Решение № 1201 от 21.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501607 по описа за 2024 година

С Решение № 1568 от 09.04.2024 г., пост. по гр.д. № 15 055/2023 г. на РС - Пловдив е осъдено „ Белла България „ АД, ЕИК 115141090 да заплати на основание чл. 200 от КТ на Ю.

П. Д., ЕГН – ********** сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди от увреждане – счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, вследствие трудова злополука от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.

Така постановеното решение се обжалва изцяло – от въззивника –ищец в отхвърлителната му част, от въззивника – ответник в осъдителната част.

Въззивницата Д. поддържа, че присъдения размер от 20 000 лв. не отговаря на критерия за справедливо обезщетяване на вредите, тъй като се явява занижен спрямо действителното претърпените такива. Съдът не е съобразил в достатъчна степен характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания. В тази насока акцентира върху следните факти и обстоятелства: трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, съпроводено със значителни по степен болки, особено силни непосредствено след травмата и в период до три месеца след това, във вр. и с поставените три заключващи метални винта; болките и страданията продължили и през рехабилитационния период и така са търпяни за период от 5 – 6 месеца, като не са напълно отшумели и понастоящем; пълно обездвижване на ръката за период от 40 дни след травмата, довело до силно затруднение при извършване на елементарни житейски дейности и самообслужване; претърпяна втора оперативна интервенция за премахване на металните тела; ориентировъчен срок за продължителност на оздравителния процес и временна нетрудоспособност от 270 дни и възможни болки при движение на ставата и след този срок; неприключил и до момента оздравителен процес, невъзстановени мускулна сила и обем на движение на дясното рамо;

1 възрастта на пострадалата.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителнатеа част и уважаване на иска изцяло. Претендират се направените за двете инстанции разноски.

Въззивникът – ответник поддържа, че присъденото обезщетение в размер на 20 000 лв. е завишено. Счита, че съдът не отчел релеванти за размера му факти и обстоятелства, а именно: че трудовата злополука е настъпила не в помещението, в което ищцата осъществява трудовата си дейност и не при пряко изпълнение на трудовите й задължения, както и без намесата и участието на други негови служители; изпълнени от страна на работодателя на всички нормативни изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че така изложените са от значение за размера на обезщетението, макар отговорността на работодателя да е безвиновна. Поддържа, че продължителния период за възстановяване над обичайния се дължи на обективни фактори, за които въззивникът не носи отговорност – възрастта на ищцата / *** г. / и налично отпреди нейно заболяване – радикулит, както и несвоевременно предприета рехабилитация за раздвижване на ръката.

Счита, че кредитирайки показанията на свид. К.К. - син на ищцата и така явно заинтересован от изхода на спора в нейна полза, а също така и осъждан, макар и реабилитиран, съдът е нарушил нормата на чл. 172 от ГПК. Счита, че некредитирайки тези показания възведените болки и страдания се явяват недоказани, т.к. други доказателства за тях не са ангажирани.

Освен това поддържа, че свидетелят не е депозирал показания за периода на обездвижване на крайника и затруднения при обслужването, в показанията му липсвала и конкретика относно здравословното и психическо състояние на ищцата по време на оздравителния процес. Поддържа възраженията за освобождаване от отговорност поради груба небрежност на пострадалата, евентуално – за съпричиняване. В тази насока твърди, че след като ищцата е паднала на равна и суха повърхност, в добре осветено помещение и без наличие на каквито и да е външни фактори, способстващи да предизвикат падането й, то е явен факта, че тя не е проявила и елементарното старание и внимание.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размер на присъденото обезщетение.

Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата на ищцата с доводите, поддържани във въззивната му жалба срещу решението – казани по горе.

Въззиваемата Д. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на насрещната страна. Поддържа, че присъденият размер обезщетение от 20 000 лв. не надхвърля действително претърпените болки и страдания и тяхната продължителност. Същите са безспорно установени от заключението на СМЕ и съдът правилно е приел, че процесът по зарастване на костната тъкан е приключил, но не е приключил процесът на възстановяване на подвижността на ръката и обичайния обем движения в раменната става. Присъдения размер на обезщетението е съобразен с обстоятелствата, че възрастта на ищцата и прибавената шийна компонента радикулит спомагат за все още невъзстановените мускулна сила и обем на движенията. От представените по делото медицински документи се установява, че веднага след сваляне на обездвижващата превръзка ищцата е започнала рехабилитация. Неоснователни са и възраженията за проявена груба небрежност и съпричиняване на вредоносния резултат. Конкретни действия/бездействия на ищцата за настъпване на злополуката не са установени по делото. Възражението за груба небрежност е недоказано и от субективна страна, т.к. за да е налице такава то е необходимо пострадалият да е предприел действията/бездействията съзнателно, като се е надявал да предотврати вредоносния резултат – в каквато насока доказателства липсват.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ю. П. Д., ЕГН – ********** срещу „ Белла България „ АД, ЕИК 115141090 иск с правно основание чл. 200 от 2

КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 25.03.2023 г., при която е получила увреждане / счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост /, довело до продължителна временна нетрудоспособност и причинило й силни болки и страдания. Претендирания размер обезщетение е 50 000 лева.

По делото е безспорно установено, че към 23.05.2023 г. страните са били в трудово правоотношение, съгласно трудовия договор ищцата е заемала при ответника длъжността „ *** „, която изпълнявала в цех за месопреработка в село ***. На 22.05.2023 г. застъпила на работа нощна смяна / от 22 ч. до 06 ч. на 23.05. / и около 01 ч. на 23.05. след регламентирана почивка, придвижвайки се от столовата на цеха в посока към тоалетната се подхлъзнала и паднала на дясното си рамо, вследствие падането получила фрактура на хирургическата шийка на дясната раменна кост. Злополуката е призната за трудова по надлежния ред – представено по делото Разпореждане на съответното ТД на НОИ от 01.06.2023 г..

Няма спор и е установено от заключението на назначената по делото СМЕ, че така полученото увреждане е в пряка причинна връзка с падането върху твърда повърхност / пода на столовата / и е причинило неимуществени вреди, предст. физически болки, физически и психологичен дискомфорт, съответно и негативни изживявания от емоционално естество.

Няма данни – не се и твърди, ищцата да е причинила злополуката умишлено.

Следователно е осъществен фактическия състав на безвиновната отговорност на рабоотдателя по чл. 200 от КТ и искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните.

Спорът между страните пред настоящата инстанция е досежно размера на дължимото се обезщетение.

Този размер се определя от решаващия съд по справедливост / чл. 52 от ЗЗД /.

Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място вида на полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.

От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се установява, че причиненото на ищцата вследствие трудовата злополука увреждане е фрактура на дясна раменна кост / счупване на хирургическата шийка на костта /. Проведеното лечение е първо оперативно / открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с поставяне на метална остеосинтеза /, осъществено в болнично заведение в гр. ***и протекло без усложнение. При изписването на ищцата от болницата на 26.05.2023 г. й е поставена мека обездвижваща ръката превръзка за период от 40 дни, след свалянето й са проведени 4 рехабилитационни курса по раздвижване на ръката при физиотерапевт. Ищцата е търпяла физически болки и дискомфорт / поради невъзможността да движи ръката си / за целия период на лечението - в т.ч. и за периода на рехалибилитацията, която също е била болезнена. Болките от фрактурата са били интензивни в първите два - три месеца, а след това със затихващ интензитет. Към датата на изготвяне на заключението / януари 2024 г. / ищцата все още ползва отпуск поради временна нетрудоспособност, т.к. не е напълно възстановена. Конкретно оздравителния 3 процес, касаещ зарастването на костната тъкан на раменната кост е приключил, но не са възстановени мускулната сила и обема на движение на рамото и съответно цялата ръка / ротаторния маншон на раменната става /, като за бавното им – макар и обичайно според експерта досежно продължителността му възстановяване, способстват фактори, нямащи отношения към злополуката, а именно възрастта на ищцата / *** г. / и налично нейно заболяване – радикулит, ошипяване в шийния отдел на гръбначния стълб, като същите оказват влияние и върху болезнеността при движенията на ръката. И при завършване на оздравителния порцес са възможни според експерта налични болки и дискомфорт при движението на ставата.

Свидетелят К.К.- син на ищцата, депозира в с.з. на 15.02.2024 г. показания, че след злополуката се завърнал от *** – където живее и работи, за да се грижи за майка си, която вследствие фрактурата не можела да извършва и елементарни битови дейности. Същата търпяла много силни болки в началото, пиела обезболяващи. Болки има и сега при движения на ръката над определен обем, като същата не е възстановена до степен да извършва нормалния обем движения. Продължава да приема обезболяващи. По лекарска препоръка „ пироните „ следва да бъдат отстранени след 2, 3 месеца.

Пред настоящата инстанция са приети в хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК представените с въззивната жалба на ищцата издадени от УМБАЛ *** ЕАД - ***Епикриза от 16.04.2024 г. и Болничен лист за временна нетрудоспособност. Видно от епикризата, на 13.04.2024 г. ищцата е постъпила в болничното заведение за екстракция на металната остеосинтеза на дясната раменна кост, стационарното лечение е проведено в периода 13.04.2024 г. – 16.04.2024 г., преминало е успешно и без усложнения. Болничният лист за временна нетрудоспособност е за периода 13.04.2024 г. - 16.05.2024 г., като след 16.04.2024 г. лечението е в режим домашно амбулаторен.