Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1138 от 05.09.2024, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 257/2024
Вид
Решение № 1138
Подписан
05.09.2024
В сила
05.09.2024
Състав
Виктор Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.118, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.108 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.110, ал.5, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.1 и 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.1 и 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1, т.2, б."д" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117а, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.48а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.52а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.53 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54к · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • §1, ал.1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • §1, ал.1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.1, ал.2 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл.29, т.1 · Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт

РЕШЕНИЕ

№ 1138

Кърджали, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ПАВЛИНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700257 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 и във вр. с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от К. Р. М., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], община [област], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.С. М. от АК – [област], с посочен съдебен адрес за призоваване – [населено място], [улица], [адрес], против против Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД чл.53 от КСО, за периода месец 04.2024 год., сумата в размер на *** (***) лева – главница.

Жалбоподателката К. Р. М. заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че същото е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. В жалбата сочи, че съгласно разпоредбата на чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, като посочва, че нормата на чл.1, ал.2 от цитираната наредба предвижда преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата да се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата. Счита, че в този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Според жалбоподателката, от цитираната нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите осигурителните права на лицата, следва извод че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

На следващо място излага довод, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като поради това счита, че законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Сочи също, че едно от законово регламентираните изключения на правилото е, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. В тази връзка в жалбата се твърди, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане и че добросъвестността се предполага до доказване на противното, като в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. С жалбата моли оспореното решение да бъде отменено, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката К. Р. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], община [област], редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален си представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че счита жалбата за неоснователна. В становището излага подробни доводи и аргументи от фактическа и правна страна, в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. Р. М. като неоснователна, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката К. Р. М. със съпроводително писмо с Изх.№1054-08-257#1/12.06.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено от служител/секретар/ от кантората на адвокат С. М., срещу подпис, на 14.06.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ***/л.9/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 28.06.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик, с който е изпратена/л.5, стр.1/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-119#1 на 02.07.2024 год./л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л.28/, на жалбоподателката К. Р. М. от [населено място], [улица], община [област], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, от които главница *** лева и лихви - *** лева. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 год., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и няма качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е, че поради тази причина К. Р. М. е нямала право на парично обезщетение за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год. вкл., тъй като не е отговаряла на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. и е нямала необходимия 12-месечен осигурителен стаж. Предвид изложеното, с разпореждането е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период.

Това разпореждане е било получено от К. Р. М. на датата 02.05.2023 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, на „Български пощи“ ЕАД ***/л.29/, като същото е било обжалвано от нея в срок, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба Вх.№1012-08-230 от 15.05.2023 год./л.27/. С Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали/л.23-л.25/, жалбата на К. Р. М. против Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изложените твърдения в депозираното от процесуалния представител на ответника по жалбата становище по хода на делото, от съдебния състав е извършена проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, от която се установява, че това Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали е било обжалвано по съдебен ред от К. Р. М., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №266/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали. По това дело е постановено съдебно Решение №348 от 02.11.2023 год., с което е била отхвърлена жалбата на К. Р. М. срещу Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-08- 01343635 от 26.04.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. По повод подадена от жалбоподателката К. Р. М. касационна жалба, до Върховния административен съд, е било образувано административно дело №544/2024 год. по описа на същия съд, като по същото това дело е постановено окончателно съдебно Решение №8200 от 03.07.20204 год., с което, Решение №348 от 02.11.2023 год. по административно дело №266/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е било оставено в сила.

Така, с Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М., с [ЕГН], от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на *** лева, за периода месец 4.2024 год. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено е Разпореждане №148-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено на основание чл.114, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което, К. Р. М. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на *** лева, от които *** лева - главница и *** лева - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 29.04.2024 год. е погасена част от задължението на лицето, в размер на *** лева, от които *** лева - главница. Отразено е също, че към 29.04.2024 год. задължението на лицето е в размер на *** лева, от които *** лева - главница, *** лева - лихва и *** лева - допълнително начислена лихва до датата на издаване на настоящото разпореждане.