Определение № 1918 от 16.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1918 гр. Варна, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500887 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София, чрез адв. М. срещу определение № 2272/22.02.2024г. по гр.д. №3527/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставенa без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение № 4130/18.12.2023г., постановено същото дело, на осн. Чл.248, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател навежда оплаквания, че при преценката относно основанията за изменение на решението в частта за разноски, районният съд не е съобразил кумулативна наличност на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че още с отговора на исковата молба страната изрично е признала наведения от ищеца факт относно погасяването по давност на правото на ответника на принудително изпълнение, а отделно от това е призналa и иска. Счита, че извънсъдебното изявление относно готовността на дружеството да предприеме принудителни действия не може да изключи приложението на чл. 78,ал. 2 от ГПК. Цитира съдебна практика, според която отговорността за разноски, при уважаване на иска с правно осн. чл. 439 от ГПК, за кредитора възниква само ако той е предприел действия по принудително изпълнение на вземане след погасяването му по давност.

Намира, че отразяването на вземанията в ЦКР не може да се квалифицира като повод за предявяване на иска, тъй като с подобно деклариране кредиторът изпълнява задължения, вменени му с нормативен акт. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което разноските останат в тежест на ищеца.

1

Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр. д.№ 3527/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Г. Р. Г. иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13823,00 лв.- задължение по договор за кредит от 17.12.2003г. г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, по който има качеството на поръчител за вземанията по който е издаден изпълнителен лист и е било образувано изп. дело № 3086/2006 г. по описа на ДСИ към РСВарна, прекратено с постановление от 06.12.2018г., което вземане е било прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на „ЕОС Файнънс“ ООД с договор за цесия от 10.12.2007 г., а „ЕОС Файнънс“ ООД, от което дружество ответникът е придобил вземанията с договор за цесия от 29.02.2016г., поради погасяване по давност.

С исковата молба ищецът се е позовал, че правото на принудително изпълнение на ответника е погасено поради изтекла давност. Интересът си от иска е основал на отказа на насрещната страна да извърши заличаване на дълга в Централния кредитен регистър, както и на отправени извънсъдебни претенции за плащане.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорил допустимостта на иска, но евентуално, при преценка за неговата допустимост, е признал същия. Отново с отговора на исковата молба ответникът е отправил покана към ищеца за получаване оригинала на изпълнителния лист.

С постановеното по делото Решение № 4130/18.12.2023г., предявеният иск е изцяло уважен, като разноските за възложени в полза на ищеца. За да възложи разноските в полза на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че ответната страна, с извънсъдебното позоваването на изискуемо притезание, е станала повод за завеждане на делото.

С молбата си по чл. 248, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало разноските да останат в тежест на ищеца, без да е направило искане за присъждането им в собствена полза. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките по чл.

78, ал. 2 от ГПК.

Възлагането на разноските в полза на ответника, респективно тежест на ищеца, по уважения иск е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, 2 дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото. По смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай ответникът, в срока за отговор, е признал предявения иск. Спорна е втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно повода за завеждане на делото.

Поначало поводът за завеждане на иска по смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане, на правото, на което се позовава или отрича ищецът по спора. В случая при иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК това е правото на принудително изпълнение, а не самото материално право, удостоверението с изпълнително основание. В този смисъл при преценката относно повода за завеждане на делото, следва да се съобрази дали ответникът е накърнил защитавания с установителния иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК интерес, тоест дали е предприел действия по принудително удовлетворяване, макар погасеното право на изпълнение, а не дали извънсъдебно се е позовавал на съществуването на материалното правото (вземането).

Погасителната давност, на която ищецът се позовава като погасяващо правото на принудително изпълнение факт, не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено. Погасена е само възможността на кредитора да предприеме неговото принудително удовлетворяване.

Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. Целта на регистъра е да кумулира данни за кредитна задлъжнялост, вкл. да послужи при преценката, която банките и финансовите институции извършват относно платежоспособността на клиентите си. Отказът на кредитора да извърши заличаване на удостовереното с изпълнителен лист вземане в Централния кредитен регистър, не е противоправен.

Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване също, не представлява повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение по реда на чл.439, ал. 1 от ГПК. Такива действия не са противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил само ако предприеме действия 3 по принудително изпълнение на погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право (така Определение № 468/18.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4586/2018г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната там съдебна практика).

В случая няма данни към датата на депозиране на исковата молба срещу ищеца да е заведено изпълнително производство за събиране на дълга.

Напротив, от приложеното изпълнително дело №3086/2006 по описа на СИС при Варненски районен съд е видно, че същото е прекратено преди завеждане на иска. Нещо повече, с отговора на исковата молба ответникът, освен че е признал иска, е поканил ищеца да получи оригинала на издадения изпълнителен лист, с което в още по-голяма степен демонстрира отказа си да търси принудително събиране на дълга.

С оглед на изложеното, и като приема, че ответният взискател не е станал повод за предявяване на признат иск, въззивният съд намира, че отговорността за разноски не следва да се възлага нему. Определението, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Тъй като ответникът (сега частен жалбоподател) с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е поискал присъждане на разноски в собствена полза, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, а следва да останат така както са направени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2272/22.02.2024г. по гр.д. № 3527/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставенa без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София за изменение в частта за разноските на Решение № 4130/18.12.2023г., постановено същото дело, на осн. чл.248 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4130/18.12.2023г., по гр.д. № 3527/2023г. по описа на Варненски районен съд в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5