Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 120 от 24.04.2020, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 78/2020
Вид
Определение № 120
Подписан
24.04.2020
В сила
24.04.2020
Състав
АТАНАС ДЕЧКОВ ХРИСТОВ, РАЯ ПЕТКОВА ЙОНЧЕВА, ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

Град Разград, 24.04.2020 г.

Разградски окръжен съд в закрито заседание на горепосочената дата, в състав:

Председател:Рая Йончева

Членове:

Валентина Димитрова

Атанас

Христов като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов ч.в.гр. дело №

78 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Депозирана е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 898 от 05.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 418/2020г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника срещу С.М.Ш., ЕГН ********** за сумата 3494,82 лв. за закупен пакет допълнителни услуги, преценени от първостепенния съд като неравноправно договорени вземания.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и необосновано. Сочи, че в производството по чл.410 ГПК съдът не разполага с правомощия да проверява валидността на сделката, както и че не са налице неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит, от който черпи претендираното вземане. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената по-горе сума и при заявеното основание.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения от закона срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, РОС я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 418/2020г. по описа на РРС е образувано по заявление на „Профи кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С.М.Ш. за сумите : 3 703.22 лв., неизплатена главница по договор за потребителски кредит; 466.62 лв. договорна лихва за периода 01.05.2019г.-06.08.2019г.;

3494,82 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 48.08 лв. лихва за забава за периода 02.05.2019г.-06.08.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Районният съд е издал заповед за изпълнение за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 3494,82 лв, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, заповедният съд е приел, че възнаграждението за допълнителния пакет услуги е с неравноправен характер и противоречи на чл.10а ал.2 ЗПК. Районният съд, съобразно правомощията си, съгласно измененията в ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор.

Разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.

Ето защо обжалваното разпореждане се явява обосновано и законосъобразно и подадената частна жалба следва да се отхвърли.

В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 112 от 21.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 70/2020г., Определение № 111 от 21.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 76/2020г., Определение № 115 от 21.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 72/2020г., Определение № 108 от 14.4.2020г. по в.ч.гр.д. № 65/2020г.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане № 898 от 05.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 418/2020г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С.М.Ш., ЕГН ********** за сумата 3494,82 лв., дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.