Решение № 202 от 04.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. С.З., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20265501000092 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №940/08.12.25 г. по гр.д.№ 1205/25 г. по описа на Районен съд-К., с което се осъжда Застрахователно А. Дружество „О.З.” АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “**** представлявано от Изпълнителния Директор - А.П.Л. и Изпълнителния Директор - Р.К.Д. да заплати на Х. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ.

К., ул. ****, освен заплатената на 23.04.2025г. като застрахователно обезщетение по щета № 041161000042024 сума от 1 131 лв. и сумите:

869 /осемстотин шестдесет и девет/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 28.08.2024 г., около 21.58 ч. на път: III-6602, км. 9+100 ПТП като се отхвърля претенцията в частта й над 869 лв. до претендираната като частичен иск сума от 10000 лева като неоснователна;

47.38 лева, представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от КЗ за забавеното изплащане на главницата от 869 лв. в размер на законния лихвен процент за периода 12.12.2024 год. - 04.05.2025 год. като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта над 47.38 лева и до претендираните 1

545,20 лв. като неоснователна; законната лихва върху сумата от 869 лв., считано от 05.05.2025 год. и до окончателното й изплащане;

223,16 лв., представляващи разноски съразмерно с уважената част от претенците.Присъдени са разноски по делото.

Въззивникът Х. С. Х. чрез процесуалния си представител обжалва постановеното от районния съд решение в отхвърлителната част по отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,респ.съответстващата на отхвърлената част от посочената претенция законна лихва ,както и в частта за разноските:в частта,с която не са присъдени изцяло сторените от ищеца разноски,както и в частта,с която разноски са присъдени на ответника.Изложени са доводи за необоснованост на съдебното решение в неговата отхвърлителна част.Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се постанови друго решение,с което да се уважи предявения иск за неимуществени вреди до заявения от ищеца размер,като се присъди дължимата лихва за забава върху сумата по обезщетението,считано от 12.12.2024 г. –датата на молбатапретенция до застрахователя до окончателното изплащане .Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият ЗАД „О.З.“АД ЕИК **** в депозирания писмен отговор изразява становище,че първоинстанционното решение следва да се потвърди .Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Ищецът Х. С. Х. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 10000 (десет хиляди) лева, представляваща частичен иск от цялостна претенция в размер на 29 000 лева / представляваща разликата между платената му от застрахователя сума и пълният претендиран от него като обезщетение размер/, като обезщетение за търпените неимуществени вреди са в резултат на настъпилото на 28.08.2024 г. ПТП.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 545,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 429, ал. 3 от КЗ за забавеното изплащане на главницата от 10000 лв. в размер на законния лихвен процент за периода 12.12.2024 год. /датата на подаване на молбата- претенция до застрахователя/ 2 04.05.2025 год. както и законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 05.05.2025 г. до окончателното й плащане. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът З. А. Д. „О.З.” АД, с ЕИК:

****, моли съда да приеме исковете за неоснователни .Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.Твърди, че с изплащане на ищеца на сумата от 1 131.00 лв. като застраховател е изпълнил напълно задълженията си, произтичащи от застраховка „Гражданска отговорност”.Твърди, че така определеният от него и изплатен на ищеца размер обезщетение, изцяло покрива претърпените от ищеца вреди. При определяне на размера като застраховател се е съобразил с всички обстоятелства по преписката, действително претърпените от ищеца увреждания и всички критерии за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност намира за установено следното:

Не се спори между страните, че за управляваното от А.Д.К. за 28.082024 год.

МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № СТ****РК има сключена със Застрахователно акционерно дружество „О.З." АД, с ЕИК: **** застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/23/124001245611 със срок на валидност от 18.04.2024 г. до 17.04.2025 г.Страните не спорят, че на 28.08.2024 г., около 21.58 часа на път III- 6602 км. 9+100 е настъпило ПТП, в което ищецът е претърпяла вреди.

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Протокол за ПТП №1935229 от 28.08.2024 г. съставени от мл. автоконтрольор Т.Х.Т., дежурен по ПТП в ПП при ОД на МВР гр. С.З., поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, водачът на управляваното МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № СТ****РК излиза в дясно по посоката си на движение. В резултат на произшествието са пострадали две лица - Х. С.

Х. от с. К. и Г.Г.А. от гр. К., нанесени са материални щети на 1 пътен знак и купето на МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № СТ****РК.

Видно от Наказателно постановление № 24-1228-004192 на ОДМВР С.З. на водача на МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № СТ****РК А.Д.К. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че водачът не избира скоростта на движение 3 съобразно атмосферните условия, релефа на пътя, условията на видимост, интензивност н движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно медицинска експертиза. Видно от експертното заключение при ПТП ищецът е получил контузио капитис, вулнус лацеро сонтузум капитис, комоцио церебри. Мозъчно сътресение - комоцио, което се изразява в лека травма на главата временно е засегнало мозъчната функция. Получил малка прорезна рана в окосмената част на главата с приблизителна дължина 3 см. и гладки ръбове, която рана е била зашита с три шева. От 29.08.2024 г. до 31.08.2024 г.

Х. С. Х. е бил хоспитализиран в клиниката по неврохирургия. Свалянето на конците било назначено след 7 ден. Възстановителният период продължил от 2 до 3 седмици. Получените от ищеца увреждания са в причинна връзка с претърпяното ПТП на 28.08.2024 г.

Относно останалите експертни изводи на осн.чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.Не може да се направи обоснован извод за наличие на поставен от Х. Х. по време на ПТП предпазен колан.

Събрани са гласни доказателства по делото. Видно от показанията на разпитания като свидетел С.Х. Х. - баща на ищеца, на 24.08.2024 г. след ПТП Х. бил прегледан в медицинско заведение, след което по настояване на полицаите, се върнал на мястото на ПТП-то, за разпит. Родителите на ищеца пристигнали на мястото на произшествието. Х. твърдял, че му се вие свят и му се гади, искал да седне, имал рана на главата. Свидетелят бил обезпокоен, споделил с полицаите и с майката на Х. отново го върнали в лечебното заведение където са му правили първоначалния преглед - в УМБАЛ гр. С.З. в спешния кабинет. По решение на родителите ищецът останал за наблюдение в здравното заведение. При изписването му било препоръчано един месец да не се натоварва, да не играе на телефона, да не гледа телевизия, да не стой на шумно. Спазвал указанията, но продължавал да има главоболие от време на време. Излизал с приятели с колата, а приятелите му го прибирали с друга кола и връщали колата му в къщи заради състоянието на неразположение, в което изпадал. Една вечер, около половин година по- късно след ПТП-то 4 съобщил на родителите си, че много го боли главата. Посетили спешен кабинет. Изписали му лекарства. Имал неприятни усещания, подобно на гадене в областта на слънчевия сплит. След ПТП-то него изпитвал страх друг да го вози, предпочитал сам да шофира.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.По делото не е спорно това обстоятелство. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, застрахователна претенция е отправена към застрахователя на 12.12.2024 г., въз основа на която е образувана щета № 041161000042024. По последната застрахователят на 23.04.2025 г. е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1131 лева за неимуществени вреди.

Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. На водача на МПС марка: „БМВ“, модел: „118 Д“, с рег. № СТ****РК А.Д.К. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа на пътя, условията на видимост, интензивност н движение и др. обстоятелства, за да спре пред 5 предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП/Наказателно постановление № 241228-004192 на ОДМВР С.З./.Налице е противоправно поведение,вреда и причинна връзка.

Относно размерът на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В случая, съдът взе предвид, че е налице контузия на главата и мозъчно сътресение.Вещото лице-медик сочи изрично,че причинената травма комоцио обективно засяга временно мозъчните функции,като възстановяването от подобна травма е в рамките на 2-3 седмици.По отношение на разкъсно контузната рана в областта на главата експертът сочи,че същата е създавала неудобство между 7 и 10 дни.Общо възстановителния период при ищеца е продължил около 1 месец след инцидента.Пострадалият е в съвсем млада възраст -17 години към момента на увреждането.