Решение № 506 от 04.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 04.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ – ти състав, в публично заседание проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12872 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 59497/14.08.2019 г. от „М.д.“

ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Живко Стефанов Желязко срещу „Е.П.“

АД ЕИК: *********, адрес ***:, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“ No 258, с която е предявен установителен иск за приемане за установено, че „Енерго - Про Продажби“ АД ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258 дължи на „М.д.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на частен правоприемник на потребителя К. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 19.00 /деветнадесет/ лева, представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 22.05.2017г. без основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП № **********/22.05.2017г., за партида с абонатен

№ ********** и клиентски

№ **********, на която титуляр е К. Х. Й., ЕГН **********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от датата на подаване на заявлението 12.07.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10983/2019 г. по описа на ВРС, 50 състав.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Ищецът сочи, че съгласно договор за цесия от

25.06.2019г. „М.д.“

ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от управителя Живко Стефанов Желязков, чрез надлежно упълномощения адвокат Красимир Димов Тодоров - ВАК, е придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева, представляваща платена на 22.05.2017г. без основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП № **********/22.05.2017г., за партида с абонатен

№ ********** и клиентски

№ **********, на която титуляр е К. Х. Й., ЕГН **********. За сключения договор К. Х. Й., ЕГН ********** е уведомил длъжника „Енерго Про Продажби“

АД с нарочно уведомление с Вх.№5151833/27.06.2019г.

Твърди, че сумата от 19.00 лева, която представлява такса повторно включване, била заплатена на 22.05.2017 г. от потребителя без основание, тъй като „Е.П.“

АД не отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по принцип се извършва от друго търговско дружество - „Енерго Про Мрежи“ АД (сегашно име „Електроразпределение север“

АД. Сочи, че клаузата на чл. 37, ал.

1, изр.

2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго Про Продажби“

АД („Продажбата на ел. енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е.П.“

АД цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия“) противоречи на чл. 122 - 124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от потребителя. „Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им“ - аргумент от разпоредбата на чл. 124 ЗЕ. Твърди, че такава е и практиката на ВКС - Решение

№ 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността, респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.

Сочи, че тъй като е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон, нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

2 Закона за защита на потребителя. Твърди неравноправност и по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП, като сочи, че при наличие на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер, като потребителят бива поставен в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Сочи, че е налице нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал.

2 т.

1 ЗЗП с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2 ал.2 ЗЕ.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че прекъсването на захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните задължения на последния. Захранването на праводателя на ищеца било преустановено на 22.05.2017 г. по причина - неизпълнение на договорни задължения на последния, изразяващо се в неплащане на ел. енергия, за които са издадени Фактура

№ **********/10.03.2017г. на стойност 96,44 лв. с падеж/срок на плащане до/ 25.04.2017 г. Посочената фактура не била заплатена от абоната в посочения срок. На 23.05.2014г. след заплащане на процесното задължение било възстановено снабдяването на праводателя на ищеца.

Ответното дружество твърди, че е налице е правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия. Сочи, че съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго

-

Про Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, каквото в настоящия случай е било налице. Твърди, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго Про Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, или след като клиентът заплати на „Енерго Про Продажби" АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Твърди, че доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлява заплащане на вид мрежова услуга. Излага, че съгласно т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Твърди, че на основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Така, макар разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Електроразпределение Север" АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител - „Енерго -

Про Продажби" АД.

Навежда твърдения, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север" АД на адреса на потребление.

Излага, че клаузата чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.

122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай се твърди преустановяването на снабдяването с ел. енергия да е поради незаплатени задължения за консумирана от абоната ел. енергия. На 27.05.2014г. снабдяването на клиента е възстановено. На основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното дружество.

Сочи, че Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора, напротив, изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на абоната. Излага, че видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП преносът се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос, ли плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.

Твърди, че снабдяването на абоната, праводател на ищеца, с електрическа енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването. Сочи, че фактическото ползване на ел. енергия е свъзрано с договора за покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването" като процес. Сочи, че заплащането на таксата от 19,00 лева е условие за възстановяване на правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което няма нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във възстановяване на преноса на енергия. Навежда извод, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.

124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя, предвидени по закон.

Твърди още, че посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.

Оспорва твърденията в исковата молба за неравноправност на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закон за защита на потребителите, като излага следното:

1. Посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.

2. Чл.

37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба допълва постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а напротив - тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат поправени, като сочи идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на причините, довели до преустановяването му.

3. Не е налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме, че клаузата „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора", като твърди, че абонатът е знаел, че при неизпълнение на задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата на енергия до обектът му ще бъде преустановен и че за възстановяване на същата следва да заплати такса Твърди,че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна, тъй като същата не попада в обхвата на чл. 146, ал.