Определение № 334 от 30.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. София, 30.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600533 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Инициирано е с частна жалба, депозирана от адв. М.М. от САК– упълномощен защитник на подсъдимия М. А. М., срещу протоколно определение от 15.01.2025 г., постановено по НОХД № 14081/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94–ти състав, с което в производство по чл. 270 от НПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на взетата по отношение на него марката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, а именно в „Домашен арест“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че в мотивите си правилно решаващият съд е приел, че изминалият период от време, в който се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение, е новонастъпило обстоятелство. Независимо обаче, че в съдебната фаза на наказателния процес, законодателят не е предвидил максимален срок за задържане, в жалбата се инвокират доводи, че срокът на изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража" за подсъдимия от месец и половина, в достатъчна степен води до извода, че интензитетът от опасност от укриване или извършване на друго престъпление от страна на М. М. е намалял. Излагат се и твърдения, че в атакуваното протоколно определение, решаващият съдебен състав не обсъдил направеното конкретно искане за това по отношение на подсъдимия да бъде наложена втората по степен мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“. Сочи се, че мярката за неотклонение „Домашен арест" би била най-адекватна по воденото срещу подсъдимия наказателно производство, като от една страна би гарантирала срочността на водения наказателен процес, а от друга страна би охранила в по-пълна степен правата на подсъдимия. В заключение се счита, че 1 с определяне на мярка за неотклонение „Домашен арест" по отношение на подсъдимия М. М., която да се изпълнява на адрес: гр. София, ул. *******, биха се изпълнили целите на мерките неотклонение визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 57 от НПК, поради което е и релевиратото в жалбата искане за постановяване на определение, с което да се отмени обжалваното протоколно определение от 15.01.2025 г., постановено по НОХД № 14081/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав и да се измени взетата мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, а именно в „Домашен арест".

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

С обвинителен акт от 16.10.2020 г., Софийската районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия М. А. М. обвинение за извършени престъпления с правна квалификация по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 1 от НК, като към датата на внасяне на обвинителния акт спрямо подсъдимия е изпълнявана взетата с Определение от 26.03.2020 г. по ВНЧД № 1111/2020 г. по описа на СГС мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2 000 лева, както и е действала и взетата с Постановление от 26.03.2020 г. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България".

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД Nº14081 по описа за 2020 година на СРС, НО, 94-ти състав.

В проведено на 11.12.2023 г. открито съдебно заседание, първоинстанционният съд, по повод на отправено искане от прокурора, на основание чл. 287, ал. 1 от НП, е допуснал изменение на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение за кражба, като му е дал следната правна квалификация–чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" от НК.

Поради смърт на член на съдебния състав, с разпореждане от 10.09.2024 г. съдът е постановил провеждане на ново разпоредително заседание, насрочвайки го за 02.10.2024 г.

На посочената дата поради влошеното си здравословно състояние подсъдимият М. А. М. не се е явил пред съда, за което е представил болничен лист за временна нетрудоспособност за времето от 26.09.2024 г. до 10.10.2024 г., вследствие на което делото е било отложено за нова дата–25.10.2024 г.

На проведеното на 25.10.2024 г. открито съдебно заседание, подсъдимият отново не се е явява, като за невъзможността му да присъства, защитникът му е представил медицински документи– епикриза, удостоверяваща, че М. М. е постъпил в УМБАЛ „Св. Анна" на 23.10.2024г. с оплаквания за силни болки в корема и подуване, болничен лист за временна нетрудоспособност за времето 2 от 25.10.2024 г. до 22.11.2024 г., както и медицинско удостоверение, относно невъзможността си за явяване пред органите на съдебната власт в посочения период. Разглеждането на делото, предвид уважителните причини за неявяване на подсъдимия, е отложено за 02.12.2024 г.

В проведено на 02.12.2024 г. разпоредително заседание съдът, по постъпило искане по чл. 270, ал. 1 от НПК от Софийска районна прокуратура, обосноваващо необходимостта от промяна на изпълняваната спрямо подсъдимия М. А. М. мярка, съобразявайки наличната по делото информация, че подсъдимият е нарушил, наложената му с Постановление от 26.03.2020 г. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, като на 27.10.2024 г. направил опит да напусне страната с полет за Кралство Белгия, както и предвид обстоятелството, че съгласно представените по дело медицински документи към момента на извършване на въпросното деяние същият се е водел временно нетрудоспособен, поради наличие на здравословни проблеми, е намерил, че са налице кумулативно основанията на чл. 68а и чл. 66, ал. 1 от НПК и изменил изпълняваната спрямо М. А. М. мярка за неотклонение от „Парична гаранция“ в размер на 2000 лева в „Задържане под стража".

Определената и наложена с протоколно определение от 02.12.2024 г., по отношение на подсъдимия М. А. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража" по настоящето наказателно производство, потвърдено с определение от 19.12.2024 г., постановено по ВЧНД № 8131/2024 г., по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав, се явява актуална мярка за неотклонение.

В съдебно заседание на 15.01.2025 г., с протоколно определение, постановено по НОХД № 14081/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав, в производство по чл. 270 от НПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на взетата по отношение на него марката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, а именно в „Домашен арест“. Първият съд е мотивирал отказа си, като е приел, че от събраните в досъдебното производство доказателства са налице данни, въз основа на които може да се изведе обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към деянието предмет на обвинението, както и е счел че липсва промяна в обстоятелствата по делото, сочещи че опасността подсъдимия да се укрие е с намалял интензитет. В допълнение решаващият съд е посочил, че освен изтеклия срок на задържане на подсъдимия, не са посочени други нововъзникнали обстоятелства от личен, семеен или здравословен характер, които да обосноват основателността на искането за изменение на мярката за неотклонение.

Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящето въззивно наказателно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е 3 подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма. Същото е направено в законоустановения седемдневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК това искане е основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства, обуславящи нейното изменение.

За да продължи обаче изпълнението на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът следва да установи, че задържаният е привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ характер, за което може да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, както и че към момента е налице обоснованост на подозрението, поне на пръв поглед, че именно подсъдимото лице е съпричастно към престъплението, в което е обвинено, както и при доказано наличие на една от двете опасности–да се укрие или да извърши престъпление (арг. от чл. 63, ал. 1 НПК). Освен това, съгласно действащата нормативна уредба и практиката на Европейския съд за защита на правата на човека, следва да се установи и че задържането не е самоцелно, а цели приключване на наказателния процес.

Подсъдимият М. А. М. е с повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б" от НК и по чл.

345, ал. 1 от НК. Едно от престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от свобода от три до петнадесет години, като се твърди деянието, да е извършено в условията на опасен рецидив.

Настоящият въззивен съдебен състав е на мнение, че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното деяние, който извод на този етап се подкрепя от събраните в производство доказателствени източници, годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото въззивно частно производство. В този смисъл въззивният съд ще посочи единствено, че обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, се извежда от съществуващите към момента достатъчно доказателства, подкрепящи обвинението, така както то е повдигнато с обвинителния акт.

По отношение на следващата предпоставка съдът намира, че същата е налице, доколкото към настоящия момент не е настъпила промяна в 4 интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление.

Необходимо да бъде посочено, че взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение към настоящия момент се явява съобразена с личността на същия. Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, като за две от тях е изтърпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“. По делото са налични данни и за осъждане в Р. Гърция, с влязъл в сила съдебен акт, с който на М. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода" в размер на шест месеца, отложено с изпитателен срок в размер на три години. На следващо място обвинението за кражба е за деяние извършено в условията на опасен рецидив, обстоятелство насочващо към извод за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, което е индиция и за съществуваща опасност от извършване на престъпление.

Настоящият състав намира, че предвид установеното по делото процесуално поведение на подсъдимия М. А. М. към настоящия момент са налице и достатъчно данни за наличието на опасност лицето да се укрие.

Същият е привлечен към наказателна отговорност по прокурорска преписка № 47010/2024 г. по описа на СРП, за това, че на 27.10.2024 г. се е явил пред ГКПП за контрол и проверка на за преминаване границата на страната, с което подсъдимият е нарушил взетата по настоящето наказателно производство мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната".

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c678bab-6780-40f9-8c75-5dfac0fa1565