Решение № 261721 от 10.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16382/2019
- Вид
- Решение № 261721
- Подписан
- 10.12.2020
- В сила
- 10.12.2020
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 132, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72, ал.4 · Наредба за трудоустрояване
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 10.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16382 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 506567/11.10.2018г. по гр.д. № 2232 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1138,51лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 222,47лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56736/2017г. на СРС, като А.С.С., ЕГН
**********, е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 366,82лв. по исково дело и 52,27лв. по заповедно дело, като нeоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1138,51лв. до предявен размер от 2160,45лв. и за горница над 2247, до предявен размер от 520,69лв., както и исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 28,20лв. в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; и за лихва за забава на плащането на тази сума в размер на 6,88лв. за периода от 15.09.2014г. до 08.08.2017г. и Топлрофикация
София”ЕАД е осъдена да заплати на А.С.С. съдебни разноски от 49,89лв.
С Определение № 143440/17.06.2019г. е отхвърлена молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските като се редуцира същата в частта за разноски за вещо лице и за държавна такса и за юрисконсулт.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5178065/05.11.2018г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** в частта, в която исковете са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия от май 2013г. до април 2014г и за лихва за забава на плащането й. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд приел, че вземанията са погасени по давност. Фактурата била издадена през юли 2014г., срок за плащане бил 15.09.2014г. и от този момент започвала да тече погасителната давност, тя не била изтекла към подаване на заявлението. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – А.С.С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че в тази част решението било правилно. За този период приложими били в ОУ от 2008г., изискуемостта на вземанията настъпвала с издаване на месечната фактура. За периода февруари-април 2014г. приложими били ОУ от 2014г., давността за тези вземания също били погасени по давност, издаването на изравнителната сметка не променял началото на давностния срок. Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. № 5211177/21.12.2018г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете А.С.С.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че не било установено да е собственик на имота и да отговаря за плащането на потребена енергия в имота. Не било установено наследодателят му да е бил собственик на имота. Не било установено в имота да е потребена енергия в количества и на стойност , за които са уважени исковете, техническата експертиза установила, че общ топломер не бил преминал през метрологична проверка в срок, вещото лице работило по документи, които не били приети по делото. Вещото лице посочило друга сума като стойност на доставена енергия. Не бил изпаднал в забава, защото фактурите не били публикувани на интернет-страница на ищеца.
Отделно вещото лице било посочило размер от 1138,44лв. и необосновано бил уважен иск за 1138,51лв. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище.
Срещу така постановеното Определение е депозрана частна жалба вх. № 5116763/08.07.2019г. от А.С.С., ЕГН **********. Изложил е съображения, че определението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Депозит за вещо лице бил прекомерно завишен от СРС, не отговарял на изискванията на Наредбата за възнаграждения на вещи лица. Възнаграждението за юрисконсулт било необосновано завишено, сложността на делото не му съответствала. Претендирал е разноски
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е изразил становище .
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.”ООД,
ЕИК*****не е изразило становище по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2000612/10.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** срещу А.С.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 2160,45лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 520,69лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 08.08.2017г., възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 28,20лв. в апартамент № 48 в гр.
София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; за лихва за забава на плащането на тази сума в размер на 6,88лв. за периода от
15.09.2014г. до 08.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56736/2017г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, ответникът е потребител на енергия в имота по договор при Общи условия, потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и стойността на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът А.С.С., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането му били недопустими, всички предявени искове били неоснователни Нямал качество потребител на енергия, защото не бил сключвал с ищеца писмен договор за доставка на такава. Не били представени доказателства, установяващи че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота. В имота не било потребено количество топлинна енергия, за които са предявени исковете. Нямало основание за служебно начисляване на разход за топлинна енергия., не било установен брой потребители на имота. Неравноправни били клаузи по чл. 29 от ОУ. Задълженията били погасени по давност, не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, защото фактури не били публикувани на интернет-страница на ищеца, а и клауза по чл. 33 от ОУ била нищожна като неравноправна. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Б.Б.”ООД, ЕИК*****не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 56736/2017г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3065012/18.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.С.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** сумата от 2188,65лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 527,57лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 08.08.2017г., съдебни разноски от 104,32лв. длъжникът е уведомен за заповедта на 15.11.2017г., на 21.11.2017г. длъжникът е оспорил задълженията по заповедта, на 11.12.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 10.01.2018г. е представил искова молба вх.№
2000612/10.01.2018г.
По делото са приети договор от 30.07.2001г., протокол от ОС на ЕС от от 26.04.2001г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „***** ********” бл. 31 е избрало и възложило на Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата . С списъка на живущи срещу ап. 48 е посочено името на ответника и е положен подпис за него срещу заявено желание за монтиране на 2 бр. разпределители и вентили.
Прието е удостоверение за наследници съгласно което Стоян Василев С. е починал на 27.08.1999г. и е оставил за наследник по закон сина си А.С.С..
Приета е молба - декларация от
25.01.1999г. носеща подпис за ответника, съгласно която ответникът е поискал от ищеца да открие на негово име партида за имота апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „********като е посочил, че семейството му е едночленно.
Прието е удостоверение от СО, съгласно което ж.к. ***** ********” е популярното име на ж.к. Слатина.
Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на
03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които ОУ в забава на плащането на топлинната енергия се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на интернет-страницата на Т.С.”ЕАД.
Приети са извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск.
Приети са констативни протоколи, носещи подписи за представител на ЕС, съгласно които отчетни дати за уреди в имота са били 07.04.2014г. и 14.04.2014г., а през 2015г. – 14.04.2015г. и 18.04.2015г., на които за процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на уреди.
Приети са изравнителни сметки, с които на ответника е начислено потребление за отопление с щранг-лира без уред, както и за сградна инсталация, отделно и за БГВ, реално са потребени количества на стойност от 1138,44лв. за втория отчетен период.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че сградата е топлофицирана, в абонатната станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по електронен път от ищеца, технологични загуби са определяни коректно по правилата на наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че за имота те е бил осигурен достъп за отчитане на уреди в имота, в имота не се ползвала енергия за отопление с радиатори с уреди, ползвала се енергия за БГВ отчитана по три водомера, обем на имота е 210 куб.м. дяловото разпределение било направено коректно., общият размер на енергията потребена в имота за периода е 2160,37лв., от които 1138,44лв. за втория отчетен период.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца задължения на ответника са периода са в размер на процесните суми, няма данни да са платени. Лихва за забава била 179,71лв. за главница за топлинна енергия от 919,68лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Разпечатката съдържа 54 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c6fd71a-b829-4b02-a931-ed1fae004c55