Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 163 от 28.07.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Частно наказателно дело 494/2025
Вид
Определение № 163
Подписан
28.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.206 · Наказателен кодекс
  • чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл.207, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.208 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Кърджали, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Частно наказателно дело № 20255140200494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от М. С., подадена чрез упълномощен адвокат, против Постановление от 13.03.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка Вх.№ *******/2024 г. на РП-Кърджали, потвърдено с Постановление от 17.06.2025 г. на ОП-Кърджали. Жалбоподателят сочи, че постановлението е неправилно и необосновано. Изводът на прокурора за липса на данни за престъпление по чл.206 от НК бил погрешен и в противоречие с данните по преписката. Фактите по преписката били безспорни, като при тези факти изводът на прокурора от РП-Кърджали и ОПКърджали се явявал неправилен. Преценка била извършена единствено през признаците на състава по чл.206 от НК, но не бил обсъден текста на чл.217 от НК, както и на чл.209 от НК. Жалбоподателят моли постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство да бъде отменено, а преписката да бъде върната на РП-Кърджали за ново произнасяне и образуване на досъдебно производство с провеждане на разследване.

Съдът, след като разгледа постъпилата жалба и материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок, срещу постановление за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от кръга на посочените в чл.213, ал.4 от НПК. Затова следва да бъде разгледана по същество.

1

Преписката с Вх.№ ****/2024 г. по описа на РП-Кърджали е била образувана по повод жалба от М. С. от *******, с която са съобщени данни за извършено престъпление от общ характер.

По преписката е възложена проверка по реда на ЗСВ, в хода на която са снети писмени обяснения от лица имащи отношение към случая, приобщени са и писмени документи.

След извършената проверка, с Постановление от 13.03.2025 г. на РПКърджали е отказано образуване на досъдебно производство по преписка с Вх.№ ****/2024 г. по описа на РП-Кърджали, поради липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер по чл.206, ал.1 от НК.

Постановлението на РП-Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство е обжалвано от М. С. пред ОП-Кърджали. По повод подадената жалба се е произнесъл прокурор от ОП-Кърджали, който с Постановление от 17.06.2025 г. по преписка Вх.№ ***/2025 г. е потвърдил постановлението на РП-Кърджали от 13.03.2025 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписка Вх.№ ****/2024 г. на същата прокуратура.

В обжалваното постановление представителят на държавното обвинение е приел за установена следната фактическа обстановка:

М. С. от ******* на 19.08.2024 г. посетила химическо чистене „*******“, находящо се в ******, стопанисвано от „ЕМЕЛИ-204“ ООД гр.Кърджали. Тя оставила там за почистване булчинската си рокля, която имала нужда от професионално изпиране. За услугата заплатила предварително сумата от 50 лв., като Е. Х. Н. - собственик и управител на „ЕМЕЛИ-204“ ООД гр.Кърджали, издала на жалбоподателката бележка поръчка от 19.08.2024 г. и фискален бон. Роклята следвало да бъде готова за 23.08.2024 г.

След около 15 дни С. /по нейни данни/ посетила химическото чистене, за да си вземе обратно роклята, но обектът не работел. Посетила обекта след още 15 дни, а Х. й отговорила да изчака, защото се опитвали да намерят роклята й.

След около още две седмици С. отново посетила химическо чистене „*******“. Този път Х. й заявила, че роклята я няма.

В хода на проверката Е. Х. изложила твърдения, че на 19.08.2024 г. М. С. донесла булчинска рокля в горепосочения обект. Издала й бележка с дата на 2 получаване 23.08.2024 г. М. С. си потърсила роклята на 17.11.2024 г. По спомен при Е. Н. били дошли две момчета за рокля без бележка, които позвънили на съпруга на М. С., след което й показали бележка със снимка на същата рокля. Поради тази причина тя им я предала. Е. Н. добавила, че на бележките, които дава на клиентите било описано, че поръчките се съхраняват в 15-дневен срок и фирмата не носи отговорност след този срок, но въпреки това в ателието имало различни дрехи на клиенти, които са непотърсени от години.

От своя страна А. В. С. - съпруг на М. С., изложил твърдения, че не е изпращал негови приятели да взимат роклята на съпругата му.

При така изложените факти, прокурорът от РП-Кърджали е приел, че не са налице достатъчно данни за престъпление от общ характер. Твърденията на Н., че е дала роклята на горепосочените две момчета не намирали подкрепа от данните по преписката, напротив самият С. категорично отрекъл да е изпращал такива лица за роклята на съпругата си в химическото чистене.

Въпреки това не били налице данни за престъпление от общ характер, вкл. по чл.206, ал.1 от НК. Обсебването спадало към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК /„Престъпления против собствеността“/. „Присвояването“ съставлявало акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като можело да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важен бил особеният субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Безспорно в случая роклята на С. била във фактическата власт на Н. на определено правно основание - договор за услуга, като роклята не е предадена впоследствие на собственика, понеже не могла да бъде намерена. В случая обаче липсвали каквито и да било данни за промяна на намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Налице били гражданскоправни отношения, по които РП-Кърджали нямала компетентност да се произнесе. Данните по преписката не били наказателно съставомерни по НК. Макар и да имало законен повод, то липсвали достатъчно данни за 3 извършено престъпление от общ характер, тъй като посочените по-горе факти не покривали признаците на състав на престъпление по НК. Затова прокурорът е постановил отказ да се образува досъдебно производство.

Така постановеният отказ на РП-Кърджали е бил предмет на инстанционен контрол от прокурор в ОП-Кърджали, който също е изложил установената по преписката фактология и свои правни изводи. Посочил е като безспорно по преписката, че Х. е държала чуждата вещ правомерно, тъй като й е било възложено и тя приела да извърши химическо почистване на дрехата.

При поискване на вещта тя установила, че същата липсва, като помолила жалбоподателката да дойде друг път, за да я потърси. Впоследствие, в свое оправдание, управителят на салона обяснила, че е предала роклята на две момчета, които се представили за близки на С.. Липсата на предадената за почистване дреха и отказът на Х. да заплати стойността й, не водели до еднозначен извод, че последната е променила намерението си в такова да свои вещта, да се разпорежда с нея като със своя. С основание било прието, че с оглед конкретиката на случая, не можело да бъде търсена наказателноправна защита на увредените права на жалбоподателката, а били налице възможности за това по гражданскоправен ред. Затова обжалваното постановление на РПКърджали било потвърдено от ОП-Кърджали.

Съдът, след запознаване с материалите по делото намира атакуваното постановление на РП-Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство за правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1 от НПК, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законните поводи за започване на разследване са изброени в чл.208 от НПК, а според чл.211, ал.1 от НПК достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. В случая законен повод е налице и това е подадената жалба от М. С. за евентуално извършено престъпление обсебване. Липсват обаче достатъчно данни за такова деяние, както правилно са приели РП-Кърджали, а впоследствие и ОП-Кърджали. В хода на извършената пълна и всестранна проверка по преписката са събрани писмени материали, снети са и обяснения от лицата, които биха допринесли за разкриване на обективната истина. В този смисъл не се налага събиране на нови материали, доколкото наличните такива са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и преценката дали да се откаже или не образуване на 4 досъдебно производство. Прокурорът в атакуваното постановление е изложил подробно кои факти приема за установени, посочил е на кои събрани материали се позовава, изложил е и правни изводи. За да е осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК, деецът трябва да е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази на някакво правно основание. Изпълнителното деяние се изразява в присвояване, т.е. в противозаконно разпореждане - юридическо или фактическо, в свой или чужд интерес, с вещта, която се намира във фактическата власт на дееца. От субективна страна характерно за обсебването е наличието на пряк умисъл у дееца. От събраните по преписката материали, преценени поотделно и в съвкупност, не би могло да се направи основателно предположение, че лицето Е. Н. е извършила престъпление по чл.206 от НК, тъй като не се установява да е извършила изискуемите от състава присвоителни действия с чуждата вещ. Извод за такова нейно неправомерно поведение не намира подкрепа в приобщените по преписката писмени материали и обясненията на лицата. Освен това, характерно за обсебването е намерението за окончателно разпореждане с чуждата вещ и именно това го разграничава от неизпълнението на поети договорни задължения, за което може да се търси отговорност само по реда на гражданското право. Този елемент също не се установява от материалите събрани в хода на проверката.

Предвид изложеното, съдът намира, че Постановлението от 13.03.2025 г. на РП-Кърджали, с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписка Вх.№ Вх.№ ****/2024 г., се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.213, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 13.03.2025 г. на РП-Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство по преписка Вх.№ ****/2024 г. по описа на РП-Кърджали, потвърдено с Постановление от 17.06.2025 г. на ОП-Кърджали по преписка Вх.№ ***/2025 г. по описа на ОП-Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

5

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6