Определение № 76 от 09.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. П. Н. – защитник на подс. Е. Ю.

С., против протоколно определение № 109/12.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 316/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника адв.

Пл.Н. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия С..

В частната жалба е изразено несъгласие с достигнатите изводи.

Поддържат се доводи за неяснота и противоречие в повдигнатото на подс. С. обвинение. Според защитата, заключителната част на обвинителния акт сочи деятелност на С. като подбудител и помагач, а след това С. е обвинен за извършителство - че без надлежно разрешително е направил опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество. Неясно е дали лицето е обвинено за подбудителска и помагаческа деятелност, или извършителска такава по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което съдебното производство да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас е изразена позиция за неоснователност на частната жалба.

Обвинителният акт съответства с изискванията на чл.246 от НПК, налице са всички задължителни реквизити, в т.ч. фактически твърдения за време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние. Отсъстват съществени процесуални нарушения при изготвянето на сезиращия процесуален документ, ограничаващи правото на подсъдимия да разбере в какво 1 престъпление е обвинен и да организира защитата си. С конкретно развити съображения в подкрепа на атакувания акт, се предлага същият да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съдебното производство по НОХД № 316/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол е образувано по обвинителен акт на ОП – Ямбол, с който на подс.

Е. М. С. е повдигнато обвинение по чл.242, ал.2 предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, а на подс. Е. Ю. С. – по чл.242, ал.2, предл.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК. По отношение на подс. Е. М. С. производството е прекратено след одобряване на споразумение, постигнато между ОП – Ямбол и защитника на този подсъдим, за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.384а от НПК.

В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт като извършител на деянието е посочен Е. М. С., а на подс. Е. Ю. С. е повдигнато обвинение за подбудителска и помагаческа дейност. Описаното фактически в обстоятелствената част поведение на подс. С. не стои в противоречие с диспозитива, тъй като прокурорът ясно е посочил действията на това лице, които квалифицира правно като такива по чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

В този смисъл съдът не констатира в хода на досъдебното производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С.. Формулираното обвинение в обвинителния акт е ясно и разбираЕ., даващо възможност на подсъдимия С. да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен и да организира защитата си и съответно на съда – да очертае рамката на обвинението в предстоящата съдебна фаза на процеса. Обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт очертава обвинението с пълно, точно и ясно посочване на фактически твърдения за деятелността на всяко от обвинените лица. В диспозитива на обвинението срещу подс. С., както вярно е заключил първостепенният съд, също отсъстват неясноти или противоречия. Не е налице твърдяното противоречие между обстоятелствена част и диспозитив нито фактически, нито като правна оценка.

Предвид горните констатации, верен е изводът на първата съдебна инстанция, че обвинителният акт изпълнява функциите си да определи фактическите рамки на предмета на доказване в съдебното производство, тъй като отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК за реквизити и съдържание и е съобразен с указанията в Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.

2

Ето защо, настоящият съдебен състав намира възраженията на защитата, изложени в частната жалба, за неоснователни. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 109/12.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 316/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата на подс. Е. Ю. С. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3