Решение № 464 от 19.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2691/2023
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 19.04.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 464 гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502691 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 200 от 12.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3236/2022 г. от Софийски градски съд, ответникът – Столична община, ЕИК 000696327 е осъден да заплати на Е. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на падане на заледен и непочистен тротоар на ул. „Илия Бешков“ в гр. София, ж.к. „Дружба“ ,настъпило на 01.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022 г., като е отхвърлил главния иск, предявен като частичен, за разликата над уважения до размер на сумата от 30 000 лева, при обща искова претенция от 50 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника - Столична община, ЕИК 000696327 да заплати деловодни разноски на Е. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 2 666.67 лева;
- ищеца Е. И. С., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Столична община, ЕИК 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 20 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника - Столична община, ЕИК 000696327 с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, при които следва да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че инцидента е признат за трудова злополука и пострадалият е ползвал болнични листа, поради което е обезщетен от работодателя.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна – ищецът Е. И. С., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител е подал отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната част.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Ищецът - Е. И. С., ЕГН ********** е предявил против Столична община, ЕИК 000696327 частичен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че н а на 01.12.2021 г., отивайки пеша на работа в складова база за цветни метали на „Ангел Стоеилов - 96“ АД, гр. Пловдив, с месторабота в гр. София, ж.к.
2
„Дружба 1“ се е движел по тротоара на ул. „Илия Бешков“.
В района срещу бензиностанция на „Лукойл“ се подхлъзнал на заледения и непочистения тротоар и паднал на земята.
Бил е приет в МБАЛ „Вита“, където било установено двуглезенно счупване със сублукация на дясна глезенна става.
Извършена била оперативна интервенция на глезена с поставянето на 10 броя винта и шина, а кракът му бил гипсиран с лонгета. След 6-дневен престой бил изписан за продължаващо лечение в домашни условия.
Гипсовата лонгета била свалена, а на 19.01.2022 г. в МБАЛ „Вита“ са извадени два от поставените в глезена винтове, като останалите ще останат в крака му до края на неговия живот.
Инцидентът с получената фрактура е при отиването му на работа, поради което с разпореждане № 510415-351 от 16.12.2021 г. на НОИ - ТП – Пловдив е призната трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО.
Изпитал по време на инцидента и продължава да търпи болки и страдания, които счита, че са в причинна връзка с поведението /бездействието/ на лицата, на които ответникът е възложил дейността по почистване на снега от уличната инфраструктура и тротоарната настилка в състояние за безопасно ползване от гражданите.
С предявения главен иск като частичен, в размер на сумата от 30 000 лева при обща искова претенция от 50 000 лева поискал осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 подал отговор на исковата молба /л. 25/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от 3
ЗЗД. Посочил на ищеца, че при призната трудова злополука следва да иска обезщетение от своя работодател по реда на чл. 200 от КТ. Освен това изложил доводи, че ищецът като пешеходец не е пресичал пътното платно на определените за това места, обезопасени със светофарна уредба или обозначени с маркировка за пешеходна пътека.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ищ ецът на 01.12.2021 г., отивайки на работа в складова база за цветни метали на „Ангел Стоеилов - 96“ АД, гр. Пловдив, с месторабота в гр. София, ж.к. „Дружба 1“ се е движел пеша по тротоара на ул. „Илия Бешков“.
В района срещу бензиностанция на „Лукойл“ се подхлъзнал на заледения и непочистения тротоар и паднал на земята.
Ищецът бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където било установено двуглезенно счупване със сублукация на дясна глезенна става.
Извършено е наместване на фрактурите и гипсова имобилизация.
Същия ден на 01.12.2021 г. ищецът е бил приет за лечение в МБАЛ „Вита - База 2“, където е проведено оперативно лечение – открито наместване на счупванията и фиксация с плака и винтове за външния глезен.
4
Медикаментозно са прилагани инфузии на водно електролитни разтвори и обезболяващи.
На 19.01.2022 г. оперативно са отстрани два броя винтове.
Болките и страданията са били най - интензивни след получаване на травмата и проведеното оперативно лечение, както и в началния етап на рехабилитация.
Ползвал е помощни средства /патерици/ за период от 90 дни.
Лечебният и възстановителния период е продължил 240 дни, за който са издадени болнични листа.
Предстои оперативно отстраняване на останалите метални импланти.
Прогнозата е за пълно възстановяване на здравословното състояние и на функциите на дясна глезенна става, съгласно писменото заключение на вещото лице, извършило медицинска експертиза в първата инстанция – л. 121.
На л. 51 от първоинстанцинното производство е приложена справка от Националния институт по метеорология и хидрология, която установява превалявания на дъжд и сняг на 30.11.2021 г. в гр. София, отрицателни /минимална температура минус 5.6 градуса по Целзий/ на 01.12.2021 г. и снежна покривка до 10 см.
Събрани са гласни доказателства в първата инстанция зая претърпените болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите, дали има настъпил инцидент на посочения от ищеца ден, място и описан механизъм; състоянието на тротоарната настилка дали е способствало неговото настъпване; размерът на обезщетението за неимуществените предмет на главния иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.