Определение № 65 от 17.08.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Пазарджик , 17.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20215200900056 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявена искова молба вх.№13127/17.07.2020 г. на М. М. Х. срещу:

„Силвер” ЕООД, ЕИК: 112090864, адрес: ул. „Любен Боянов“ 2, 4400 Пазарджик Център, Пазарджик, представлявано от управителя С. Л. Л., в качеството си на правоприемник на ЕТ ,,Силвер - С.Л.”;с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.365 ЗЗД ,във вр. чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. С исковата молба ищеца е направил искане за приемане на писмени доказателства посочени в исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Силвер „ЕООД гр.Пазарджик представлявано от управителя Ст.Л. ,чрез адв.П.С представя отговор с който изразява становище по допустимостта на исковете и по тяхната основателност.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

По допустимостта на претенциите: Предявените обективно съединени искове за разглеждане пред настоящата инстанция са с правно основание чл. чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.365 ЗЗД ,във вр. чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Легитимацията на страните съответства на твърденията родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК. на ищеца.

Сезиран е

По доказателствата:

Основателно е искането на ищеца за приемане на представените от него писмени доказателства.

Съдът отлага произнасянето по назначаване на съдебно-техтническа експертиза изслушване на страните в о.с.з.. след

На основание чл.210,ал2 от ГПК поради обстоятелството ,че предявения иск от ищеца М.Х. против ответника за заплащане на сумата от 5 000лв. представляващи неимуществени вреди 1 не подлежи на разглеждане по реда на едно също производство . следва исковата молба с доказателствата към нея да се изпрати на РС Пазарджик за произнасяне по така предявения иск.

Поради липса на повторен друг спор между същите страни следва да се остави без уважение искането на ответната страна по чл.219 от ГПК за привличане на трето лице-помагач „ВЕЛУР“-АД-ЛОВЕЧ на страната на ответника.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и отговора на ИМ от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от М. М. Х. срещу: „Силвер” ЕООД, ЕИК:

112090864, адрес: ул. „Любен Боянов“ 2, 4400 Пазарджик Център, Пазарджик, представлявано от управителя С. Л. Л., в качеството си на правоприемник на ЕТ ,,Силвер - С.Л.”;с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.365 ЗЗД ,във вр. чл.288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

На основание чл.210,ал2 от ГПК съобразявайки обстоятелството ,че предявения иск от ищеца М.Х. против ответника „Силвер“ЕООД гр.Пазарджик за заплащане на сумата от 5 000лв. представляващи неимуществени вреди не подлежи на разглеждане по реда на едно също производство изпраща исковата молба с доказателствата към нея да за произнасяне по така предявения иск,като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ без уважение искането по чл.219 от ГПК за привличане на трето лице-помагач ВЕЛУР-АД-ЛОВЕЧ на страната на ответника.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

С предявените искове от ищеца „М. М. Х. срещу: „Силвер” ЕООД, ЕИК: 112090864, адрес: ул. „Любен Боянов“ 2, 4400 Пазарджик Център, Пазарджик, представлявано от управителя С. Л. Л., в качеството си на правоприемник на ЕТ ,,Силвер - С.Л.” е формулирал искане да се осъди ответника да му предаде договорените 549 броя кожи - 36 231 кв.дм. овча напа - антик, съгласно Спесификация № 152 от 22.10.1997 на ,,Велур” ЕАД, както и 40 облекла, ушите от останалите 318 броя - 21 897 кв.дм. овча напа , а в случай ,че стоките не са налични, моля да му бъде изплатена равностойността им в пари към момента на предаването - 24 501 лв., както и законната лихва, считано от предаването - 22.10.1997 до завеждане на исковата молба.Предявените искове се основават на изложените в исковата молба фактически твърдения:

Ищецът твърди ,че През пролетта на 1997 г. предадохме за преработка на ишлеме 4926 бр. сурови овчи кожи на преработвателно предприятие ,,Велур” АД, гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч, обл.

Ловеч, Хан Кубрат № 3, ЕИК:820174315. 136 188 кв.дм. от кожите бяха обработени във вид на овча напа - антик, от които след тристранно устно споразумение, чрез Велур ЕАД предадохме на 2

„Силвер” ЕООД количество от 867 бр., с квадратура 58 128 кв.дм., на стойност 20 926 лв. „Силвер” ЕООД е заплатил на ,,Велур” ЕАД сума от 4780 щатски долара, в резултат на което е получил горното количество кожи. В случая,,Силвер” ЕООД заплаща 6959 деноминирани лв., а получава стока за 20 926 лв. Уточнихме се, че г-н. Л. има право да преработи напата във вид на кожени изделия за негови и наши клиенти.След три месечни разговори и срещи, Л. допълнително поиска и прие 1430 броя сурови ярешки кожи като предплата за изработката на 40 броя облекла.Г-н. Л. прие кожите, но не ни върна никакви кожени изделия, тъй като по думите му в изработката е настъпила неочаквана забава. Наложи са да подпишем споразумителен протокол от 23.01.1998 г., съгласно който 549 броя кожи - овча напа - антик, или 36 231 кв.дм. ще се върнат във вид на овча напа, както бяха получени от него, а 318 броя - 21 897 кв.дм. ще се върнат във вид на около 40 бр. кожени облекла, а стойността на ишлемето е около 1400 долара, на която цена бяха оценени приетите от него ярешки кожи. Въпреки многобройните приканвания да бъде изпълнена поръчката, това не се случи. На 30.01.2001 г. изпратихме първа писмена покана за уреждане на търговските взаимоотношения между страните. На 26.10.2001 г. изпратихме втора, вече нотариална покана за уреждане на търговските ни взаимоотношения, където поканихме „Силвер” ЕООД да ни предаде съхраняваните 867 бр. кожи - 58128 кв.дм. във вид на овча напа, срещу което ние да му предадем 3520 щатски долара - разликата между заплатените от фирмата от 4780 щатски долара и предоставените от нас 1430 кожи.В отговор на поканата им било отговорено, че дължимите от нас суми са в размер от 16625 лв., представляващи задължение от 3520 щатски долара, лихва за забава, дължима с^ма за изработка на облекла, заедно с труд, материали и др., а след заплащане на тази сума ние ще получим 867 броя НЕОБРАБОТЕНИ овчи кожи. Било образувано гражданско дело № 73 по описа за 2003 г. на Окръжен съд, град Пазарджик, с петитум ответникът „Силвер” ЕООД да бъде осъден да ни заплати сумата от 15 023 лева, която представлява левовата равностойност на сумата от 6069 щатски долара, дължими за заплащане на 867 броя сурова овча кожа по цени от 2003 г. - седем долара за брой, както и да ни върне сумата от 1430 щатски долара, които покриват стойността на предплатата от ярешки и кози кожи - цена по един долар на брой.С Решение от 16.02.2004 г., ОС, гр. Пазарджик отхвърлил Г претендираните от нас суми, търсени в качеството на обезщетение за неизпълнение на Споразумителен протокол от 23.01.1998 г. и уважи предявеният от ,,Силвер” ЕООД насрещен иск за сумата от 8905 лв. - левова равностойност на неизпълнено задължение на ищеца ,Мировелли - М.Х.” по горния споразумителен протокол, заедно с мораторна лихва в размер от 1507 лв., както и законната лихва върху главницата за периода 21.10.2002 до окончателното и заплащане.С Решение от 21.07.2004 г., постановено от Апелативен съд, гр. Пловдив, решението на ОС, гр. Пазарджик беше потвърдено изцяло.Беше образувано изпълнително дело № 20097240400553 на ЧСИ В Т, № на Нотариалната камара, по което заплатихме на ,,Силвер” ЕООД обща сума в размер от 26 334 лв., от които главница 8905 лв., неолихвяеми вземания в размер от 563 лв., лихви към главницата - 14757 лв. и такси към ЧСИ - 2108 лв. Задължението към ответника, за което сме осъдени е изплатено изцяло.

След изплащане на задължението по горното изпълнително дело, което било събрано от пенсията на г-н. Х., предприехме многобройни неформални опити да уговорим връщане на стойността на предадените кожи на ,,Силвер” ЕООД, които не завършиха успешно. Наложи се да изпратим и няколко нотариални покани със същото искане, които също бяха игнорирани.Това поражда правото на завеждане на настоящия иск.Приемало се в практиката, че търговското право на задържане по чл.315 от ТЗ е разновидност на правото на задържане и на възражението за неизпълнен договор по чл.90 и 91 от ЗЗД като институти на гражданското право. Като материално 3 право, правото на задържане се признава в случаите, в които самият кредитор дължи и не предлага изпълнение, при което претенцията му противоречи на правилата на добросъвестността. По своята същност и правни последици правото на задържане обезпечава и гарантира вземането на длъжника към кредитора със задължението, което има към последния. Т.е. правото на задържане има характера на отлагателно/или дилаторно възражение, насочено срещу недобросъвестния кредитор и при признаване на същото, изпълнението се отлага до едновременното насрещно изпълнение от страна на кредитора.

Т., че дори и да е съществувало, право на задържане съществува само за размера на дълга, а не за цялата предадена на Силвер стока. След пълно погасяване на задължението по горното изпълнително дело правото на задържане е погасено, поради което, избягвайки плащане на предоставените му кожи ответникът се обогатява неоснователно.

Формулиран е петитум да се постанови решение, с което да се осъдит ответника да им предаде договорените 549 броя кожи - 36 231 кв.дм. овча напа - антик, съгласно Спесификация № 152 от 22.10.1997 на ,,Велур” ЕАД, както и 40 облекла, ушите от останалите 318 броя - 21 897 кв.дм. овча напа.Ако стоките не са налични, моля да ни бъде изплатена равностойността им в пари към момента на предаването - 24 501 лв., както и законната лихва, считано от предаването 22.10.1997 до завеждане на исковата молба. Във връзка със задължителни указания по горното дело правил уточнения на исковата молба:Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника изразява становище,че ИСКЪТ Е НЕДОПУСТИМ. Т.,че няма спор, че през периода 1997-98г е имало търговски взаимоотношения между ищеца и ответника,който СПОР Е ВЕЧЕ РЕШАВАН ОТ БЪЛГАРСКИЯТ съд.С исковата молба е поискано ответната страна Силвер-ЕООД да бъде осъден да предаде на ищеца 549бр.кожи-36231кв.дм овча напа-антик съгласно спесификация от 22.10.1997г, както и 40 облекла, ушити от останалите 318 броя -21897кв.дм.овча напа, като оценява размера на иска на 24501лв.С искова молба на същият ищец от 2003г е образувано гр.дело № 73/2003г по описа на ОС-Пазарджик. Пред ПОС са предявени два обективно съединени иска против Силвер-ЕООД -иска се заплащане на 867бр.овча кожа по 7 щ.долара за брой или 6069щ.долара, както и 1430 щ.долара-стойност на предадени от ищеца ярешки кожи, като се иска ответника да бъде осъден за левовата равностойност за общо 867броя обработена овча кожа или 58128 кв.дм ИЛИ ОТ СЕГАШНАТА ИСКОВА МОЛБА БРОЙ КОЖИ 549+318-867БР.КОЖИ- Т.Е. БРОЯ НА КОЖИТЕ ОТ ПЪРВАТА ИСКОВА МОЛБА ПО ГР.ДЕЛО 73/2003Г НА ПОС.ОТНОСНО КВАДРАТУРАТА- 36231КВ.ДМ

+21897КВ.ДМ=58128КВ.ДМ, КАКВАТО Е ПРЕТЕНЦИЯТА ПО ПЪРВОТО ДЕЛО ПРЕД ПОС.ИМА РАЗМИНАВАНЕ В

ЦЕНАТА НА ИСКА- ТОГАВА Е БИЛА 17811,55ЛВ, А СЕГАЕ24501ЛВ. ИЗЛИЗА, ЧЕ ПРЕДЯВЕНИЯТ НАСТОЯЩ ИСК

ПРЕД РС-ПАЗАРДЖИК Е ИДЕНТИЧЕН ПО ПРЕДМЕТА НА СПОРА И С ЕДНИ И СЪЩИ СТРАНИ, КАКТО Е

ПРЕДЯВЕНИЯТ И РЕШЕН ВЕЧЕ ИСК ПО ГР.ДЕЛО № 73/2003Г НА ОС- ПАЗАРДЖИК. ПО ИСКАЪТ ПРЕД ОСПАЗАРДЖИК ИМА РЕШЕНИЕ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА НА НАСТОЯЩИЯТ И ТОГАВАШЕН ИЩЕЦ С

РЕШЕНИЕ ОТ 16.02.2204Г. РШЕНИЕТО Е ОБЖАЛВАНО ПРЕД АС-ПЛОВДИВ , КОЙТО С РЕШЕНИЕ 347/21.07.2004Г

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО НА ПОС. РЕШЕНИЕТО НА АС-ПЛОВДИВ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ. ТАКА РЕШЕНИЕТО ПО ГР.ДЕЛО 73/2003Г НА ОС-ПАЗАРДЖИК ПО ИСКЪТ НА НАСТОЯЩИЯТ

ИЩЕЦ Е ВЛЯЗЛО В СИЛА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.296 Т.1 ОТ I ’ПК. ВИДНО Е, ЧЕ ОСНОВАНИЕТО И СТРАНИТЕ ПО