Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 16.09.2020, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 136/2020
Вид
Решение № 144
Подписан
16.09.2020
В сила
16.04.2021
Състав
ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 10 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал.1 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал.1 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 115, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 40, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 40, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 48а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 50, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • параграф 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№144/16.9.2020 г.

Гр.

Ямбол, 16. 09. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н.Г.Ж.,*** срещу Решение № 2153-28-27 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № РВ-3-28-00743018 /06.04.2020г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 07.04.2016г. до 31.05.2017г. в размер на 2869.85лв, от които 2163.90-главница и 705.95-лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание оспорващата Ж., редовно призована, явява се лично и с адвокат И. Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата, излага подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение. Представиха се писмени бележки.

Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата.

Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробно писмено становище.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С разпореждане № РВ-3-28-00743018/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 07.04.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 2869.85 (две хиляди осемстотин шестдесет и девет лв. и осемдесет и пет ст.), от които 2163.90 лв. - главница и 705.95 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. В разпореждането изрично е посочено, че на основание чл.

117а от КСО обжалването не спира изпълнението му.

Периодът, който подлежи на възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение е от 07.04.2016 г. до 31.05.2017 г., обхваща следните подпериоди:

- За периода от 07.04.2016г. до

13.05.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5156467, серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 14.05.2016г. до

12.06.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5228468, серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 23.06.2016г. до

02.07.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5390440, серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 09.01.2017г. до

07.02.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 7913412, серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 08.02.2017г. до

09.03.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8398825, серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 10.03.2017г. до

08.04.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8399237, серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 09.04.2017г. до

08.05.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8820798, серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

- За периода от 09.05.2017г. до

31.05.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 0248443, серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

Мотивът послужил за издаване и посочен в разпореждане № РВ-3-28-00743018/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че: „При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД, приключила с констативен протокол № КП-5-28-00589191\05.07.2019г. е установено, че за времето от 2014г. до 2018г. в дружеството са назначени 97 лица. Съгласно собственоръчно подписана декларация от съдружниците Й.Г.Й. и Т. Й.Г. посочените 97 лица не са им познати, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя са връчени задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 97 лица в това число и за Н.Г.Ж..

Неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за периодите от 18.03.2016г. до 26.07.2016г. и от 05.12.2016г. до 21.04.2019г. с декларация Образец № 1 за Н.Г.Ж. са заличени. Заличени са и сключените трудов договор № 62 от 18.03.2016г. и трудов договор № 86 от 05.12.2016г. в ТД на НАП офис Ямбол.“

Депозирана е Жалба с вх.№ 2103-28-9 от 08.06.2020 г. срещу Решение

№ 2153-28-27 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което са оставени без уважение жалбите на оспорващата против цитираното разпореждане.

Адм. орган се позовава на действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Цитира параграф

1, т. 3 от ДР на КСО, ”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че на основание чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Направен е извод, че в случая за Н.Г.Ж., не е възникнало осигуряване, понеже същата не е извършвала трудова дейност в дружеството „Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

В резултат на гореизложеното и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване изводът на адм. орган е, че на Н.Г.Ж., неоснователно са изплатени 2163.90 лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване.

Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО за лицето Н.Ж. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл.

3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В случая, видно от Констативен протокол №

КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г.

- 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище: гр. Ямбол, ул. „***“ 28, е констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %), като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „Й.“ ООД е бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството – 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д. Я.Д., С. Г. И. и Р. Й.Т.(с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й. показания при разпита му в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по делото. Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че трудовия договор № 86 от 05.12.2016 е сключила в офиса на ул.“***“ № 16 , за подготовка е дала документите на Й.Д., счетоводител и на другия ден започнала работа. Трудовият договор бил подписан и подпечатан от страната на работодател, към момента на подписването му от Ж.. Освен това оспорващата заяви, че към този момента е възприела Д. за работодател и пред нея е подписала договора, като на същия ден 05.12. 2016г. започнала работа. Работила в офиса като технически сътрудник – оформяне на документи за архивирането, копиране, изпълнявала задачи, които Д. й поставяла. Разбрала, че тя не й е работодател в момента, в който получила съобщение от НОИ, че трябва да връща пари, през 2019г. Работила е в офиса около 20 дни, след което поради проблем с бременността била в болнични от м. януари 2017г. Майчинството й свършвало месец юли 2019 г. До 22 април 2019 г. работила във фирмата на „Й.“ ООД, от 22 април започнала работа в община Тунджа. След като започнала работа в община Тунджа получила съобщение за връщане на пари от НОИ. От друга страна след приключване на майчинството, при поискване на направление за лекар, разбрала, че няма здравни осигуровки. На оформянето на трудовата книжка не присъства. През м. април 2019г. си взела от Д. оформена трудова книжка, не знае кой е полагал подписи в нея. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по делото, Ж. категорично заявява, че познава единствено Й.Д., както и че не познава свидетеля Й.Г.Й., управител на „Й.“ ООД.