Определение № 253 от 26.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Кюстендил, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251500600299 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК, приложима съгл. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ от Териториално отделение –Дупница към Районна прокуратура –гр.Кюстендил срещу ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от

31.03.2025 г., постановено по НОХД № 1009/2024 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

С ч.протест се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилност на определението. Считат се за неоснователни изводите на ДнРС за неграмотност на подсъдимия и противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива.

Първият от тях- за неграмотност на подсъдимия, се намира за неоснователен, предвид твърдението на подсъдимия, че е завършил начално образование и миналите му осъждания. Отбелязва се и че на досъдебното производство многократно е дадена възможност на подсъдимия С. да заяви,че е неграмотен и твърдението, че са му дадени документи само да подпише, е несериозно. Вторият извод на ДнРС се смята за неоснователен от прокурора, предвид изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, според които животните са дадени на подсъдимия за отглеждане срещу заплащане и той ги е приел със задължение, през месец септември, да ги върне на М., което задължение не изпълнил. Затова, според прокурора, по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Моли се за отмяна на протестираното протоколно определение и връщане на делото на ДнРС за насрочване на с.з. и призоваване на лицата по делото.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС) счете, че подадения в срок частен протест, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт е допустим, но частично неоснователен, предвид следните съображения:

1

Срещу ответника по частния протест и подсъдим В. К. С. е водено досъдебно производство (ДП) № 374/24 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, същото като прокурорска преписка (пр.пр.) с вх.№ 2070/2024 г. и ДП № 946/2024 г. по описа на ТО-Дупница към РПКюстендил.

По дос.п-во, на 23.08.2024 г., С. е разпитан като свидетел, в протоколът за който е посочено, че е с начално образование.

С постановление от 15.11.2024 г. на разследващ полицай В. К. С. –роден на ********, с ЕГН **********, е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършено на неустановена дата, в началото на м.10.2022 г., на която дата противозаконно присвоил чужди движими вещи-11 бр.овце и 3 бр.агнета, на обща стойност 4 060 лв., собствените на В.В.М. от село Делян, които владеел (дадени му за отглеждане, срещу заплащане). Постановлението му е предявено на 26.11.2024 г., след което е и протоколът му за разпит, като в двата акта данните относно степента му на придобитото образование, както и на съдимостта, са различни.

В постановлението е записано от разследващия полицай, че С. е със „завършено основно образование“ , а в протокола за разпит-че е с „начално образование“ . И в двата акта е отразено, че са му разяснени правата, които има като обвиняем по членове-53, 55, ал.1,3 и 4, чл.91, 93, 94, 96, 97, 115, 219, ал.4 и глава тридесета „а“, съдържанието на всеки от които е пренесен от НПК почти дословно (на 2 страници), което освен, че е довело до ненужно увеличаване на обема на постановлението и протокола за разпит, не позволява установяване на причината за констатираното различие. Протоколът за разпит съдържа изявление на обвиняемия, че е прочел протокола лично, вярно е записан и за верността му се подписва.

В постановлението е вписано и изявление на обвиняемия, за това, че информацията за правата като обвиняем му е предоставена на разбираем език и по разбираем за него начин; че постановлението му е предявено ( като с ръкопис са изписани датата и часа), както и че е получил препис от постановлението лично, след което с ръкопис е изписано : „Не желая адвокатска защита“. И двата акта са подписани в графи „обвиняем“.

След приключване на ДП, е изготвен и внесен от ТО-Дупница към КнРП в ДнРС обвинителен акт, с който е повдигнато и предявено обвинение срещу подсъдимия за престъплението, за което е привлечен с постановлението за привличане като обвиняем. Въз основа на него е образувано производството по НОХД № 1009/2024 г. (или № 2024 151 02 01009, където 2024 г. е годината на делото, а 1009 е номерът му в съда) по описа на ДнРС, насрочено в открито с.з. за провеждане на разпоредително заседание на 10.02.2025 г. По време на заседанието подсъдимият заявил, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането на съда, но не ги е чел и не знае, за какво става въпрос, тъй като не знае да чете, не е посещавал училище и няма завършено образование. След това изявление съдът му предоставил правна помощ и отложил делото поради нередовното призоваване и неявяване на пострадалия. В следващото с.з., на 31.03.2025 г., ДнРС дал ход на разпоредителното заседание и назначил на подсъдимия за служебен защитник адв.Р.. Снел самоличност на подсъдимия, според която подсъдимият е без образование, неграмотен. Подсъдимият заявил, че е получил документите, но не ги е прочел, не е запознат с тях, тъй като не може да чете и не е учил изобщо. Съдът предоставил възможност на страните да изразят становище относно въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, каквото първо изразил прокурора, а след това пострадалият М. направил единствено искане за заплащането му от подсъдимия на сумата от 4 060 лв. –представляваща стойността на овцете и агнетата, като след него становище по цитираните въпроси изразил адв.Р.. След това с протоколно определение съдът приел предявения гражданския иск и конституирал пострадалия като граждански ищец (независимо, че е предявен след започване на разпоредителното заседание). Със следващото протоколно определение ДнРС постановил, че прекратява съдебното „следствие“ (очевидно погрешно е изписано „следствие“ вместо „производство“) и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на визираните по-горе процесуални нарушения.

Последните съдът посочил в мотивите на определението си, като преди това констатирал, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ДП и в обв.акт. За 2 такива приел:

-на първо място- установената неграмотност на подсъдимия, тъй като по негово изявление не е ходил на училище, не знае да чете и пише, което обстоятелство налагало задължителна защита на ДП и каквато не му била осигурена, в резултат на което е допуснато отстранимо процесуално нарушение, налагащо връщане на делото на прокурора.

В определението си съдът констатирал и че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, защото:

- на първо място, е налице противоречие между обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му, доколкото в обстоятелствената част е посочено, че животните са били във владение на трето лице, а обвинителният акт е по чл. 206, ал.1 НК и

-на второ място- не са описани действията, с които е осъществено изпълнителното деяние на това престъпление, доколкото не е посочено, с какви действия е извършено разпореждането с животните.

КнОС счита, изводът на ДнРС за неграмотност на подсъдимия за необоснован, тъй като не е подкрепен от надлежен писмен документ

(напр. издаден от Регионално управление на образованието –Кюстендил или

МОН), съдържащ информация относно наличието или липсата на образование, респ.посещение/ отписване на/от училище от подсъдимия. Липсват и гласни или други писмени доказателства, съдържащи данни относно грамотността/неграмотността на подсъдимия.

По настоящето дело, не може да бъде направен несъмнен и категоричен извод за неграмотност на подсъдимия само въз основа на твърдението му за такава, доколкото на досъд.п-во 2 пъти е заявил, че има начално образование и 1 път, че е завършил основно образование. По време на същото изобщо не е посочил, че не може да чете и/или пише, а напротив -подписал е постановлението си за привличане, протоколите за разпит като свидетел и обвиняем, като не е оставил съмнение относно способността му да чете. Прави впечатление, обаче, че липсва негов ръкопис на предварителната проверка (приложена към ДП), по време на която е дал сведение под диктовка, чрез ръкописен запис от полицейски служители - факт, който може да сочи на неграмотност у подсъдимия или на бавно, трудно, нечетливо или погрешно изписване на думите. Не е ясно и дали действително не познава българската азбука подсъдимият и изобщо не може да чете. Този факт е съмнителен, предвид управлението на автомобил от подсъдимия и придвижването му с него по различни населени места, което е установено от справката му за съдимост и показанията на пострадалия свидетел, който в сведението си от 19.04.2024 г. на предварителната проверка е заявил и че подсъдимият му се представял с лично име Р., а не с истинското му лично име В., както и че е установил действителното му име и местоживеене след собствено проучване.

Предвид гореизложеното КнОС счита, че е спорен въпросът за грамотността на подсъдимия, като категоричен извод за наличие на такава не може да бъде направен въз основа на доказателствата по делото.

3

КнОС споделя съображенията на ДнРС за несъответност на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Според обстоятелствената му част подсъдимият е имал фактическа власт върху предмета на престъплението - овцете и агнетата само докато ги е транспортирал от двора на собственика им - пострадалия М. до „стадото на приятеля на подсъдимия, до което той уведомил пострадалия, че ще ги закара да ги отглежда и пасе.

Не става ясно от обв.акт, каква точно е окончателната уговорка между подсъдимия и пострадалия, и какви са били задълженията на подсъдимия по нея, както какво е било отношението му към предмета на делото, а именно - само да закара животните на място, на което прецени, за да бъдат от друг отглеждани или той лично (респ.чрез наети от него пастири) е трябвало да ги отглежда, като ползва и млякото.

Като се има предвид, че субект на престъплението по чл.206, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има фактическа власт върху предмета на престъплението на правно основание-владее или пази този предмет, то от съществено значение е ясно и категорично да се посочи, имал ли е такава подсъдимия и какво е било отношението му към предмета на делото.

Не става ясно, тъй като липсват факти, с какви точно действия е извършил подсъдимия изпълнителното деяние на престъплението, което, както при престъплението по чл.201 от НК, се изразява в „присвояване“ и се осъществява чрез неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес, посредством фактически или правни действия.

За да е налице обсебване, е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я смята за чужда и започва да я държи като своя. Изпълнителното деяние може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да бъде върната, който отказ следва да е противозаконен.

Недопустимо, в обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът е посочил, че обв.С. не е представил доказателства за твърдението му, че животните са ги изяли чакалите и не може да ги върне. За този факт, в наказателния процес, съгл.чл.107, ал.3 от НПК, прокурорът и/или разследващия орган дължат събиране на доказателства, защото като органи на досъдебното производство, следва да събират и проверяват, и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.