Решение № 1589 от 21.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. В. като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430103001 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба оот И. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: *** против „БЛЕС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.„Дойран" № 160, офис 206, представлявано от у.С.Д.Г., в която се твърди следното : на 05.05.2023 г. ищецът сключил с ответника трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. В същия този ден постъпил на работа и започнал изпълнение на трудовите си задължения, на длъжността „Геодезист“, с код по НКПД:

21656001, ИД: 4120 - Строителство на жилищни и нежилищни сгради, на пълно работно време, с размер на основното месечно трудово възнаграждение от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, от които нетна сума за получаване в размер на 1 070,86 лв. /хиляда и седемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/. Макар че извършвал трудовите си задължения коректно и добросъвестно, в периода от 05.05.2023 г. до 31.07.2023 г., не получил полагащото му се трудово възнаграждение. Отделно от това през целия период на действие на сключения трудов договор бил командирован и полагал труд в различно населено място от уговореното в трудовия договор. Полагал труд в гр. И., а не в гр. Плевен, където се намира седалището на дружеството работодател. Дружеството ответник следвало да му заплаща командировачни разходи, както и да заплаща нощувките му. Бил настанен в град Р., където нощувал и пътувал всеки ден до И.. Нощувките му били единственото, което ответникът заплатил.

„БЛЕС СТРОЙ“ ЕООД не изпълнило задължението си за заплащане на командировъчни разходи за дневни пари, дори и в минималния размер, предвиден в действащото трудово 1 законодателство.

Трудовите възнаграждения, които следва да му бъдат изплатени възлизат в размер на 3 420 лв. /три хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляващи:

•основно трудово възнаграждение за месец май 2023 година в размер на 1 020 лв. /хиляда и двадесет лева/;

•основно трудово възнаграждение за месец юни 2023 година в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/;

•основно трудово възнаграждение за месец юли 2023 година в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/.

„БЛЕС СТРОЙ“ ЕООД дължи възстановяване на командировъчни разходи дневни по 40лв. /четиридесет лева/ на ден за периода 05.05.2023 г. до 31.07.2023 г„ възлизащи на сумата в размер на 3 520 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева/.

Ведно с изплащане на неизплатените трудови възнаграждения и командировъчни разходи, претендира заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 300 лв. за полагащите се 5 /пет/ дни платен годишен отпуск.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „БЛЕС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.

„Дойран “ № 160, офис 206, представлявано от у.С.Д.Г., да заплати на И. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: обл. Пазарджик, общ. Ракитово, гр. Ракитово, следните суми:

• Основно трудово възнаграждение за месец май 2023 година в размер на 1 020 лв. /хиляда и двадесет лева/, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 137,49 лв. /сто тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ до 31,05.2024 г.;

•Основно трудововъзнаграждение за месец юни 2023година в размер на 1 200 лв.,ведно с мораторна лихва за забава в размер на 150,34 лв. /сто и петдесет лева и тридесет и четири стотинки/ до 31.05.2024 г.;

•Основно трудово възнаграждение за месец юли 2023 година в размер на 1 200лв. , ведно с мораторна лихва за забава в размер на 136,78 лв. /сто тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ до 31.05.2024 г.;

•Командировъчни разходи - дневни по 40 лв. /четиридесет лева/ на ден за периода 05.05.2023 г. до 31.07.2023 г., възлизащи на сумата в размер на 3 520 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева/, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 401,23 лв.

• Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 300 лв. /триста лева/ за 5 /пет/ дни платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 34,20 лв.

/тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ до 31.05.2024 г., Главница в общ размер на 7 240 лв./ седем хиляди двеста и четиридесет лева/ и лихва в общ размер на 860,04 лв.

/осемстотин и шестдесет лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до момента на окончателното плащане на сумите по нея.

В срок е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват. Твърди се, че 2 представеният от ищеца трудов договор бил проект, а реалният бил за работа на половин работен ден, както това е отразено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че ищецът не се явил на работа нито веднъж за периода от сключването до прекратяването на трудовия му договор; че никога не е бил командирован от работодателя. Твърди се, че през втората половина на м.юли 2023год. работодателят найсетне се свързал с ищеца и му предложил да прекратят подписания трудов договор по взаимно съгласие, като му изплатил „договореното възнаграждение“, за което представя 2бр. касови ордери. С оглед неизпълнение на задълженията си по договора се твърди, че ищецът неоснователно претендира и обезщетение на основание чл.224 от КТ, както и лихва за забава.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Направил е изявление за отказ от иска на основание чл.215 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД вр. чл.215 ал.1 от КТ, който отказ е приет и в тази част производството по делото е прекратено. Налице е и изявление за изменение на размера на останалите искове – съгласно приетото заключение на ВЛ – допуснато от съда.

Ответната страна не изпраща представител в проведеното второ по ред и последно о.с.з.

Представена е писмена защита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

І. По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:

Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е представен трудов договор от 05.05.2023год./приложен на л.6 от делото/, който е надлежно подписан от работодателя и работника, изготвен е в изискуемата съгласно чл.62 от КТ форма и има изискуемото съгласно чл.66 от КТ съдържание. Трудовият договор е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ – за неопределено време, считано от 05.05.2023год. Видно от същия е, че на ищеца е определено основно месечно трудово възнаграждение – 1200лв., като е приел да изпълнява длъжността „геодезист“ в “БЛЕС СТРОЙ“ ЕООД, без фиксирано работно място, с продължителност на работния процес – 5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време.

По делото се установява /обстоятелствена част на приетото заключение на ВЛ В.В./, че съгласно справка изх.№153882330014416 от 05.05.2023год., сключеният с ищеца трудов договор е регистриран с продължителност на работния процес - 5 дни в седмицата, 4 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време.

Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед №2/08.08.2023год. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 31.07.2023год., като заповедта е връчена на ищеца на 08.08.2023год. В същата е посочено, че работното време е 4 часа дневно.Страните не спорят относно датата на прекратяване на трудовото 3 правоотношение /въпреки отразеното прекратяване с дата, предхождаща тази на издаването на заповедта/ и претенцията на ищеца за трудово възнаграждение е с посочена крайна дата – 31.07.2023год. Претендира и лихва за забава по исковете – с краен период 31.05.2024год.

Ответното дружество твърди, че представеният по делото трудов договор е „проект“, като впоследствие ищецът изрично поискал договорът му да бъде на половин работен ден, какъвто е вписан в НАП, както и че неслучайно такъв намален работен ден е вписан в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства – що се касае до доказващите очертанията на трудовото правоотношение документи, съставени между страните по делото. Представеният от ищеца трудов договор не е оспорен, съответно ответникът не е представил доказателства страните да са подписали друг трудов договор или допълнително споразумение, което да внася промяна в уговореното първоначално работно време от 8 часа. Съгласно чл.118 ал.1 от КТ работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, като едностранно работодателят може да увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя – чл.118 ал.3 от КТ. Всички останали промени относно параметрите на трудовото правоотношение могат да се променят със съгласието на двете страни по трудовия договор – чл.119 от КТ. Без значение се явява фактът, че в НАП вписаната продължителност на работния ден на ищеца е 4 часа, т.к. това е процес, върху който работникът или служителят не влияе пряко /информацията се подава от работодателя/, а на следващо място - за установяване на продължителността на работния ден са от значение съответните документи, които се съдържат в трудовото досие на ищеца, респ. които са представени по делото, а такива за 4-часов работен ден на ищеца не са налице.

Ответникът не е изпълнил и задължението си да представи длъжностна характеристика на ищеца, като в о.с.з. пълномощникът адв. Й. заявява, че такава не се пази в дружеството.

Ищецът твърди, че при действието на трудовия договор полагал труд в населено място, различно от уговореното в трудовия договор, а именно – в гр.И.. Твърди, че ответното дружество трябвало да му заплаща командировъчни разходи, да заплаща нощувките му, т.к. бил настанен в гр.Р. и пътувал всеки ден до гр.И.. Твърди, че работодателят заплатил само нощувките във вр. с командироването му.

Ответникът твърди, че : ищецът не е полагал труд нито един ден – въпреки сключения трудов договор; че „работното му място“ е седалището на дружеството; че ищецът не бил командирован, а в о.с.з. пълномощникът заявява, че в гр.И. ответното дружество няма обекти. Същевременно в отговора се твърди, че след многократно търсене на ищеца, през втората половина на м.юли 2023год., работодателят предложил на ищеца /въпреки твърденията същият да не е полагал труд нито ден/ да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие, което било направено, както и предложил да му изплати „договореното възнаграждение“, което също било направено и за което с отговора са представени 2 бр. разходни касови ордери за сумата съответно 900лв. и 1300лв. Датиран е само РКО за сумата от 1300лв. - №1 от 04.08.2022год. Като основание за изплащането е изписано – „аванс“. С 4 определението за насрочване на делото по реда на чл.140 от ГПК съдът изрично е дал указания и на двете страни да заявят за какво са издадени ордерите, действително ли е изплатена на ищеца и кога. В писмено изявление /л.58 от делото/ ищецът е заявил, че е получил тези суми във вр. с командироването му, като с тях трябвало да заплати нощувките и част от разходите си за престой в гр.И.. Не посочва дата, но заявява, че сумите са получени в рамките на процесния период на действие на трудовия договор. В първото проведено по делото о.с.з., в което се явява процесуален представител на ответника – адв.Й., последният заявява /въпреки дадените изрични предварителни указания на съда с определението на основание чл.140 от ГПК/, че не може да отговори на този въпрос. Твърди, че от ищеца се очаквало да извърши геодезични измервания във вр. със строеж в Североизточна България; че не е бил командирован, т.к. разрешението за строеж е от края на м. юли и в гр.И. няма обекти.

Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c6a6815-0f76-4baa-b39b-7d5d54695344