Решение № 159 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 353/2023
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Петя Кръстева Георгиева, Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.35, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.300 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.414 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.414, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Д. Г. Ц. като разгледа докладваното от Петя Кр. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е образувано по повод въззивна жалба на Е. Х. М. ЕГН ********** чрез защитникът му адв.Б. П. от БАК против присъда № 3/17.02.2023г. по НОХД № 397/2022г., с която Районен съд-Айтос е признал подсъдимия Е. Х. М. ЕГН **********, в това, че на 08.07.2022г. около 15:00 часа в гр.******, обл.Бургас в ресторант „*******“, находящ се на ул.„***********“ № **, стопанисван от фирма „***********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – псувал управителя на фирмата М.Д. Г., изпълняващ служебните си задължения с думите „майка ти да еба“ и „ти за коя се помисли, ако искам мога да те изкъпя в пари“, към която посегнал и блъснал с ръка и се заканвал със саморазправа, с думите „довечера ще ти изпратя двама човека и си до там“ - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок от една година; както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на 1 диспозитива на присъдата в интернет сайта на Община Айтос за срок от една седмица, като на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.2 от НК /относно квалифициращия признак „изключителна дързост"/.
В жалбата се съдържат оплаквания, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, поради това, че деянието не съставлява престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а има признаците на административно нарушение, което следва да се санкционира по Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство, като съда приложи разпоредбата на чл.305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК вр. чл.301, ал.1, т.2 от НПК. Въвеждат се твърдения за пропуск в доказателствения анализ на първоинстанционния съд по отношение на основния факт, както и липса на доказателства за осъществен състав на престъпление. Иска се отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан за престъплението хулиганство, като същият бъде санкциониран по реда на Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство. Наред с това при условията на алтернативност е направено искане за изменение на присъдата чрез намаляване срока на наложеното наказание „пробация“ от една година на шест месеца.
Въззивната жалба е подадена от легитимиран субект, в законоустановения преклузивен срок, пред компетентния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Е. М. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Моли съда за отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан за престъплението хулиганство, и бъде санкциониран по реда на Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство. Алтернативно иска изменение на присъдата, чрез намаляване срока на наложеното наказание.
Подсъдимият М. поддържа становището на защитника, като моли съда да му наложи административно наказание.
Според представителя на Окръжна прокуратура-Бургас въззивната жалба е неоснователна, поради липса на основанията по чл.334, т.2 и т.3 от НПК.
Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована. Аргументира становище за съответствие на присъдата с фактите, установени от доказателствената съвкупност. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, като разгледа жалбата независимо от посочените в нея основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК намира следното:
На 19.10.2022г. Районна прокуратура-Бургас, ТО-Айтос е внесла в Районен съд- Айтос обвинителен акт срещу подсъдимия Е. Х. М. съдържащ 2 обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това че на 08.07.2022г. около 15.00 часа в гр.*****, обл. ****** в ресторант „*******“, находящ се на ул.„************“ № **, стопанисван от фирма „**********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - псувал управителя на фирмата М. Д. Г. изпълняващ служебните си задължения с думите „майка ти да еба“ и „ти за коя се помисли, ако искам мога да те изкъпя в пари“, към която посегнал и блъснал с ръка и се заканвал със саморазправа, с думите „довечера ще ти изпратя двама човека и си до там“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на глава двадесета от НПК, като на 17.02.2023г. в съответствие с чл.300 от НПК, след приключване на съдебното следствие е дал ход на съдебните прения, като след изслушването на последната дума на подсъдимия се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата. Присъдата е подписана с електронен подпис в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ на 17.02.2023г. в 11:13:42 часа, след което е обявена на страните същия ден, в съдебно заседание в присъствието на прокурора, защитника и подсъдимия.
С разпореждане № 88/17.02.2023г., подписано в 15:14:41 часа председателят на състава служебно е констатирал, че са налице основания по чл.414, ал.1, т.1 от НПК за тълкуване на присъда № 3/17.02.2023г. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2023г. от 13:00 часа.
С определение, постановено в съдебно заседание на 24.02.2023г. Районен съд-Айтос е допуснал тълкуване на присъда № 3/17.02.2023г. по НОХД 397/2022г. по описа на съда, като диспозитива на същата следва да се чете: „ Признава за виновен подсъдимия Е. Х. М., роден на ********* г. в гр.*******, с адрес: с.**********, общ.*******, обл.*******, ******* гражданин, семейно положение – ******, образование – *********, съдимост – *********, месторабота – строителен работник в *********, ЕГН **********, в това, че на 08.07.2022г. около 15:00 часа в гр. ******, обл.
******* в ресторант „*********“, находящ се на ул.„**********“ № **, стопанисван от фирма „***************, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – псувал управителя на фирмата М. Д. Г., изпълняващ служебните си задължения с думите „майка ти да еба“ и „ти за коя се помисли , ако искам мога да те изкъпя в пари“, към която посегнал и блъснал с ръка и се заканвал със саморазправа, с думите „довечера ще ти изпратя двама човека и си до там“ - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го осъжда на „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; задължителни 3 периодични срещи с пробационен служител - за срок от една година; както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на диспозитива на присъдата в интернет сайта на Община ****** за срок от една седмица, като на основание чл.304 от НПК оправдава подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.2 от НК /относно квалифициращия признак „изключителна дързост"/.“
Настоящата инстанция намира, че в хода на производството пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.301, ал.1, т.1 от НПК при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В случая с обвинителния акт е повдигнато обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което с присъдата подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.2 от НК /относно квалифициращия признак „изключителна дързост"/, а за престъпление по чл.325, ал.1 от НК му било е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок от една година; както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на диспозитива на присъдата в интернет сайта на Община Айтос за срок от една седмица. Основен принцип в наказателното право е законоустановеност на наказанието. Съгласно чл.35, ал.2 от НК наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. Първоинстанционният съд е наложил посоченото наказание на подсъдимия М. без да се произнесе с присъдата виновно ли е извършено деянието, тъй като съгласно чл.301, ал.1, т.1, пр.3 от НПК същата следва да даде категоричен отговор на този въпрос.
Констатирайки този пропуск служебно, с разпореждане от същата дата, съдът е насрочил открито съдебно заседание на 24.02.2023г. за тълкуване на присъда № 3/17.02.2023г.. Необходимостта от това тълкуване на присъдата, както сам е констатирал в разпореждането, е обусловена от факта, че Районен съд-Айтос е осъдил подсъдимия и му е наложил наказание за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 от НК и същевременно го е оправдал за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, без да конкретизира в присъдата дали деянието, извършено от подсъдимия на 08.07.2022г. е извършено виновно. С определение от 24.02.2023г. Районен съд-Айтос е допуснал тълкуване на присъдата по НОХД 397/2022г., с което на практика е осъществено недопустимо допълване на липсващата воля на решаващия съд по отношение на вината. Съдът е искал да отстрани пропуска си, чрез производството по чл.414 от НПК, чиято цел е различна. В това производство съдът, разяснява понятно за страните действителната си воля, при възникнали съмнения или затруднения, като не може да допълва липсата на такава. От друга страна районният съд е тълкувал невлязла в сила присъда. Разпоредбата 4 на чл.414, ал.1, т.1 от НПК е категорична, че на тълкуване подлежат само влезли в сила присъди и определения, за които има затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им. Възможността за прилагане на този институт е след настъпване на правния стабилитет на съдебния акт, с влизането му сила.
В настоящия случай този процесуален дефект е довел до нарушение на процесуалните правила, което препятства правото на защита на подсъдимото лице да узнае волята на съда, да възприеме релевантните факти, да узнае виновен ли е за деянието, за което е наказан, след като с обвинителният акт е бил обвинен за деяние, за което е оправдан по съответния текст от закона. На практика правото на защита на подсъдимия в случая е било ограничено до степен, несъвместима с гаранциите по чл.6 от ЕКПЧ. Допуснатите по делото нарушения на процесуалните правила са съществени и отстраними. В случая тези нарушения са довели до опорочаване на съдебното производство и постановения първоинстанционен съдебен акт по съществото на делото. Те са от категорията на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК и са неотстраними от въззивния съд, като препятстват правомощията му да провери атакуваната присъда в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от посочените основания.
Предвид гореизложеното на основание чл.335, ал.2 с чл.334, т.1 от НПК обжалваната присъда следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на посочените отстраними съществени нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради което Бургаският окръжен съд, РЕШИ: