Решение № 104 от 06.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Кюстендил, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600445 по описа за 2023 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №260003/18.05.2023 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД № 320/2020 г. по описа на същия съд подс.Л. Р. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК- затова, че на 09.07.2019 година в с. ***, Кюстендилска област е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание чл.78 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000 лева и е оправдан по основното обвинение по чл.325, ал.2 К- че деянието е извършено с изключителен цинизъм и дързост. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е отнел в полза на държавата пистолет м. „**“ кал.7,65 мм и е възложил разноските по делото на подс. Т..

Присъдата се обжалва от защитника на подс. Т.- адв.Г.Д.. В същата са наведени бланкетни доводи за незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се тя да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, с която подс. Т. бъде оправдан. Предявено е алтернативно 1 искане за отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от друг съдебен състав на КнРС.

Присъдата се протестира и от Г.Д.а- заместник районен прокурор при КнРП. В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда в оправдателната й част по чл.325, ал.2 НК. Сочи се, че посочения квалифициращ състав е налице и че подс. Т. е осъществил деянието с особена дързост и цинизъм. Иска се отмяна на постановената присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подс. Т. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение, както и му се наложи наказание ЛС в размер на 1 година с приложение на чл.66 НК.

Представителят на КнОП поддържа протеста и иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Т. бъде осъден по първоначалното обвинение по чл.325, ал.2 НК и налагане на наказание ЛС съгласно протеста на КнРП. Изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба на подс. Т..

Защитникът на подс.Т.- адв.Г.Д. поддържа жалбата си пред окръжния съд. Изтъква доводи за наличие на неизбежна отбрана, за превратно тълкуване на доказателствения материал и за допуснати съществени нарушения на доказателствения материал. Пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за потвърждаване на присъдата; претендира за разноски.

Подсъдимият Л. Р. Т. Т. твърди, че е бил предизвикан от състоялата се ситуация и че не е насочвал оръжие към никого, нито пък е отправял заплахи. Иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба и протест оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл.319 НПК. Като ги разгледа по същество, въззивният съд ги намери за неоснователни, но на основание чл.337, ал.2, т.3 НПК присъдата следва да се измени, като се увеличи наложеното административно наказание по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото.

На първо място, при изложението на възприетите за установени 2 факти, КнРС е съобразил и правилно анализирал доказателствената съвкупност, описвайки детайлно действията на подсъдимия, свързани с посещението му в имота в с.***, собственост на сем. С., началото на събитията, свързани с празненство и последвалото произшествие. Съдът е описал значението на събраните гласни и писмени доказателства, логично обосновавайки в коя част и защо ги кредитира, респ.- защо не им дава вяра в съответните части. Достатъчно място е отделено и на заключенията по СТЕ, СБЕ, СДЕ и СМЕ, с ясно отбелязване на причините, поради които същите са кредитирани. При аналитичната си дейност първата съдебна инстанция не само е изследвала значението на отделните доказателства, но ги е съпоставяла едно с друго и отчитайки връзката помежду им, е изградила убеждението си за тяхната достоверност.

На следващо място, въззивната инстанция при извършената проверка, не откри нарушения на правилата за събиране на доказателства и коректното им оценяване, така както се твърди от защитата на подсъдимия.

Напротив, всички изтъкнати възражения са били обсъдени от първостепенния съд, който им е дал убедителен и смислен отговор, позовавайки се на годността на събраните доказателства и логическия им анализ. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Св.Н.С. и Ст.С. притежавали сезонен семеен имот в землището на с.***. В него имало стопанска постройка и бунгало, ползвано за нощувка. На 08.07.2019 г. в имота имало празненство по повод рожден ден, гост на което бил и подс. Т.. Към полунощ в стопанската постройка останали и продължили да празнуват сем. С., подс. Т., св.Х. и св.И.а, както и сина на домакините св.С. С., който легнал да спи в бунгалото.

В ранните часове на 09.07.2019 г. между св. Х. и подс. Т. възникнал словесен конфликт по повод мобилния телефон на Т. (последния решил, че е откраднат). Той се държал агресивно и извел св. Х. навън и по повод на възникнало дърпане между тях, последната паднала на земята. При падането си в опит да се задържи на крака, тя хванала Т., при което му скъсала верижката на врата. След падането си, правила опит да стане, но той я държал за ръцете и не й давал да се изправи. Двамата се карали на висок тон и събудили спящия св. Св.С.. Св.Х. започнала да вика за помощ, при което останалите излезли от постройката и ги разтървали. Подс. Т. се качил в паркирания в имота си л.а. м. „Опел“, качил се в него, след това слязъл, извадил пистолет и произвел няколко изстрела във въздуха. Изплашеният св.

Св.С. започнал да крещи за помощ, изпитал силен страх и сигнализирал на тел.112. Звукът от стрелбата бил възприет и от останалите четири присъстващи лица.

Сигналът бил получен в 05,00 ч. в ОДЧ на МВР и на място били изпратени полицейските служители В. и К., както и св. Ш. и Ф. за оказване на съдействие. Последните двама се насочили към дома на Т. и го открили в 3 момента, в който автомобилът му бил паркиран пред дома му и се прибирал.

Последният бил употребил видимо алкохол и признал, че е стрелял във въздуха със законно притежавания си пистолет. След изпробването му за употреба на алкохол, техническото средства отчело 0,96 промила.

При извършения оглед на местопроизшествие- л.6 от ДП при порталната врата на имота била открита гилза от патрон с надпис „7,65“ мм.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е подробен и точен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като са обмислени доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. КнРС е провел пълен и подробен разпит на св.Е.Х., С. С., Н. С., С. С., Д.И.а, Ал.Ш., Кр.Ф., Ш., Р.С., М.Г., Е.С.; приел е назначените по делото СБЕ и СТЕ, назначил е допълнително СМЕ относно уврежданята по подс.Т., нова СБЕ относно липсата на дактилоскопни следи по намерената на мястото на произшествието гилза, както и СТЕ относно проведена месец след събитието кореспонденция от „Messenger“ между подс.Т. и св. С.. Между показанията на тези свидетели не са налице съществени противоречия; първостепенният съд, след като е направил обстоен анализ на показанията на основните участници в събитието, изрично е посочил кои от тях кредитира, в коя част, както и в частите, на които не дава вяра; респ. мотивирано е посочил причините, поради които ги приема и включва в доказателствената съвкупност, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Изрично следва да се подчертае, че показанията на горепосочените свидетели от ДП са били приобщени към доказателствения материал по надлежния процесуален ред- чл.281, ал.5 и ал.4 от НПК, доколкото съдът служебно е констатирал наличие на отделни противоречия или липса на спомен в тях. При тази хипотеза съдът, правилно съгласно разп. на чл.13 НПК за необходимостта от разкриване на обективната истина по делото и съгласно средствата, предвидени в НПК (едно от които е именно разп. на чл.281 НПК за прочитане показания на свидетели при противоречия или липса на спомен у тях) е упражнил правомощията си по този кодекс и е прочел тези показания, включвайки ги в доказателствената съвкупност. В този аспект упрекът на защитата към тази дейност на съда е неоснователен.

Не са пренебрегнати и обясненията на подс. Т., като КнРС се е съобразил с двоякия им характер- от една стрна- средство за защита, а от друга- доказателствено средство. КнРС е дал отговор на въпроса защо не ги кредитира в частта, в която сочи, че е бит, позовавайки се както на безпротиворечивите показания на св. Х., С., С., И.а и на заключението на СМЕ на в.л.д-р Н., доколкото констатираната след деянието мекотъканна контузия на дясна ръка е възможно да е получена както от удар по ръката от друго лице, така и от натиск на друго лице, самостоятелно нараняване от удар в земята или околен предмет при приетото от съда спречкване или борба със св. Х.. Доколкото свидетелските показания са еднопосочни за 4 наличието на физическо съприкосновение между св. Х. и подс. Т., правилно КнРС, както и настоящият състав приемат, че посоченото увреждане е получено по този начин. В този аспект- доводите за наличие на неизбежна отбрана от страна на Т., респ. че е бил провокиран, обиждан и бит от св.Х. са напълно несъстоятелни. Ето защо претенцията на защитата за приложение на институт на неизбежната отбрана е неоснователен и не кореспондира с приетата по делото фактология. Същевременно обяснението на подс. Т.- че е бил провокиран от липсата на телефона му, е несъстоятелно, тъй като същият при наличие на такова обстоятелство би следвало да сигнализира органите на властта- обстоятелство, което много добре му е било известно като бивш служител на полицията, а не да предприема саморазправа с присъстващите лица.

Същевременно мотивите на присъдата не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от ДнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- че подс.Т. е осъществил състава на престъплението хулиганство.

Във връзка с годността на доказателствените източници и доводите в защитата следва да се посочи, че същите са неоснователни. Позоваването на разпечатките от проведена кореспонденция между подс. Т. и св.С., предмет на изследване с назначената от районния съд СТЕ, е неоснователно, тъй като същите касаят проведен разговор с тях 1 месец след деянието и съдържанието ми може да се интерпретира като начин всеки от участниците в събитието да обясни собственото си поведение; респ. същите нямат достоверен характер и не са пряк източник на информация относно датата на самото деяние, което е с давност от 1 месец преди този случай. Не се споделя възражението, че са събирани доказателства само в подкрепа на обвинителната теза в нарушение на 13 и 14 НПк, доколкото КнРС е уважил всички искания на защитата и е допуснал събирането на допълнителни такива- назначил и нова СБЕ, изследвал е цитираните разпечатки чрез назначаване на СТЕ, изследвал е медицинската документация за състоянието на подс. Т.. Липсата на дактилоскопни следи върху откритата гилза също по никакъв начин не разколебава обвинителната теза, доколкото тяхното наличие е без значение с оглед механизма на деянието- държането на пистолет от подсъдимия, произвеждането на изстрели от негова страна и последващото му напускане на имота. А тези обстоятелства се установяват по несъмнен и безспорен начин и от показанията на свидетелите Н.С., Ст.С., И.а и Х., както е самопризнанието на самия подсъдим. Местонахождението на гилзата- до 5 входната врата на имота н апълно съвпада с показанията на свидетелите, че са чули стрелбата след неговото напускане на същия. Ето защо КнОС счита, че доводите на защитата в тази насока са несъстоятелни.