Решение № 141 от 29.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. П., 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500120 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №1160/20.12.2021г., постановено по гр.д.

№20215220100927/2021г. по описа на РС- П. е осъден „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50 на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 966,61лв., от която договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 232,85лв., такса в размер на 12,50лв. и такса за поръчителство в размер на 721,26лв., представляваща заплатена без основание сума по договор за заем №650274 от 03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.03.2021г., до окончателното плащане.

Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски за държавна такса в размер на 50лв. и депозит за 1 вещо лице в размер на 250лв.

Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„Младост 3“, бул.„Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от АК- С., със съдебен адрес: гр.С., ул.„И.Д.” №7, ет.5, ап.9, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Ц. от АК- С..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Визира се, че решаващият съд правилно е приел, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, както и че същият не е нищожен поради липса на волеизявление от страна на ищеца, поради нарушение на предписаната от закона форма или поради размер, помалък от законоустановения Приема се, че погрешни са обаче изводите за нищожност на договора, изложени в обжалваното решение

В тази насока се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е указал по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, за част от твърдените от ответника факти не са ангажирани доказателства Счита се, че не е правилен извода на съда, че годишния лихвен процент на разходите по кредита /ГПР/, посочен в договора не съответства на действителните разходи.

Визира се, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата договорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР на кредита, съгласно пар.1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение се посочва, че тази сума не е била известна на кредитодателя, доколкото се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. не отговаря на предпоставките за включване в кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика

2

Твърди се, че не е налице нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, съответно чл.10а, ал.4 от ЗПК. В процесният случай, кредиторът не е изисквал подобни такси, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се уговаря, нито се дължи от дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради което е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР. Приема се, че изводът на съда в обратния смисъл е произволен, като за това не са събрани никакви доказателства в хода на съдебното дирене Относно липсата на неравноправност на клаузата за обезпечение по смисъла на ЗЗП, съответно липса на заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване връщането на отпуснатите кредитни средства се моли да се приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна не нарушава закона и представлява неравноправна клауза, особено при условията на пазарна икономика.

Сочи се, че включването в договора за кредит на задължение за обезпечаване на неговото връщане е напълно законосъобразна уговорка между страните.

В допълнение се визира, че възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето лице по спора. Предвид на което, „Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за гаранция. Това означава не само, че не е налице намерение за заобикаляне на закона от страна на ответника, но и че при потвърждаване на постановеното съдебно решение, ищецът би се обогатил без правно основание за сметка на ответника.

Ето защо се счита, че нищожност на договора не е налице, поради което предявения кондикционен иск не е основателен.

Относно полученото от „Фератум България“ ЕООД и впоследствие заплатено на „Фератум Банк /М./ възнаграждение се сочи, че обратно на посоченото от съда, релевантно спрямо основателността на иска е обстоятелството, че възнаграждението по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум Банк /М./ е прехвърлено на „Фератум България“ ЕООД към поръчителя.

Сочи се, че следва да се съобрази признанието на ищеца в исковата 3 молба, че има задължения към „Фератум Банк“, като на основание чл.16, ал.2 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, „Фератум България“ ЕООД има право да събира тези задължения и следователно има правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми по договора за потребителски кредит. Следователно, възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето по спора лице. „Фератум България“ не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за гаранция.

Моли да се приеме, че твърдението за нищожност на уговореното възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум Банк /М.“ не влече след себе си действителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД.

Твърди се, че обстоятелството, дали предвиденото в договора за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира върху действителността на договора като цяло, а единствено би могло да доведе до разсъждения за действителност на клаузата за възнаграждение за поръчител.

Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни.

Моли се за присъждане на направените по делото пред първата и втора инстанция разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. ИВ.

Й., чрез процесуалния й представител адв.Г.Ч..

В него се визира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Счита се, че в хода на първоинстанционното производство е доказано по безспорен и категоричен начин, че са налице всички необходими предвидими предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответното дружество.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна 4 жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт, предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден.

Моли се за присъждане на сторените в производство разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. От процесуалния представител на същия е постъпило писмено становище в което се моли да се приеме, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

За ответникът по жалбата- Р. ИВ. Й., редовно призована, не се явява. От страна на процесуалния й представител- ада. Ч. е постъпило писмено становище, в което се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повода на подадена искова молба от Р. ИВ. Й. чрез пълномощника й адв.Н. срещу „Фератум България“ ЕООД, с правно основание чл.23 вр. чл.22, вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Твърди се от страна на ищецът Р. ИВ. Й., че на 03.08.2018г. е сключила с ответника „Фератум България” ЕООД договор за потребителски кредит №650274 за сумата от 2500лв. при фиксиран ГЛП в размер на 23.00%, ГПР в размер на 49.11% и общ размер на дължимата сума 3075лв.

Визира се, че между страните било уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен от „Фератум Банк“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1925лв., за което бил сключен договор на същата дата.

Твърди се от страна на ищцата, че е погасила изцяло сумата по сключения договор в размер на 5000лв., като сумата била изплатена единствено на „Фератум България” ЕООД.

Счита се, че описаните договори са нищожни (недействителни), на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Твърди нищожност на същите, на основание чл.10, ал.1 във връзка 5 с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, а именно процедурата, уредена в чл.8 и следващите от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като договора бил сключен чрез използване на средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че доставчиците „Фератум България” ЕООД и „Фератум Банк“ не били предоставили на потребителя преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите и за условията, при които последният може да се откаже от тях. Твърди, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като представляват неподписани електронни документи. Счита се, че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договорите.

Твърди се нищожност на договора за кредит, на основание чл.11, ал.1, т.7 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита, като в договора бил посочен единствено размерът на отпуснатия заем, но липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Твърди се нищожност на договора за кредит, на основание чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В тази връзка се сочи, че в договора не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което противоречи на императивните изисквания на чл.19, ал.1 във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК.

Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е погрешен, а действителният ГПР е в размер на 100% и надвишава максимално установения праг съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.

Счита се, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на „Фератум банк“ и сключения с този поръчител договор излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на 6 допълнителни разходи по кредита. В този смисъл се сочи, че поръчителят е лице, което е посочено от кредитодателя и потребителят е заплатил такса, равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от негова страна.