Определение № 175 от 27.02.2017, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

175/27.02.2017г. гр.Перник

Пернишкият окръжен съд,гражданска колегия

На двадесет и седми февруари Година 2017

В закрито заседание в следния състав

Председател : Капка Павлова

Членове:1.

Димитър Ковачев

2.Петя Георгиева

Секретар

:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя ч.гр. дело № 47 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274,ал.1,т.2 вр.чл.413,ал.1, изр.второ ГПК . Същото е образувано по повод частна жалба, наречена „възражение“, подадена от М.А. С. против заповед за изпълнение на парично задължение №***г., издадена по гр.д.№05036 /2016г. по описа на ПРС в частта за разноските. Като довод за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част е посочено, че жалбоподателката от ***г. е настанена в Ц.н.с. т.- гр.Т. и поради това не е била уведомена за задълженията си към „ВиК“ ООД, гр.П.. Посочва се също, че жалбоподателката не стопанисва имота, който е наследствен.

Ответната страна по частната жалба не е изразила становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна поради което е процесуално допустима и като такава ще следва да бъде разгледана. По същество същата е неоснователна по следните съображения.

С издадената заповед за изпълнение на парично задължение №***г. по гр.д.

.№05036 /2016г. ПРС е разпоредил М.А. С. да заплати на „ВиК“ ООД, гр.П. сумите 139,92лв. главница за изразходвана незаплатена питейна вода, 34,48лв. мораторна лихва, законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2016г. до окончателното й изплащане и направените от заявителя разноски за държавни такса, както и юрисконсултско възнаграждение.

Дължимостта на разноските в заповедното производство се подчинява на общите разпоредби в

ГПК и е последица от изхода на спора. Такива не се дължат само ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото / в случая за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/. По конкретното дело заявлението е уважено за пълния размер на сумите, за които се твърди, че са дължими. При сезирането на съда с искането за издаване на заповед за изпълнение заявителят е посочил, че същите са изискуеми. Ако това твърдение отговаря на истината, то повод за подаване на заявление до съда е налице.

След като против заповедта в останалата й част не е подадено възражение, то същата е влязла в сила в тази част. При това положение въпросът за дължимостта на главницата и лихвите за забава, съответно за тяхната изискуемост към момента на подаване на заявлението, е разрешен с влязъл в сила акт на съда. Това означава, че не може да се приеме, че частната жалбоподателка не е дала повод за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От друга страна, по делото са направени разноски, тъй като заявителят е заплатил дължимата по закон държавна такса и е бил представляван от юрисконсулт, а съгласно императивната разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същевременно законът не въвежда като изискване разноските да са били предварително заплатени на юрисконсулта. Ето защо и като се вземе предвид изхода на производството, правилно е разпоредено да се заплатят и направените от заявителя разноски.

Следователно така подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба , наречена „възражение“ с вх.№***г., подадена от М.А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** против заповед за изпълнение на парично задължение №***г., издадена по гр.д.№05036 /2016г. по описа на ПРС в частта за разноските .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.