Решение № 569 от 24.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Пловдив, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330206445 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007946 от 10.11.2022г. на Началник група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно. Оспорва субективната страна на нарушението. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но ангажира писмени доказателства в подкрепа на своята защитна позиция. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба - становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателя Й. Н. Н. сключил договор за наем на лек автомобил с рег. № ** с наемодател РР АУТО. РЕНТ ЕООД. Автомобила бил нает от жалбоподателя от 25.08.2022г. до 24.09.2022г. В последствие била направено уговорка жалбоподателя да ползва автомобила още 10 дни.

На 04.10.2022г. около 09.50 часа в района на Автомагистрала Тракия, 140 км., посока гр. Бургас, Д. Г. П. - ** при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, проверил управлявания от жалбоподателя Й. Н. Н., лек автомобил „Сузуки Игнис“, с рег. № **, собственост на РР АУТО. РЕНТ ЕООД. Било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното полицейският служител П. съставил АУАН серия GA №701005/04.10.2022г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Й. Н. Н. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Г. П.. От тях се установяват авторството на деянието от страна на жалбоподателя Н., който е управлявал процесния автомобил, както и че към момента на проверката за това превозно средство е нямало действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното обстоятелство свидетелят изяснява, че е установил след извършена дистанционна справка по време на самата проверка. Свидетелските показания изцяло намират подкрепа и в събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. По тези съображения при формиране на фактическите си изводи съдът ползва с доверие показанията на свид. П..

От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се установява, че към дата 04.10.2022г. около 09.50 часа за МПС с рег. № ** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Сузуки Игнис“ и към 04.10.2022г. негов собственик е РР АУТО. РЕНТ ЕООД.

2

От Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на директора на ОДМВР Пловдив се установява, че началниците на районните управления на МВР са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.

638, ал. 1-3 и ал. 5 и по чл. 639 от КЗ.

От приложеното от страна жалбоподателя копие на Договор се установява че между него и РР АУТО. РЕНТ ЕООД е имало сключен договор за наем на лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ** за периода от 25.08.2022г. до 24.09.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Й. Н. Н. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Н. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

На първо място доказано е от показанията на свид. П. който подкрепя редовно съставения АУАН и от самия АУАН и приложените документи – справка от гаранционен фонд авторството на деянието от страна на жалбоподателя Н., който е управлявал лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № **, когато е спрян за проверка от контролните органи. Същевременно от 3 справката за собственост, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е юридическото лице РР АУТО. РЕНТ ЕООД. Следователно жалбоподателят Н. е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.

Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна - липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на проверката - 04.10.2022г. около 09.50 часа, и във връзка с използването на процесното МПС с рег. № **. Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Г аранционен фонд, резултатът от която е приложен по делото и е приет като писмено доказателство. Фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ се изяснява още от показанията на свид. П.. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От показанията на свидетеля очевидец П. и приложените писмени доказателства се доказва, че превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от тези доказателства се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние.

Следователно, когато на 04.10.2022г. около 09.50 часа жалбоподателят Н. се е придвижвал по АМ Тракия, 140 км., отворена за обществено ползване, с лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № **, то никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението - така Решение № 675 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 210/2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 665 от 18.04.2022 г. по к.а.н.д. № 207/2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

Жалбоподателя оспорва единствено субективната страна на извършеното административно нарушение, твърдейки, че не е знаел, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това твърдение обаче въобще не се установява от доказателствата по делото. Очевидно е, че се прави единствено, с цел отпадане на следващата се от поведението на жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Нещо повече такова възражение не е направено по време на проверката, като АУАН е 4 подписан без никакви възражения, нито пък са депозирани възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е съзнавал, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привел в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното МПС по делото не се доказва жалбоподателят да е формирал съзнание и за това обстоятелство към момента на деянието. Въпреки това той е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Задължението за предвиждане произтича от нормативен акт и намира израз както в законовото изискването към всеки водач преди да пристъпи към управление на МПС да се снабди с документ, удостоверяващ сключената задължителна застраховка съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, така и от предвидената отговорност при управление на чужд автомобил без застрахова „Гражданска отговорност“. Непредпазливите административни нарушения също са наказуеми съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно за този вид нарушения липсва друго изрично предвиждане по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН - така Решение № 215 от 12.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2328/2020 г. на Административен съд - Бургас.

Обстоятелството, че жалбоподателят е наел процесния автомобил от търговец, който по занятие се занимава с отдаване под наем на моторни превозни средства, не води до маловажност на случая. Съгласно правилото по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП задължение за водача е всякога да носи със себе си документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство. При наемането на автомобила на всеки наемател следва да бъде предоставен такъв документ, редом с останалите документи, които водачът е задължен да носи като например свидетелството за регистрация на МПС. Ако е получил такъв документ, жалбоподателя е можел да проследи срока в който изтича застраховката, ако пък не е получил жалбоподателят е могъл да предвиди нередовността и е бил длъжен да приеме само автомобил с редовни документи. Щом наема чуждо превозно средство, жалбоподателят е следвало да се убеди, че разполага с необходимите документи, доказващи неговата изправност, тъй като сам не би могъл да е сигурен нито че автомобилът е регистриран, нито че е технически изправен, нито че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Проявената от Н. небрежност под претекст, че е разчитал, че документите на автомобила ще бъдат изправни, не е извинително, след като нормативно му е вменено да не се осланя само на очакване, а да разполага с дължимите документи по време на управление.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c6c53d5-9a71-49ba-9bd5-5a6e4353c5b2