Решение № 3006 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3006 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110206371 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Е. И. И. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., издадена от Д. П. Д. - Р.-МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на 05 РУ – СДВР поради наличие на данни, че лицето подпомага родителите си Р. и ИЛ. И. като извършва действия по изготвяне на документи с невярно съдържание от личен компютър, находящ се в семейното жилище в гр. София, както и осъществява често тегления на суми от АТМ от банкови карти по фирмени сметки по поръчение на майка си, за съпричастност към извършено престъпление по смисъла на чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние) и чл.255 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т).

В жалбата се твърди, че И. е бил задържан нито с превантивна, нито с преустановителна цел. Жалбоподателят твърди, че не е разбрал защо е бил арестуван. От написаното в Заповедта за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г. излизало /според И./, че е задържан за това, че работи във фирмите на родителите си. От направения при задържането обикс И. разбрал за досъдебно производство № 264/2022г. на ГДБОП, пр.

1 пр. № 13966/2022г. на СГП. Според жалбоподателя арестуването му е било безцелно, защото не му били повдигнати обвинения. Поради това И. счита, че задържането ме у било незаконно.

Жалбата е била подадена директно в СРС и заведена под № 17651 от 19.01.2024г. С Разпореждане на Заместник председател на СРС и Ръководител на Наказателно отделение от 19.01.2024г. са били изискани от ГДБОП материалите по преписката. С писмо вх. № 29689/30.01.2024г. от МВР – ГДБОП в СРС е изпратена преписката и на 30.01.2024г. е било образувано адм. дело № 1382/2024г. по описа на СРС, НО, 20 състав. С Решение № 3965 от 29.08.2024г. на СРС, НО, 20 състав е уважена жалбата на Е. И. И. и е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-4 от 15.01.2024г., издадена от полицейски орган Д. П. Д. – служител при ГДБОП-МВР, с която И. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

С Решение № 13966 от 23.04.2025г. на АССГ – VIII касационен състав е обезсилено Решение № 3965/29.08.2024г. по адм. дело № 1382/2024г. на СРС, НО, 20 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поради това на 30.04.2025г. е образувано настоящото адм. дело № 6371/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав. В Разпореждане № 5694 от 02.05.2025г. този съдия – докладчик е изложил мотиви за разглеждане на делото по общите правила на чл.145-178 от АПК.

Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 13.05.2025г. жалбоподателят Е. И.

И. не се явява лично, нито се явява неговият защитник - адв. И. и съответно не вземат становище по време на съдебните пР.я пред СРС.

По делото са депозирани молби от адв. И. с вх. № 156461/05.05.2025г. и с вх. № 165376/13.05.2025г., в които се посочва, че адвокатът поддържа жалбата и иска съдът да я уважи по изложените в нея съображения.

По делото е депозирана молба и от жалбоподателя И. с вх. № 163751/12.05.2025г., в която се посочва, че лицето иска делото да се гледа в негово отсъствие. И. поддържа жалбата и счита, че е бил неправилно задържан.

Ответникът – полицейски орган - Д. П. Д. – Р.-МВР също не се явява лично пред съда, но се представлява от гл. юрк. Б., който в съдебно заседание на 13.05.2025г. моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди процесната Заповед изцяло като правилна и законосъобразна. По време на съдебните пР.я пред СРС, НО, 10 състав гл. юрк. Б. посочва, че към 15.01.2024г. въз основа на предварително събрани оперативни данни е била направена положителна преценка по отношение на вероятната съпричастност на господин И. към престъпната деятелност и е била проведена съвместна специализирана операция на ГДБОП и ДАНС. В тази връзка инсп. Д. е издал процесната Заповед за задържане, с която е наложена на господин И. принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа. Според гл. юрк. Б. при издаването на оспоР.я административен акт са били спазени изцяло административно-производствените правила, не е било допуснато съществено процесуално нарушение, като атакуваният административен акт е надлежно мотивиран, 2 посочени са фактическите и правни основания за постановяването му. Поради това се плЕ.ра СРС да остави без уважение жалбата на И. и да потвърди Заповедта за задържането му. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представят се и писмени бележки.

В писмените бележки на гл. юрк. Б. се твърди, че жалбата е неоснователна, а Заповедта за задържане е правилна и законосъбразна. Посочва се, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност, тъй като Д. П. Д. е заемал длъжостта инспектор в ГДБОП към 15.01.2024г. Твърди се, че при издадавено на Заповедта са били спазени административно – производствените правила и не е било допуснато съществено процесуално нарушение. Атакуваният административен акт бил надлежно мотивиран, с посочени фактически и правни основания за постановяването му.

Пояснява се, че Заповедта за задържане е издадена в установената от закона форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР и има изискуемото съдържание по чл.74, ал.2 от ЗМВР, като допълнително са изложени фактически данни за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК (участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел), чл.253 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние) и чл.255 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез приспадане на неследващ се данъчен крЕ.т). Акцентира се на това, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление и се посочва, че това изискване било спазено в случая. Отрича се да има допуснати нарушения на материалния закон. Обяснява се, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на наложената с процесната Заповед принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това давало право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без деянието да е квалифицирано с точност или престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към него. Според гл. юрк. Б. атакуваният административен акт съответства и на целта на закона. Правомощията на административния орган не са били упражнени превратно, тъй като целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е да се попречи на заподозряното лице в извършването на престъпление да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено престъпление. Пояснява се, че Е. И. е бил задържан, защото срещу него са били събрани доказателства за съпричастност към разследваното престъпление и за вероятността да осуети наказателното преследване. С процесната Заповед за задържане пролицейският орган правилно и законосъобразно бил наложил принудителната административна мярка задържане за срок до 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР във връзка с данни за извършено 3 престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.253 от НК и чл.255 от НК.

Претендира се и за спазване на принципа на съразмерност. Освен това лицето било задържано и с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършването на действия по разследването, както и предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, които са съпричастни към извършената престъпна дейност – обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършваните мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстване възможността за събиране на годни доказателства по воденото разследване. Според гл. юрк.

Б. към 15.01.2024г. е имало данни, от които е могло да се направи обосновано предположение, че Е. И. би могъл да е съпричастен към извършване на конкретно престъпление – по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, чл.253 от НК и чл.255 от НК.

Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство. За прилагащия мярката орган било достатъчно да съществува предположение за извършено престъпление – данни, които биха убЕ.ли Е.н безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да извърши престъпление (Решение по жалби № 50027/2008г. и № 50781/2009г. – П. и Профиров срещу България на ЕСПЧ). Твърди се, че всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или затрудни разследването може да оправдае налагането на мярката, като не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Посочва се, че И. е бил уведомен за фактическите и правни основания за задържането му, а също и са му били разяснени правата. В случая задържането е било извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Към датата на издаване на Заповедта за задържане изцяло е било изпълнено изискването на чл.5, §1 от ЕКПЧ – подозР.ята за извършени от И. престъпления са били обосновани и разумни, т.е. били са основани на конкретни факти и събрани данни за извършени престъпления. В тази връзка задържането на лицето се определя като необходимо и съразмерно на преследваната цел – извършване на процесуално – следствени действия, тъй като е имало обосновано подозР.е във връзка с конкретни действия на задържаното лице, които са относими към разследваните престъпления. Полицейският орган е счел, че общественият интерес от разкриване на престъпленията е с приоритет пред интереса на гражданите от тяхната неприкосновеност и заради това е издадена и процесната Заповед. На лицето е бил извършен обиск. Полицейският орган е предоставил на Е. И. декларация, указваща, че той е запознат с правата си на задържано лице. Поради това се иска съдът да потвърди изцяло като законосъобразна и правилна обжалваната Заповед за задържане на лице. Иска се в полза на ГДБОП да бъде присъдено и юрисконсултско възнагражение. В случай, че съдът уважи жалбата на Е. И. и му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, гл. юрк. Б. прави изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че то надхвърля размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :