Разпореждане № 6017 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6017 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Д. Р. като разгледа докладваното от Е. Д. Р. Наказателно дело частен характер № 20231110216682 по описа за 2023 година

Производството е по реда на член 250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Подадена е тъжба от П. И. Й. срещу М. П. Т. за престъпление по член 148, ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК.

В тъжбата се посочва, че П. И. Й. е директор на ОДЗ ** ''***“ в град София. Детето на М. Т. посещавала детското заведение през учебната 20222023 година. На 25.09.2023 година Т. подала жалба до община „Сердика“, кмета на София, Министерство на здравеопазването, СРЗИ и Инспектората към МОН, в които се твърдяло пропуски в организацията на работата на ръководеното от Й. ОДЗ. В сигнала Т. твърди, че дъщеря й Л. С. М. се заразила с варицела поради това, че е стояла в общата група на преболедували и непреболедували деца „ натъпкани без въздух за дишане и варицела, кашлящи и сополиви деца“ В сигнала е посочено, че на 21.11.2022 година във вайбър група е получено предупреждение, че в една от групите има въшки, за което не било изпратено предупреждение от Й.. Твърди се, че Й. не е издала предписание, което да послужи пред ТЕЛК за дете със специални образователни потребности. Т. посочва, че децата са „принуждавани да лежат неподвижно и безшумно в леглата“ и пиенето на вода им се позволява в „определени моменти“, в резултата на което поради дехидратация при медицинско изследване на дъщеря й се открили кристали в урината.

Следващият пункт в сигнала е свързан с двора на детската градина, който бил в „окаяно състояние“ и „децата станаха посредници на едни комплексирани 1 жени на средна възраст, защото не им отърва“. Сочи се, че внучката на Й. е облагодетелствана относно сервираната на децата храна и Й. не прегърнала по случай Първи март единствено детето на Т.. Т. твърди, че Й. я нарекла в публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ „дъното“ като „поименно и пред всички родители“ й написала името.

Съдът наМ., че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление по следните съображения:

М. Т. е упражнила правото си да подаде жалба до компетентните институции, което право й е гарантирано както в член 45 от Конституцията на Република България така и в член 10 КЗПЧОС. ЕСПЧ е имал възможност да разгледа сходен и почти идентичен казус с разглеждания по делото М. и други срещу България (обединени дела 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61836/11), по което е постановено решение от 12.07.2016 година. ЕСПЧ е разгледал жалбата на господин З., който е изразил предположение в хода на производство по съставяне на АУАН, че един от полицейските служители е употребил алкохол.

ЕСПЧ в своето решение е изтъкнал, че „тези твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното положение на съответните длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни санкции срещу тях. Но те са направени от жалбоподателите при упражняването на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да се справи с такъв проблем. Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона (вж. Z., § 26; K., § 28; и S., § 42, всички цитирани по-горе) и служи за поддържане на доверието в публичната администрация.” (параграф 88 от решението). По-нататък съдебният състав е обсъдил, че подсъдимите по делата за обида и клевета не са разполагали с някакво специално качество – военнослужещи, държавни служители, адвокати или журналисти, които професии предполагат един по-висок стандарт, от гледна точка на гарантираното от конвенцията право на свободно изразяване, а се касае за частни лица, които се възползват от правото си да подават жалби и възражения пред компетентните органи. ЕСПЧ дори окачествява репресивни действия, ограничаващи гарантираното в член 10 КЗПЧОС, и търсенето на наказателна отговорност на лицата като „задушаване на подаването на жалби срещу длъжностни лица, които образуват производствата, довели до тях.” 2

(параграф 93 от цитираното решение „М. и други срещу България”).

Сезирането на институциите със сигнали за закононарушения, нередности при извършване на определена дейност, дори и съдържащи оценъчни понятия относно качествата на личността, срещу която се подава сигнала, не може да бъде третирано като осъществяване на престъпния състав на престъплението клевета, тъй като по този начин бе се изключило право на гражданите, гарантирано не само от Конституцията, но и от норми на международното право, ратифицирано по предвидения ред.

Така мотивиран и на основание 250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.1 от НПК, Софийски районен съд, НО, 21-ви състав

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД 16682/2023 година по описа на СРС, НО, 21-ви състав.

Да се уведоми частния тъжител и повереникът.

Определението по аргумент на член 250, ал.4, изречение второ от НПК подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред състав на СГС по реда на глава 22 от НПК, считано от датата на уведомяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3