Разпореждане № 586 от 19.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 586 гр. Благоевград, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500555 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 5022/26.02.2026г., подадена от Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***г, чрез адв. Р. Б., с адрес ***, срещу Решение № 36/16.01.2026г., постановено по гр.д. № 2079/2025г. по описа на РС- Благоевград.

С жалбата са наведени оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, неправилно възприемане на задължителната практика на ВКС, липса на установени факти, обосноваващи прекъсване на давността и поради необоснованост и вътрешна противоречивост на мотивите.

В жалбата са изложени съображения за липса на валидно изпълнително действие в релевантния период от 12.10.2017г. до образуване на изпълнително дело.

Сочи се, че първоинстанционния съд е приел, че с молбата за образуване на изп. д. № 768/2017г. е налице прекъсване на давността.

Изтъква се, че образуването на изпълнително дело не представлява действие по принудително изпълнение. Сочи се, че съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.,не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело. Образуването на изпълнително дело не засяга правната сфера на длъжника; не реализира изпълнителен способ; не предполага наличие на обект на изпълнение и тази дата е правно ирелевантна за прекъсване на давността.

Сочи се, че в районният съд с искането от 28.05.2019г. за справки и евентуални запори не се прекъсва давността.

Изтъква се, че справките представляват подготвителни действия за евентуално бъдещи изпълнителни действия. Сочи се, че съгласно ТР № 2/2015г. извършването на справки не представлява изпълнително действие, а по отношение на искането за запор не е установено наличие на банкова сметка; не е доказано изпращане на запорно съобщение; не е доказано 1 връчване не е доказано съществуване на вземане. Сочи се също, че без съществуващ обект по чл. 450 ГПК запорът е юридически невъзможен.

По отношение искане за запор при „Банка ДСК“ от 10.07.2019г. се сочи, че искане за запор върху несъществуваща сметка не реализира изпълнителен способ, защото запорът по чл. 450 ГПК предполага съществуващ годен обект. Ако длъжникът няма сметка липсва вземане към банката, липсва обект на запора, липсва материален ефект и не е налице изпълнително действие.

По отношение искане за запор при „Зираат Банк“ от 02.08.2021г. поддържа се с жалбата, че отново не е доказано наличие на сметка или реализиран запор. Съдът не е индивидуализирал номер на сметка, дата на запорно съобщение, дата на връчване, правен ефект. Изтъква се, че формалното искане за налагане на запор върху несъществуваща сметка не е достатъчно, за да породи прекъсване на погасителната давност.

По отношение искане за запор при „Общинска банка“ от 23.05.2023г. сочи се, че отново липсва установен обект, не е доказано наличие на сметка или реализиран запор.

По отношение искане за запор върху трудово възнаграждение от 11.04.2024г. поддържа се от въззивната страна, че не е доказано съществуване на трудово правоотношение към датата на искането, а запорът върху трудово възнаграждение предполага съществуващо трудово правоотношение, връчване на работодателя и възникване на задължение за удръжки. Едва, след изтичане на давността, на 28.06.2024 г. е реализиран запор.

Поддържа се с въззивната жалба, че районният съд е възприел неправилно практиката на ВКС. С Решение № 50014/15.01.2025г. на ВКС по гр.д. №787/22г. по въпрос за приложението на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес при дела, образувани до 26.06.2015г., с изрично обсъждане на режима на ППВС 3/1980г. и последващото тълкувателно развитие (ТР № 2/2013; ТР № 3/2020; тълк. дело № 2/2023 и др.). Застъпва се становище, че това решение не въвежда безусловно правило „всяка молба прекъсва давността“, а разглежда последиците от висящността/прекратяването и от новото искане, поставящо начало на ново изпълнително правоотношение.

Сочи се, че

Решение № 50014/2025г. на ВКС действително сочи, че „водещо значение има искането на кредитора“, включително и когато исканият способ не се осъществи по причини, независещи от кредитора, напр. поради бездействие на съдебния изпълнител.

Изтъква се, че това разрешение е условно, т.е. приложимо само ако са налице факти, установяващи редовно и годно искане за конкретен изпълнителен способ; обективна възможност за осъществяване на този способ; причина, независеща от взискателя, поради която действието не е реализирано (напр. доказуемо бездействие на ЧСИ), а не липса на обект на изпълнение или формално „запитване“ без последици. Решението изрично разграничава молбата за проучване на имущество, която сама по себе си не прекъсва давността, от молба, която е съединена с искане за запор/възбрана върху установено имущество и е редовна по чл. 426 ГПК. Решението предполага установим обект и годност на изпълнителния способ да се реализира.

2

Посочва се в жалбата, че PC е използвал формулировката за „водещото значение на искането“, за да приеме, че всяка молба за запор към банка (или към работодател) прекъсва давността сама по себе си, без да установи съществуващ обект на запор (сметка/вземане); предприето действие от ЧСИ (запорно съобщение/връчване/правен ефект); причината за неуспеха да е независеща от взискателя (напр. бездействие на ЧСИ), вместо липса на обект.

Застъпва се становище, че това е разширително тълкуване, което не следва от Решение № 50014/2025г.

По отношение на Определение №2561 от 08.10.2024г. по т.д. №512/24г. на ВКС се сочи, че същото е постановено по чл. 288 ГПК (филтър за допускане), но съдържа ясен систематичен преглед на задължителната практика по чл. 116, б. „в“ ЗЗД и т. 10 от ТР № 2/2013. В него се подчертава, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с: предприемането на действие за принудително изпълнение и всяко изпълнително действие в рамките на конкретен способ (запор/възбрана/опис/насрочване на опис/продан и др.). Сочи се също, че определението изрично отбелязва тезата от т. 10 от ТР №2/2013, че образуване на дело, проучване, справки и др. не са изпълнителни действия и че искането за прилагане на способ прекъсва давността, защото ЧСИ е длъжен да го приложи, но по закон давността се прекъсва с предприемането на действие за принудително изпълнение. Изтъква се, че определението не отменя нуждата от индивидуализация на факта кое точно действие е предприето, кога, по кой способ и какъв е правният му ефект и не въвежда презумпция, че „молба = действие“.

В жалбата са изложени и съображения, съгласно които давността е изтекла, а именно начален момент 26.06.2015г. (ТР № 3/2023 г.) и краен момент 26.06.2020г., като в този период няма доказано валидно изпълнително действие и няма прекъсване.

Сочи се, че правото на принудително изпълнение е погасено, запорът по изпълнителното дело е наложен едва на 28.06.2024г. след изтичане на давността.

Изложен е и принципен аргумент за недопустимост на „вечна изпълняемост“. Сочи се, че ако всяка молба прекъсва давността, то кредиторът може безсрочно да поддържа изпълняемостта чрез формални искания, институтът на давността се обезсмисля, а длъжникът остава в постоянна правна несигурност. Изтъква се, че това противоречи на чл.

110 и чл. 117 ЗЗД, принципа на правна сигурност и на защитната функция на давността.

Иска се от въззивния съд да уважите жалбата, като отмени решението на първоинстанционния съд, уважи предявения иск и присъди на жалбоподателя направените от нея разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, от която в срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

3

Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчика, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 18.06.2026г. от 9.00ч., за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

4