Присъда № 96 от 29.04.2022, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към

Присъда № 96/29.04.2022г. по НОХД № 3048/2021г. по описа на ПРС - ХХІІ н.с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т. Д. Г., ЕГН ********** , и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр.ал.2, т.3, вр.ал.1 от НК за това, че на 21.03.2020 г. в с. Стряма, обл. Пловдив, ул. „Здравец“ №1, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата - С.З.К. на ** години, е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст С.З.К., ЕГН **********, което не разбира свойството и значението на извършеното.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия Г. и моли съда да го признае за виновен в извършване на престъпление по посочената правна квалификация. При индивидуализация на наказанието предлага, съдът да му определи наказание „лишаване от свобода” в размер, ориентиран към средния такъв, предвиден в закона, както и в тежест на подсъдимия да бъдат присъдени направените по делото разноски и да му бъде приспаднато времето на задържане за 24 часа по ЗМВР и 72 часа по НПК.

В съдебно заседание, по молба на ** си и законен представител Р.К.К., в качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата С.З.К., която чрез повереника си адв.А., поддържа обвинението и становището на прокурора относно изложените факти в обвинителния акт и доказаността на извършеното от подсъдимия престъпление. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода" за срок от седем или над седем години, както и да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение и да му бъде приспаднато времето за задържане за 24 и 72 часа.

Предвид постъпилите по делото данни, че подсъдимият Т. Д. Г. не е намерен на посочения от него адрес и се намира извън пределите на страната, но е с неустановено местонахождение, производството спрямо него след проведеното разпоредително заседание е продължило в условията на задочност по реда на чл. 269, ал. 3, т.1, т. 2 и т. 4, б. „А“, вр. с ал.1 от НПК, като Съдът намери, че неговото отсъствие няма да попречи за разкрИ.не на обективната истина. В съдебната фаза на процеса подсъдимият се представлява от защитник в лицето на адвокат Х., която пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт и моли съда да признае за невиновен подзащитния й, като излага доводи за недоказаност на деянието, с аргумент, че единственият свидетел на случката - пострадалата С.К., била склонна към внушения.

1

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. Д. Г., роден **, живущ в **, б., б.г., с основно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелката Р.К.К. живеела в с.Брестник. обл.Пловдив, със семейството си. ** й живеела в **, където притежавала къща с двор. В последните години **та на св.Р.К. през зимата живеела в с. Брестник, а през пролетта и лятото се връщала в жилището си в с. Стряма. Така направила и през пролетта на 2020 г. Поради това и св.Р.К. в почивните дни посещавала къщата в с.Стряма, като често оставали да преспят там и на следващия ден се връщали в с.Брестник. Обикновено при посещенията в имота в с.Стряма. св.Р.К. била придружавана от детето си св.С.З.К., която към месец март 2020 г. била на ** години. На 08.03.2020 г. св.Р.К. посетила имота в с.Стряма.

Тогава при нея дошъл подс.Т. Д. Г.. Той споделил, че се бил скарал с наемодателя си и тъй като нямало къде да живее, помолил св.Р.К. да го пусне да живее под наем в имота на ** й. За ползването на една стая той предложил да заплаща месечен наем в размер на 100 лева. Св.Р.К. разговаряла с ** си и тъй като последната изразила съгласие, позволили на подс.Г. да живее в имота в с. Стряма. Той от своя страна веднага заплатил сумата от 100 лева.

През следващите седмици до 21.03.2020 г. св.Р.К. на два пъти посещавала имота на ** си в с.Стряма, придружавана от детето си, като то се запознало с подс.Г..

На 21.03.2020г. около обед св.Р.К., придружена от ** си и детето С.К., отишла в с.Стряма. Там оставила ** си при нейна приятелка и заедно с детето отишли в имота на ** й. Заварили подс.Г., който стоял пред къщата и пушел.

Св.Р.К. и детето отишли към намиращите се в двора оранжерии, като св.Р.К. започнала да ги подготвя за обработка. През това време детето се въртяло около нея. Тъй като му станало топло, детето С.К. заявило, че ще влезе в къщата. ** му се съгласила и детето отишло в къщата. Като влязла в сградата, св.С.К. отишла в стаята с играчки, за да си играе. Тогава подсъдимият Г. влязъл в нейната стая и взел пострадалата на ръце, като го отнесъл в ползваната от него стая. Там подс.Г. легнал на леглото и сложил детето до себе си. Като се възползвал от младата възраст на детето, поради която то не можело да се защити, подс.Г. решил да извърши блудствени действия с него.

Свалил си панталоните и бельото и накарал св.С.К. да легне върху тялото му.

Детето изпълнило указаното от подсъдимия. След това подс.Г. накарал детето да си изплези езика и когато то го направило, го целунал по него. Детето се отдръпнало. Въпреки явното нежелание на детето и възползвайки се от малолетието му и невъзможността да се защити, подс.Г. хванал ръката на детето и я поставил върху ** си. През това време св.Р.К. отишла да провери къде е св.С.К. и започнала да я вика. Чула, че св.С.К. извикала от стаята на 2 подсъдимия: „Мама идва.”. Св.Р.К. видяла как детето, тичайки, излязло от стаята, ползвана от подс.Г. и като се гушнало в ** си, заявило, че иска да си ходят в с.Брестник. Това направило впечатление на **та, тъй като пострадалата обичала да престоява в с.Стряма. Тогава тя попитала детето дали не се е случило нещо, но то първоначално отрекло. На св.Р.К. направило впечатление, че св.С.К. била видимо уплашена и притеснена затова не настояла на отговор веднага. Междувременно подс.Г. излязъл от стаята и заявил, че отИ. до магазина. След като той излязъл от къщата, св.Р.К. започнала внимателно да разговаря с детето си, като я питала какво се е случило. Тогава св.С.К. изведнъж обяснила, че била правила това, което правели гаджетата, като разказала, че подс.Г. я накарал да изплези езика си и той я целувал по езика. Св.Р.К. се притеснила и веднага звъннала по телефона на подсъдимия. Като чула, че телефонът звънял в двора на къщата, излязла на двора и видяла подс.Г. там. Тя поискала от него да каже какво е станало и защо детето е притеснено. Подс.Г. отрекъл да се е случило каквото и да било, но детето от своя страна заявило, че той лъжел. Тогава св.Р.К. настояла подс.Г. да напусне къщата и подала сигнал на тел.112. От разговора с ** си св.Р.К. узнала, че подс.Г. е настоявал св.С.К. да докосва половия му орган, но тъй като детето отказало, то той хванал ръката му и я поставил върху него.

Междувременно на място били изпратени свидетелите К.С.Т. и Н. К. Д. полицейски служители при РУ - Раковски. Те разговаряли с детето и то потвърдило случилото се. Указали на св.Р.К. да посети полицейското управление в гр.Раковски. Освен това се опитали да установят къде се намирал подс.Г., но опитът им останал неуспешен. С това се заел св.Л. Д. К., който бил ЗА началник на РУ гр. Раковски. Последният успял да установи подс.Г., който впоследствие сам отишъл в полицейската приемната на с.Стряма и от там го отвел в сградата на полицейското управление. Пред св.К. подс.Г. потвърдил разказа на детето за случилото се. За преодоляване на травматичните последици от преживяното св.С.К. ползвала услугите на КСУДС-Пловдив, където провела поредица от срещи с психолог – св.М.М., които продължили над две години. През първите шест месеца от срещите им св.С.К. трудно се отпускала и не говорила за случилото се, но след изграждането на доверителна връзка между нея и св.М., св.С.К. започнала да споделя за инкриминираните събития в общ план. Тъй като детето първоначално от преживяното започнало да заеква, то се наложило да се извърши преглед от психиатър и психолог.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св.С.З.К., от заключението на която е видно, че детето не е страдало и не страда от психично заболяване и умствена изостаналост и не се води на диспансерен учет към ЦПЗ - гр. Пловдив. В заключението си експертите сочат, че към момента на инкриминираното деяние - 21.03.2020г., детето, поради малолетието си не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и не е било в състояние да се защити. Предвид възрастта по 3 време на случилото се /детето е било на **/ и с оглед на физическото и психическото му състояние, според експертите, детето е било способно да възприема напълно и да запаметява значими за него факти и да ги възпроизвежда, но неточно, тъй като било изключително податливо на манипулации и внушения. При изследването експертите са установили, че към момента на експертизата нямало данни при детето да се е развило невротично или емоционално разстройство, като последица от преживяното.

При освидетелстването не били установени болестни нарушения в протичането на психичните процеси на детето.

Видно от заключението на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на подс.Т. Д. Г., последният страда от психично заболяване психически и поведенчески разстройства вследствие употребата на алкохол: синдром на зависимост, но не се води на диспансерен учет към ЦПЗ Пловдив. Освен това, подс.Г. е бил лекуван от алкохолна зависимост, като последната му хоспитализация е била от 12.04.2019г. до 17.04.2019г. В заключението си вещото лице сочи, че към момента на инкриминираното деяние подс.Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не страда от заболяване, пречещо му да разбира смисъла, свойството и значението на извършеното и възможността да ръководи действията и постъпките си. Освен това, в поведението му не се наблюдават патологични отклонения, алкохолна промяна на личността или друга такава. Експертът е заключил, че Г. може да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото, и може да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите Р.К.К., дадени в съдебно заседание, включително и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, С.З.К. /Протокол от с.з.

№ 2469 от 06.04.2022г./, К.С.Т. /включително и тези прочетени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Л. Д. К. /включително и тези прочетени от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Н. К. Д., М. Д. М. и М. Х.

М..

Описаните по-горе фактически обстоятелства се приемат за безспорни и от събраните както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство писмени доказателства, последните прочетени на основание чл.282, ал.1 и чл.283 от НПК, в това число заключения на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, на съдебнопсихиатрична експертиза, справка за пътувания на лице, телеграма за обявяване на ОДИ, епикриза и психологично изследване на св. С.К., договор за предоставяне и ползване на социални услуги в КСУДС-Пловдив и 4 индивидуален план за социални услуги в КСУДС – Пловдив, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия. Писмените доказателства се ценят от съда като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.З.К., дадени в Протокол от с.з. № 2469 от 06.04.2022г., като макар да отчита фактът, че те са натоварени с известен субективизъм, предвид факта, че тя е пострадала от престъплението, то по-същественото е, че същите се отличават с образност, последователност и неотменимост. Tака св.С.К. ясно и категорично сочи, че на инкриминираната дата в къщата на баба си в с.Стряма, докато тя е била в стаята си с играчки, а ** й е работила вън в оранжерията, подсъдимият Г. е дошъл в стаята й и я е взел на ръце, като е отвел в неговата стая. Там я поставил на леглото върху него, след което си съблякъл панталона и е накарал да си сложи ръката върху неговата „**“. Също така поискал от пострадалата да си изплези езика, а след като детето се изплезило, подсъдимият я целунал по езика. След това св.С.К. чула гласа на ** си, която я е търсила в този момент и побягнала към нея, като й разказала за случилото се. При формиране на вътрешното убеждение на съда и на фактическите и правни изводи Съдът не взе предвид показанията на св.С.К., дадени в Протокол от с.з. № 1435/24.02.2022г., поради констатиран пропуск при провеждане на разпита с оглед липсата на педагог или психолог при същия.