Решение № 3521 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100501903 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20046503/06.07.2022 г. по гр.д. № 5874/2021 г. на СРС, 36 състав, съдът е осъдил Х. Г. М. да заплати на Д. Н. З. сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, емоционални и психически болки и страдания, вследствие на упражнено физическо насилие, психически тормоз и заплахи за здравето и живота за периода от края на 2018 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.02.2021 г., до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил иска на Д. Н. З. за горницата над сумата от 6000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.

Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения от Х. Г. М. срещу Д. Н. З. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания вследствие на отправяни от Д. Н. З. заплахи и закани за живота и здравето на Х. Г. М., неговата съпруга и майка, извършване на действия по физическа саморазправа с подкрепа на трети лица, непознати за Х. Г. М. лица от мъжки пол, за периода от началото на м. 02.2019 г. до датата на предявяване на иска – 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 20.04.2021 г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът е осъдил Х. Г. М. да заплати на Д.

Н. З. сумата от 1436 лева, представляващи сторени разноски по първоначалния и насрещния иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Д. Н. З. да заплати на Х. Г. М. сумата от 240 лева, представляващи сторени в производството разноски по 1 първоначалния иск.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Х. Г. М.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Поддържа се, че в случая е нарушено диспозитивното начало на гражданския процес. Поддържа се, че показанията на свид. Д. влизат в противоречие с представените по делото писмени доказателства, като в тази връзка се сочи, че макар свид. Д. да е посочила пред съда, че в началото на 2019 г. жалбоподателят е прерязал тръбопровода и канализацията на Д. З., то са представени сметки от Софийска вода с дати 22.02.2019 г. и 03.06.2019 г. Поддържа се, че СРС е показал и тенденциозно отношение, като не е взел предвид показанията на свид. Я., поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. Поддържа се, че Д. З. не е доказала пълно и главно претърпените от нея вреди, тъй като не е доказала именно жалбоподателят да е причинил тези вреди. Поддържа се, че доведените от Д. З. свидетели нямат преки наблюдения и не могат да установят причинната връзка в случая, като СРС е допуснал нарушение, като не е взел предвид показанията на свидетелите, доведени от страна на жалбоподателя. Твърди се, че дори от показанията на свид. Д. е видно, че жалбоподателят е бил обект на психически тормоз от безпредметни сигнали, подавани от Д. З.. Поддържа се, че макар свид. Т. да разказва за нападения от страна на жалбоподателя, то същият е заявил в съдебна зала, че не е бил пряк очевидец на такива. Твърди се, че от свидетелските показания на Т. също се установява провежданият тормоз над жалбоподателя. Поддържа се, че едно от найсилните доказателства за твърденията на жалбоподателя са показанията на свид. Г., чието присъствие само създава притеснение. Сочи се, че макар свид. Г. да е придружавал Д. З. при посещенията й при жалбоподателя, то свидетелят отново не е ставал свидетел на нито един сблъсък между страните по делото. Твърди се, че макар психиатричната експертиза да е отчела по-високи нива на стрес, то не се установява първоизточникът да е жалбоподателят. Сочи се, че самата Д. З. е твърдяла, че е стресирана поради запорирани сметки от ДАНС и възбрана на апартамента й, които не са били предизвикани от жалбоподателя. Поддържа се, че описваните от Д. З. симптоми са такива на менопауза. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно преки и непосредствени доказателства за това, че жалбоподателят е бил обект на системен психически тормоз за период от две години, упражняван от Д. З.. Поддържа се, че Х. М. е бил обект на легитимация на бивши служители на отряда за борба с организираната престъпност, които са били с оръжие, както и е бил обект на множество административни проверки. Поддържа се, че е станало ясно и по делото, че Д. З. е симулирала претърпяване на вреди, за да се снабди с медицинско удостоверение и да упражнява психически тормоз над Х. М.. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение като недопустимо и неправилно, отхвърляне на иска на Д. З. и уважаване на иска на жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Д. Н. З., с който последната оспорва жалбата на Х. Г. М.. Поддържа, че изложените от Х. М. пороци на решението на СРС не обуславят недопустимост на постановеното решение. Твърди, че са несъстоятелни доводите на Х. М., че неправилно е отхвърлен предявеният от него насрещен иск, доколкото по делото не се доказва да са претърпени неимуществени вреди от Х. М.. Твърди, че правилно не са взети предвид показанията на свид. Я., която се явява заинтересована от изхода на делото, тъй като поставен от нея рекламен трансперант е бил премахнат след сигнал на Д. З.. Твърди, че заинтересован от изхода на делото е и свид. П., който е разкрил, че е приятел на Х. М.. Поддържа, че показанията и на свид. Я. и на свид. П. са нелогични. Твърди се, че с решение на ВАС на Х. М. е предписано да възстанови незаконно прекъснатата от него ВиК инсталация на сградата. Сочи, че действително е установено, че са подавани сигнали до ДНСК, 2

НАП и общината, но не се касае за заплахи. Твърди, че не се установява лицата, които са посещавали Д. З., да са отправяли заплахи към Х. М.. Поддържа, че от всички събрани доказателства са доказани претърпените от Д. З. вреди. Твърди, че никъде в хода на производството не са правени твърдения от Д. З. във връзка с действия на ДАНС. Поддържа, че случаите на липса на менструален цикъл са след сблъсъци с Х.

М.. Излага подробни съображения, че по делото са доказани всички елементи за ангажиране на отговорността на Х. М.. Предвид изложеното моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от Х. М. част. Претендира разноски по делото.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д. Н. З., депозирана срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена частично претенцията срещу Х. М.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно.

Сочи се, че в първоинстанционното решение при определяне на дължимото обезщетение са взети предвид само два от множеството инциденти с участието на страните по делото. Поддържа се, че останалите доказани по делото инциденти са се осъществявали в рамките на две години и са допринесли в значителна степен за претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди. Поддържа се, че към неимуществените вреди се отнасят също така загубата на удоволствие от живота, страданията, болките, неудобствата, досадата от бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност и нереализиране. Твърди се, че всички посочени елементи са били доказани по настоящото дело, като настъпването им е следствие от множеството осъществени от Х. М. противоправни деяния спрямо Д. З..

Твърди се, че понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се касае до преценка на конкретни обективни обстоятелства, а именно – характера и степента на физическото увреждане, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, отраженията върху психиката на увредения, моралните страдания, икономическата обстановка, характера и степента на психическото увреждане. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди трябва да оразмери пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието. Сочи се, че при оценяване на неимуществените вреди може да се ползват обективен и субективен критерии, като и при двата метода в случая стойността на обезщетението възлиза на 10 000 лева с оглед причинените трайно настъпили психически разстройства – посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението. Твърди се, че тези състояния ще пречат на Д. З. в нормалния й социален живот, както и в професионалната й кариера. Поддържа се, че поради серията от непозволени увреждания Д. З. не може да упражнява дейността си. Твърди се, че първоинстанционният съд е неглижирал обстоятелството, че вследствие от поведението на Х. М. ищцата Д. З. има проблеми с менструалния цикъл, за което е представен амбулаторен лист от 28.09.2020 г. и амбулаторен лист от 28.09.2020 г. от гинеколог. Твърди се, че не са взети предвид от СРС причинените неимуществени вреди вследствие от отнетото право на жалбоподателката да се сдобие с рожба.

Поддържа се, че жалбоподателката е била жертва на десетки заплахи и реални нападения от страна на Х. М.. Сочи се, че в началото на процесния период Х. М. е създавал постоянни проблеми на жалбоподателката, като й е пречел да използва имота си; след това Х. М. е започвал да се държи арогантно спрямо жалбоподателката и придружаващите я майстори и брокери, като е станал причина за загуба на клиент на жалбоподателката; изнудвал е жалбоподателката, за да ремонтира последната баните и тоалетните в апартаментите му, както и да му прехвърли таванските си помещения и земята, в замяна на което жалбоподателката да може да използва имота си; отправял е заплахи спрямо жалбоподателката и сина й. Твърди се, че по делото са установени 3 търпените неимуществени вреди чрез свидетелските показания, писмените доказателства и приетата съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза.

Сочи се, че е установено по делото, че жалбоподателката е търсила помощ при психиатър, като са й предписвани медикаменти. Твърди се, че чрез свидетелските показания и приетите заключения се установява и причинната връзка между поведението на ответника Х. М. и настъпилите вреди. Поддържа се, че при определяне на дължимото обезщетение е необходимо да се вземе предвид и инфлационният процес. Предвид изложеното се моли да се присъди остатъкът от предявения от Д. З. иск до сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Х. Г. М., въпреки че препис му е връчен от СРС на 17.01.2023 г.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното: