Определение № 1111 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101175 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. В., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А. от АК-София, срещу решение №1767 от 28.03.2023г. по в.гр.д.№6954 /2021г. на Софийски градски съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №20047849 от 19.02.2021г., постановено по гр.д.

№35115/2013г. на СРС, 79 състав, в обжалваната част, с което е :

- намалено на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН с 1/3 част дарение от 21.12.2000 г., извършено от В. Я. В., починал на 25.08.2012г., с нотариален акт №130, том I, рег. № 3595, нот.дело №39 /2000 г., в полза на Л. В. В., по отношение на 1/2 идеална част от собствеността върху дарения имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, с площ от 43.20 кв. м., при съседи: от изток – калкан на етажна собственост на [улица], от север – двор и стълбище, от запад – стълбище, тавански коридор, Р. М. В. и Г. Р. В. и от юг – двор заедно с прилежащите му : сервизна стая в сутерена на сградата, с площ от 19.80 кв. м., при съседи: от изток – Р. М. В. и Г. Р. В., от юг и запад – двор и от север – коридор и Р. В. В. и В. Я. В. ; тухлена барака в двора с две отделения – западното такова с площ от 7 кв. м., при съседи: от изток – Р. Х. В. и В. Я. В. – с източното отделение, от юг – граничната линия на парцела към етажна собственост на [улица], от запад – държавен имот и от север – двор ; 12 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния парцел *** – *** от кв. ***по плана на [населено място], местност „Л.“, целият с площ от 345 кв. м. при граници: от север - „М.“, от изток – етажна собственост на [улица], от запад – държавен 1 имот и от юг – етажна собственост на [улица], като е възстановена полагащата се на Х. В.

В. /заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/, запазена част от наследството на В. Я. В., починал на 25.08.2012г., в размер на 1/3 част от 1/2 идеална част от имота, предмет на дарение от 21.12.2000 г., извършено с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, нот. дело № 139/2000г., като на основание чл. 36, ал. 1 изр.2, вр. ал. 2 ЗН е постановено надареният Л. В. В. да задържи недвижим имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], [улица] ;

- осъден е Л. В. В. да заплати на Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В. на основание чл. 36, ал. 1, изр.

2, вр. ал. 2 ЗН, сумата от по 5 615.55лв., представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на Х. В. В., починал на 21.05.2014 г., от наследството на баща му В. Я. В., починал на 25.08.2012г.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в закона сила в частта, с която е върната искова молба с вх. № 15564/20.08.2013 г., подадена от Х. В. В. /заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/ срещу Ц.

М. Ф., като производството делото е прекратено в тази му част.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо и/или неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде обезсилено и/или отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/ Длъжен ли е въззивният съд да преразгледа, съответно ревизира изводите на първата инстанция, които са свързани с подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада, съотв. да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тях ;

Изводите на съда са в противоречие с ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение№74/26.07.2017г. по т.д.№1047/2016г. на ВКС, І т.о.

2/Предоставянето на пълномощно съставлява ли акт на мълчаливо приемане на наследството, ако пълномощникът не е сключил разпоредителна сделка, с която да е прехвърлил частта на призования да наследява упълномощител от права от откритото наследство ;

3/Конклудентният акт, съответно действие по приемане на наследство, следва ли да води до 2 промяна в обем, съответно размер на наследствената маса или е достатъчно да манифестира бъдещо намерение за това.

По тези два въпроса решението е постановено в отклонение от решение №395/04.11.2010г. по гр.д.№309/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №535/02.09.2011г. по гр.д.№92/2010г. на ВКС, ІІ г.о.

4/Следва ли въззивното решение да бъде обосновано.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните.Следва ли въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към неговите мотиви по реда на чл.272 от ГПК.

Решението на въззивната инстанция е постановено в отклонение на ППВС№1/53г., т.19 на ТР№1/2001г. на ОСГК, ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното :

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част /арг. чл. 30, вр. чл.

28 ЗН/, да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател.На това тяхно право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН.

В настоящия случай по делото не се спори и видно от представеното удостоверение за наследници с изх.№ 3807/08.08.2013г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, че В. Я. В. е починал на 25.08.2012г. и е оставил за свои наследници по закон низходящите Л.

В. В. и Х. В. В., които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН са наследили по 1/2 част от наследството на своя наследодател.

3

Първоначалният ищец Х. В. В. е починал на 21.05.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН съпруга - Н. С. В. и низходящите - Ю. Х. В. и В. Х. В., конституирано по реда на чл. 227 от ГПК като ищци по делото, които наследяват при равни права от по 1/3 имуществото на наследодателя.

В производството пред въззивния съд са приети като писмени доказателства по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК съдебни удостоверения за вписани откази от наследство, издадени от Софийски районен съд, от които е видно, че В. Х. В. е подал молба с вх.

№5174/08.07.2014 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Х. В. В., който е вписан в специалната книга на СРС под номер 636/08.07.2014г., както и че Ю. Х. В. е подала молба с вх. № 5173/08.07.2014 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Х. В. В., който е вписан в специалната книга на съда под номер 641/08.07.2014г.

Като писмено доказателство по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК е приет договор за дарение на моторно превозно средство от 21.06.2014г., с нотариална заверка на подписите от 23.06.2014 г., рег. № 988/2014г. на нотариус Е. Х., с рег. № 447 на НК, от който е видно, че дарителите Н. С. В. и В. Х. В., вторият чрез пълномощника си Н. С. В., дарили на Ю. Х. В. лек автомобил марка „П.“, модел ***, рама№***., двигател № ***, ДК [рег.номер на МПС] , като дареният приел направеното в негова полза дарение.От представената пред първоинстанционния съд декларация за материално и гражданско състояние, подадена от Х.

В. В., е посочено, че притежава МПС марка „П.“, година на производство - 2009 г. От удостоверение за декларирани данни и задължения, издадени от Столична община, дирекция „Общински приходи“ е видно, че Ю. Х. В. е подала данъчна декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаване на лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с рег. номер С., номер на двигател ***., номер на шаси ***., година на производство - ***г., придобит на 25.06.2014г.

Пред първоинстанционния съд е представено нотариално заверен препис с рег. № 5742/09.06.2014 г. на пълномощно, с нотариална заверка с рег. № 888/04.06.2014 г. на подписа на Ю. Х. В. и с нотариална заверка с рег. № 5741/09.06.2014 г. на подпис на В. Х. В., извършени от нотариус Е. Х., с рег. № 447 на НК, от което е видно, че Ю. Х. В. и В. Х. В. упълномощили Н. С. В. с правото да се разпорежда неограничено, включително да дарява, продава или заменя наследените от Х. В. В. акции от Тексим Банк и получава сумите по продажбите; да продава, заменя, дарява идеални им части от МПС-лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с ДК [рег.номер на МПС] , двигател № ***., рама № ***., при цена и условия, каквито прецени, включително и сама на себе си, както и да извърши при условия, каквито намери за добре всички други възмездни и безвъзмездни сделки на разпореждане и управление с гореописаното МПС.

От съвкупната преценка на обсъдените доказателства въззивният съд е приел, че наследодателят Х. В. е оставил имущество след смъртта си и с това имущество неговите наследници по закон са се разпоредили с договора за дарение на МПС от 21.06.2014г.Ето защо изричните откази от наследство са недействителни и не са произвели действие, тъй като същото е било прието с конклудентни действия преди това.

По делото не се спори и видно от представения нотариален акт № 130, том I, нот. дело № 4

139/2000 г. от 21.12.2000 г. на нотариус Л. З., с рег. № 088 от НК, наследодателя В. Я. В. и съпругата му Р. Х. В. дарили на сина на първия - Л. В. В. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака, а именно - ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], ул. М.“ № ***, състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, с площ от 43,20 кв. м., заедно с принадежащите му а) сервизна стая в сутерена на сградата, с площ от 19,80 кв. м., б) тухлена барака в двора с две отделения – западното такова с площ от 7 кв. м. и в) 12 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния парцел *** (***) от кв. ***по плана на [населено място], местност „Л.“, като дарителите си запазили пожизнено право на ползване и обитаване върху дарения имот, а дареният е приел с благодарност дарението.