 1926/2012 г. и Договор за аренда вписан в СВ при РС Оряхово под № 34, т.5, дв.вх.р. 2299/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: