Решение № 595 от 29.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 595 гр. Пловдив,29.10.2019година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Елена

Калончева, като разгледа докладваното т.д.№1030 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Т. ,ЕГН **********, с адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Я.Д.,***“ АД с ЕИК *********, седалище -гр. * и адрес на управление- бул. „***.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ***около

*** часа в гр. *, в зоната на кръстовището между бул. ***“ и ул. „*** е станало пътнотранспортно произшествие, при което е настъпил удар между лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“ ,с рег. № РВ **** СК, управляван от К.Н.Т., и управлявания от ищеца мотоциклет „Сузуки RF 600“ с рег. № РВ **** А. Шофьорът на лекия автомобил не е реагирал на смяната на сигнала на светофара на ул. „***“ от зелен на жълт, навлязъл е в кръстовището на червен сигнал, а след това не е реагирал на отклоняването на мотоциклета и с това е предизвикал ПТП, макар да е имал техническата възможност да избегне удара. В резултат на настъпилото произшествие ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура /двуглезенно счупване/ на десния крак- счупване на голямо и малко пищялните кости в долната им част в областта на глезенната става; контузия на лява колянна става, контузия и кръвонасядане на лявата гръдна половина и контузия на левия лакът.

Непосредствено след ПТП Т. е транспортиран от екип на ЦСМП – * до УМБАЛ „С. Г.“, където му е оказана първа помощ, а ден по-късно пострадалият е приет в Отделението по ортопедия и травматология, където са му направени комплексни изследвания, проведена е антибиотична и антитромботична терапия. Извършено е също оперативно лечение- открито наместване на фрактура на десния глезен с вътрешна фиксация – тибия и фибула и метална остеосинтеза с поставяне на ботушна гипсова лонгета. Т. е изписан на дата 08.08.2017 г. , с препоръки да ходи с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак. В резултат на получените от ПТП травматични увреждания ищецът бил общо 180 календарни дни в отпуск поради временна нетрудоспособност. От преживяното Т. изпитал интензивни, негативни изживявания, силна уплаха, стрес, емоционална и физическа болка.

Травмираното място се подувало, съпроводено с промяна в цвета на кожата около самия глезен, както и видима деформация на крайника, предизвикана от разместването на счупените кости. Налице била пълна невъзможност за движение на пръстите на засегнатия крак и трудно придвижване за продължителен период от време. След инцидента се наложило пострадалият да прибягва до чужда помощ за задоволяване на част от битово-хигиенните си нужди, което допълнително засилило чувството на неудобство и дискомфорт. Перманентната болка, която изпитвал, довела до системен прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.

Сочи се, че за лечението си ищецът направил разходи, възлизащи на 1 138 лв., за които представя фактури. Изложено е още, че щети са нанесени и върху притежавания от него мотоциклет „Сузуки RF 600“, подробно описани в уточняваща молба вх. № 2728 / 28.01.2019 г., и определени в общ размер на 1500лв.

Твърди се, че с решение №842/2018 г. по реда на чл. 78а от НК, постановено по анд № 2199/2018г. и влязло в сила на 06.06.2018г., Районен съд – * е признал К.Н.Т. за виновна за настъпването на процесния инцидент, тъй като при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата и с това е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на М.Т.Т.. Твърди се и че към датата на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Хонда джаз“, рег.№РВ **** СК, е била застрахована при ответното дружество със застраховка №BG/02/117002003685, с период на покритие 22.07.2017г. – 21.07.2018 г. На 16.05.2018г. ищецът предявил претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, по повод на което била образувана щета №********** по описа на дружеството. С писмо изх. №НЩ-3630/31.05.2018г. застрахователят изискал представяне на допълнителни документи за произнасяне по преписката, които ищецът представил с молба вх. №ОК-400930/20.06.2018г. и молба, изпратена по пощата и получена на 07.08. 2018г. Въпреки това в 3-месечния законоустановен срок за произнасяне ответникът не определил и не изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от Т. неимуществени и имуществени вреди.

С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М.Т.Т. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, станало на ***., както и сумата от 1 138 лв. / в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като е посочена сума 1380лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи по лечение и възстановяване на ищеца, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне по претенцията – 16.08.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 100 лв. – частичен иск от претенция в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени щети върху мотоциклет „Сузуки RF 600” с рег.

№ РВ **** А. В съдебно заседание, проведено на 30.05.2019г., е допуснато по реда на чл.214,ал.1 от ГПК изменение размера на предявения иск за обезщетение за вреди на мотоциклета от 100 лв. до пълен размер -1366,10 лв. Претендират се разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адвокат Н.Ш., депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковете са допустими, но ги оспорва по основание и размер. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба, и твърдяната причинно-следствена връзка между произшествието и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди. В отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че такова е налице, тъй като Т. е предприел напълно несъобразена с конкретната пътна обстановка маневра- обратен завой и после завой наляво, за да продължи по посока бул. „***“, бул. „***“, при това на място, където е забранено да се извършва обратен завой – върху пешеходна пътека – като не е спазил задължението си да пропусне автомобила и е направил завой наляво на червен сигнал на светофара. Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с икономическата и социална действителност, конкретните обстоятелства, критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и наложила се съдебна практика. По отношение на претенцията за възмездяване на имуществените вреди, представляващи разходи по лечението на Т., твърди, че в тежест на ищеца е да установи, че е било наложително да бъдат извършени, каквито доказателства не били ангажирани с исковата молба. Според ответника, необосновани са и претенциите, касаещи заплащане на щетите, нанесени по мотоциклета, с мотив, че липсват доказателства същите да са пряко следствие от процесното пътнотранспортно произшествие. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от представеното решение №842 по анд №2199/2018г. на ПРС /влязло в сила на 06.06.2018г./, че с това решение подсъдимата К.Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, затова че на 23.07.2017г. в гр. *, на кръстовището на бул. „***” с ул.”***”, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № РВ **** СК, е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1 ;чл.20, ал.2; чл.31, ал.1 и чл.31, ал.7 от ЗДвП/, при което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М.Т.Т., изразяваща се в двуглезенно счупване на десния крак /счупване на голямо и малко пищялните кости в долната им част, в областта на глезенната става/, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв.

Установява се от приложената към исковата молба медицинска документация, че след настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът е транспортиран от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „С. Г.“- гр. *, където са му направени изследвания, на 24.07.2017г. е приет в УМБАЛ ”*”АД, Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза

-фрактура бималеоларис крурис декстра, на 25.07. 2017г. е извършена оперативна интервенция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- тибия и фибула, редон дренаж, изписан е на 08.08.2017г. с подобрение, като са дадени препоръки да ходи с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак, както и да продължи антитромботичната терапия с предписаните медикаменти.

На ищеца са издадени 6 бр. болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 24.07.2017г. -19.01.2018г.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при станалото на ***г. пътно-транспортно произшествие на ищеца са били причинени –счупване на десните голямо и малко пищялни глезена, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник; контузии на лявата колянна става, левия лакът и лявата гръдна половина, които поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, както и кръвонасядане на лявата гръдна половина, което е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето. На 25.07.2017г. на ищеца е извършена операция с цел наместване на счупените костни фрагменти на десния крайник и по този повод са поставени метални импланти за фиксирането им, което от своя страна е довело до пълно обездвижване на долния десен крайник. В заключението е посочено, че непосредствено след инцидента Т. е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. Според експерта, последният е с продължителност пет-шест месеца при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за каквито няма данни в случая. Отразено е в заключението, че след оперативната интервенция пострадалият не е трябвало да стъпва на десния крак още 45 дни, нуждаел се е от частична помощ при обслужване, след това е трябвало постепенно да започне да натоварва и раздвижва крака, което е траело 5-6 месеца до пълното му възстановяване. При извършения преглед на ищеца експертът е установил, че по външната повърхност на дясната глезенна става и на дясната подбедрица, в среднодолната трета, има постоперативни белези с дължина 5 см и съотв. 10 см. Сочи се от вещото лице, че при промяна на времето и при физическо натоварване е възможно пострадалият да изпитва болки в областта на счупванията. Заявява се, че направените от ищеца разходи- за закупуване на импланти, които не се поемат от Здравната каса, както и за потребителска такса са относими към лечението му. При изслушване на експертното заключение в съдебно заседание, проведено на 30.05.2019г., вещото лице д-р Б. е пояснил,че поставените на ищеца импланти следва да бъдат задължително премахнати, при което на същия предстои още една операция.

Според изслушаното в хода на производството заключение на АТЕ, изготвено от вещото лице инж. С.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие-водачът К.Т. е управлявала лек автомобил „Хонда Джаз” по платното за движение на ул.”***” в посока от изток на запад ;през това време М.Т. е управлявал мотоциклет „Сузуки” по платното за движение на същия път, в същата посока, като при навлизане в кръстовището е извършил маневра –обратен завой, а след това с маневра- завой наляво се е насочил към източното платно на бул. „Руски” в посока- север. При приближаване на кръстовището Т. не е реагирала на смяната на сигнала на светофара на ул. ”***” от зелен на жълт, нито след това на отклоняването на мотоциклета наляво, при което е настъпил удар между превозните средства.

Разпечатката съдържа 25 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c690917-86b3-4ed6-b6a4-43cef7b73caf